Цветан Богданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Богданов.

Цветан Богданов
български художник

Роден
Починал
8 юли 1992 г. (69 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествената академия в София
Учители проф. Дечко Узунов, проф. Иван Пенков и проф. Георги Каракашев
Направление сценография

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветан Богданов Стоянов е роден на 23 март 1923 година в село Байлово в семейството на Богдан и Ненка Стоянови, като първо и единствено тяхно дете. Детските и юношеските си години прекарва сред красивата природа на Байлово, изучавайки бита и традициите му. Основно образование получава в родното си село. След завръщането от фронта продължава образованието си във вечерната гимназия „Отец Паисий“ в София (на ул. „Дунав“), която успешно завършва през 1950 г.

Отбива военната си служба в град Пирот в периода 1942-1945 г. В преломните години на Втората световна война е мобилизиран в състава на Първа българска армия под командването на генерал Владимир Стойчев, с която участва в Белградска операция и Балатонска операция.

През 1957 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност „Сценография“. Негови преподаватели в академията са били професорите Дечко Узунов, Иван Пенков и Георги Каракашев. За тема на дипломната си работа той избира сценографското решение и костюмите за драматизацията по повесттаГераците“ на Елин Пелин. След завършване на академията работи в ателието на Дeчко Узунов и в театър „Сълза и смях“. През 1960 г. постъпва на постоянна работа в Националния институт за опазване на паметниците на културата.

След тежка злополука (ударен от автобус от негов съселянин), от която не успява да се възстанови, умира на 8 юли 1992 г. Не е женен и няма наследници.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дълъг период от време с професионализъм и усърдие се занимава с реставриране на фрески и мозайки най-напред в централните софийски храмове, включително и в Храм-паметник „Свети Александър Невски“, а след това по манастирите и църквите из цяла България. Работил е като реставратор в Рилски манастир - в Хрельовата кула, в Кремиковския манастир, в Бачковския манастир - в Костницата, в Преображенския манастир, в Регионалния етнографски музей в Пловдив, в пещератаМагура“ и по реставрацията на праисторическите находки в село Иваново, област Русе.

През 1959 г. изписва „Самоковската порта“ в град Самоков. По-късно, пак в Самоков, след спечелване на конкурс изгражда и изписва „Чадър чешма“ при джамията.

Известно време е художник-декоратор в театър „Сълза и смях“.

През годините рисува илюстрации по български народни приказки, графични листове, акварелни пейзажи, алафранги, натюрморти и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Спомени на близки и роднини.
  • Брошура от проведената през 1993 г. негова изложба в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 в гр. София.