Хюбърт Драйфус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хюбърт Драйфус
Hubert Dreyfus
американски философ
В Лудвиг Максимилиан университет през 2011 г.

Роден
Починал
22 април 2017 г. (87 г.)

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Феноменология
Интереси екзистенциализъмфилософия на психологията • философия на изкуствения интелект
Идеи критика на изкуствения интелект, посткогнитивизъм
Текстове „Какво не могат компютрите“ (1972)
Образование Харвардски университет
Повлиян
Повлиял Ричард Рорти · Чарлз Тейлър · Джон Сърл
Семейство
Съпруга Женевиев[1]
Деца син Стефан, дъщеря Габриел[1]

Уебсайт
Хюбърт Драйфус в Общомедия

Хюбърт Ледерър Драйфус (на английски: Hubert Lederer Dreyfus) е американски философ, професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Считан е за един от водещите тълкуватели на трудовете на Едмунд Хусерл, Мишел Фуко, Морис Мерло-Понти и особено на Мартин Хайдегер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1929 г. в Тера Хоут, Индиана, в семейството на Стенли Драйфус и Айрин Ледерър, потомци на еврейски емигранти от Германия и Бохемия.[2] Следва в Харвардския университет, където получава бакалавърска степен със summa cum laude през 1951, магистърска степен през 1952 г. и докторска степен през 1964 г.

Преподава в Университета Брандис (1957 – 1959) и в Масачузетския технологичен институт (1960 – 1968). През 1965 г. Драйфус публикува статията „Алхимията и изкуственият интелект“, където критикува работата на водещите тогава изследователи в областта на изкуствения интелект Алън Нюъл и Хърбърт Саймън.

През 1972 г. издава книгата „Какво не могат компютрите: Границите на изкуствения интелект“, която предизвиква огромен отзвук. През 1992 г. прави разширено издание под заглавието „Какво все още не могат компютрите: Критика на изкуствения разум“.

През 2001 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките.[3]

Умира на 22 април 2017 г. в Бъркли, Калифорния, на 87-годишна възраст.

Критика на изкуствения интелект[редактиране | редактиране на кода]

Драйфус подлага на критика четири основни допускания, които според него лежат в основата на изследванията на изкуствения интелект. Първите две той нарича биологическо и психологическо. Биологическото допускане се състои в това, че мозъкът работи аналогично на компютъра, а разумът – аналогично на софтуера. Психологическото допускане се състои в това, че разумът извършва дискретни изчисления (под формата на алгоритмични правила) над дискретни репрезентации.

Драйфус смята, че правдоподобността на психологическото допускане зависи от две други: епистемологическо и онтологическо. Епистемологическото допускане се състои в това, че всяка дейност може да бъде математически формализирана във вид на правила и закони. Онтологическото допускане се състои в това, че реалността се състои от независими един от друг и атомарни факти. Изхождайки от епистемологическото предположение, изследователите в областта на изкуствения интелект твърдят, че интелектът формално следва правила, а въз основа на онтологическото допускане се твърди, че знанията са изключително вътрешни репрезентации на действителността.

Понякога определят Драйфус като лудит, но той всъщност никога не е твърдял, че е невъзможно да се създаде изкуствен интелект, а само критикува изследователския подход към проблема. Според него, за да се постигне интелект, подобен на човешкия, е необходимо машината да има тяло, повече или по-малко подобно на човешкото, и социална адаптация.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965. „Alchemy and Artificial Intelligence“. Rand Paper.
  • 1972. What Computers Can't Do: The Limits of Artificial Intelligence. ISBN 0-06-011082-1
  • 1979. What Computers Can't Do: The Limits of Artificial Intelligence. (допълнено и преработено издание) ISBN 0-06-090613-8, ISBN 0-06-090624-3
  • 1983. (в съавторство с Пол Рабиноу) Michel Foucault: Beyond Structuralism and Hermeneutics. Chicago, Ill: The University of Chicago Press. ISBN 978-0-226-16312-3
  • 1986 (в съавторство със Стюарт Драйфус). Mind Over Machine: The Power of Human Intuition and Expertise in the Era of the Computer. New York: Free Press.
  • 1991. Being-in-the-World: A Commentary on Heidegger's Being and Time, Division I. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-54056-8, ISBN 978-0-262-54056-8'
  • 1992. What Computers Still Can't Do: A Critique of Artificial Reason. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-54067-3
  • 1997. (в съавторство с Фернандо Флорес и Чарлз Спиноза) Disclosing New Worlds: Entrepreneurship, Democratic Action, and the Cultivation of Solidarity.
  • 2000. Heidegger, Authenticity, and Modernity: Essays in Honor of Hubert Dreyfus, Volume 1. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-73127-4.
  • 2000. Heidegger, Coping, and Cognitive Science: Essays in Honor of Hubert L. Dreyfus, Volume 2. Cambridge, MA: MIT Press. ISBN 0-262-73128-2
  • 2001. On the Internet Revised Second Edition. London and New York: Routledge. ISBN 978-0-415-77516-8
  • 2011. (в съавторство с Шон Доранс Кели) All Things Shining: Reading the Western Classics to Find Meaning in a Secular Age. Reviewed by Garry Wills in New York Review of Books, 7 април 2011, pages 16 – 18.
  • 2015. (в съавторство с Чарлз Тейлър) Retrieving Realism. Harvard University Press.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Интернет. София: Критика и хуманизъм, 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Sean D. Kelly, „In Memoriam: Hubert L. Dreyfus (1929 – 2017)“, сайт на Харвардския университет, 24 април 2017.
  2. ((en)) Lena Lederer in the 1940 Census.
  3. ((en)) Book of Members, 1780 – 2010: Chapter D. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]