Хюбърт Драйфус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хюбърт Драйфус
Hubert Dreyfus
американски философ
В Лудвиг Максимилиан университет през 2011 г.

Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Феноменология
Интереси екзистенциализъмфилософия на психологията • философия на изкуствения интелект
Идеи критика на изкуствения интелект, посткогнитивизъм
Текстове „Какво не могат компютрите“ (1972)
Образование Харвардски университет
Повлиян
Повлиял Ричард Рорти · Чарлз Тейлър · Джон Сърл
Семейство
Съпруга Женевиев[1]
Деца син Стефан, дъщеря Габриел[1]

Уебсайт
Хюбърт Драйфус в Общомедия

Хюбърт Ледерър Драйфус (на английски: Hubert Lederer Dreyfus) е американски философ, професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Считан е за един от водещите тълкуватели на трудовете на Едмунд Хусерл, Мишел Фуко, Морис Мерло-Понти и особено на Мартин Хайдегер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1929 г. в Тера Хоут, Индиана, в семейството на Стенли Драйфус и Айрин Ледерър, потомци на еврейски емигранти от Германия и Бохемия.[2] Следва в Харвардския университет, където получава бакалавърска степен със summa cum laude през 1951, магистърска степен през 1952 г. и докторска степен през 1964 г.

Преподава в Университета Брандис (1957 – 1959) и в Масачузетския технологичен институт (1960 – 1968). През 1965 г. Драйфус публикува статията „Алхимията и изкуственият интелект“, където критикува работата на водещите тогава изследователи в областта на изкуствения интелект Алън Нюъл и Хърбърт Саймън.

През 1972 г. издава книгата „Какво не могат компютрите: Границите на изкуствения интелект“, която предизвиква огромен отзвук. През 1992 г. прави разширено издание под заглавието „Какво все още не могат компютрите: Критика на изкуствения разум“.

През 2001 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките.[3]

Умира на 22 април 2017 г. в Бъркли, Калифорния, на 87-годишна възраст.

Критика на изкуствения интелект[редактиране | редактиране на кода]

Драйфус подлага на критика четири основни допускания, които според него лежат в основата на изследванията на изкуствения интелект. Първите две той нарича биологическо и психологическо. Биологическото допускане се състои в това, че мозъкът работи аналогично на компютъра, а разумът – аналогично на софтуера. Психологическото допускане се състои в това, че разумът извършва дискретни изчисления (под формата на алгоритмични правила) над дискретни репрезентации.

Драйфус смята, че правдоподобността на психологическото допускане зависи от две други: епистемологическо и онтологическо. Епистемологическото допускане се състои в това, че всяка дейност може да бъде математически формализирана във вид на правила и закони. Онтологическото допускане се състои в това, че реалността се състои от независими един от друг и атомарни факти. Изхождайки от епистемологическото предположение, изследователите в областта на изкуствения интелект твърдят, че интелектът формално следва правила, а въз основа на онтологическото допускане се твърди, че знанията са изключително вътрешни репрезентации на действителността.

Понякога определят Драйфус като лудит, но той всъщност никога не е твърдял, че е невъзможно да се създаде изкуствен интелект, а само критикува изследователския подход към проблема. Според него, за да се постигне интелект, подобен на човешкия, е необходимо машината да има тяло, повече или по-малко подобно на човешкото, и социална адаптация.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965. „Alchemy and Artificial Intelligence“. Rand Paper.
  • 1972. What Computers Can't Do: The Limits of Artificial Intelligence. ISBN 0-06-011082-1
  • 1979. What Computers Can't Do: The Limits of Artificial Intelligence. (допълнено и преработено издание) ISBN 0-06-090613-8, ISBN 0-06-090624-3
  • 1983. (в съавторство с Пол Рабиноу) Michel Foucault: Beyond Structuralism and Hermeneutics. Chicago, Ill: The University of Chicago Press. ISBN 978-0-226-16312-3
  • 1986 (в съавторство със Стюарт Драйфус). Mind Over Machine: The Power of Human Intuition and Expertise in the Era of the Computer. New York: Free Press.
  • 1991. Being-in-the-World: A Commentary on Heidegger's Being and Time, Division I. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-54056-8, ISBN 978-0-262-54056-8'
  • 1992. What Computers Still Can't Do: A Critique of Artificial Reason. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-54067-3
  • 1997. (в съавторство с Фернандо Флорес и Чарлз Спиноза) Disclosing New Worlds: Entrepreneurship, Democratic Action, and the Cultivation of Solidarity.
  • 2000. Heidegger, Authenticity, and Modernity: Essays in Honor of Hubert Dreyfus, Volume 1. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-73127-4.
  • 2000. Heidegger, Coping, and Cognitive Science: Essays in Honor of Hubert L. Dreyfus, Volume 2. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-73128-2
  • 2001. On the Internet Revised Second Edition. London and New York: Routledge. ISBN 978-0-415-77516-8
  • 2011. (в съавторство с Шон Доранс Кели) All Things Shining: Reading the Western Classics to Find Meaning in a Secular Age. Reviewed by Garry Wills in New York Review of Books, 7 април 2011, pages 16 – 18.
  • 2015. (в съавторство с Чарлз Тейлър) Retrieving Realism. Harvard University Press.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Интернет. София: Критика и хуманизъм, 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Sean D. Kelly, „In Memoriam: Hubert L. Dreyfus (1929 – 2017)“, сайт на Харвардския университет, 24 април 2017.
  2. ((en)) Lena Lederer in the 1940 Census.
  3. ((en)) Book of Members, 1780 – 2010: Chapter D. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]