Цветан Лазаров (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Цветан Лазаров.

Цветан Лазаров
български инженер

Роден
Починал
София
Погребан Централни софийски гробища
Техника
Област Авиоинженерство

Цветан Лазаров Лазаров е български инженер и професор. Той е най-продуктивният български авиоконструктор (самолети „ДАР“, „КБ“ и „ЛАЗ“) и учен в областта на авиацията работил в България.

Образование и професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1926 г. завършва Висшето техническо училище в Берлин по специалност „Машиностроене и самолетостроене“.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • ВВС, летище Божурище, 1926 – 1932: инженер-конструктор, началник на конструктивната служба, аероинженер и началник на техническата служба. Поставя началото на поредица от собствени конструкции учебни самолети, произведени в Държавна аеропланна работилница (Божурище) – (ДАР – Божурище).
  • Капрони Български“ – Казанлък (италианска фирма за строеж на самолети), 1933 – 1936 г.: технически директор. Преработва основно и пуска в серийно производство тренировъчните 2-местни самолети от серията „Чучулига“.
  • ВВС, 1936 – 1946: инженер-началник на конструктивната служба, Божурище; полкови аероинженер, Пловдив; началник на областната ремонтна работилница, Пловдив; технически началник, главен инженер и началник на производствения отдел, началник на Държавната самолетна фабрика (ДСФ), Ловеч.
  • ВВС, 1946 – 1947: полковник, военно-технически началник, командир на полк, главен конструктор и технически директор на ДСФ – Ловеч, по-късно преименуван в Завод 14.
  • ДИО „Металхим“, 1949 – 1952: съветник.

Разработки[редактиране | редактиране на кода]

Съкращението LAZ се използва за ИКАО код, а LZ – за ИАТА код на авиокомпания „Балкан“, национален авиопревозвач през 1946 – 2002 г.; LZ се използва и от българските радиолюбители за обозначаване на националната им принадлежност.

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основни области на научна и преподавателска дейност: аеродинамика на самолета, самолетостроителни материали, конструиране, проектиране и изпитване на летателни апарати.

Основоположник на научните аеродинамични изследвания в България. Автор на 13 проекта за самолети, 1 – за хеликоптер, 1 – за безмоторен самолет.

Награден с Димитровска награда през 1961 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бориславов, Иван, Даньо Йотов, Лаз-7 – Лястовицата, Ретро салон, кн. 7/ 1999, Издателство „Еър груп 2000“, София.
  • Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945, Част първа, Издателство „Еър груп 2000“, София, ISBN 954-759-028-8
     Портал „Авиация“         Портал „Авиация