Направо към съдържанието

Чокър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чокър

Чокърът (от англ. choker – удушвач) е вид колие, за което е характерно силното прилепване към шията.[1][2][3]

Има много разновидности и различни материали за изработка, вкл. кадифе, пластмасови перли, мъниста, латекс, кожа, метал (напр. сребро, злато или платина) и т.н. Те могат да бъдат украсени по различни начини, включително с пайети, шипове или медальон.[4]

Златни колиета, изработени от шумерски занаятчии, датирани 2500 г. пр.н.е., свидетелстват, че тези огърлици са били спътници на първите човешки цивилизации, вкл. Древен Египет и шумерите в Месопотамия.[5]

.

През античността яката с медальон е знак за робство. Яката съдържа надпис, чия собственост е робът.

Картината „Увенчаване с тръни“ на Йеронимус Бош показва палача с яка с шипове, носена в тези дни от пастирските кучета, като показател за зверската му същност

Между XV и XVI век са на мода масивни златни колиета, украсени с перли и скъпоценни камъни. В Германия, благородните дами от XVI век носят няколко реда масивни златни накити на врата, събрани в края. Този начин е отразен в портретите на времето, особено в творбите на немския художник Лукас Кранах Стари (1472 – 1553). Според нормите на времето, художникът изобразява персонажи от библейски история в съвременното облекло на първата половина на XVI век.

С началото на Просвещението се появява модата на роклите с дълбоко деколте и високите прически. За по-хармонична комбинация се използва чокър. През ХVIII век се налага чокър от черно кадифе и синя панделка в цвета на роклята. Черният цвят служи да подчертае бледата кожа, която изразява благородния произход на дамите. Популярността им трае до XIX век, благодарение на стила нео-рококо.

През 1798 г., по време на Френската революция, жените носели червени панделки около вратовете си за да отдадат почит на тези, които намират смъртта си на гилотината.[6] Лентата може да се носи около врата или под формата на X около раменете и гърба.[7]

През първите десетилетия на Класицизма се имитира Античността. През XIX век модата на по-широките ленти чокъри достига своя връх около 1900 г., което отчасти се дължи на кралица Александра Датска, която прикривала малък белег.[8] Балерините и висшата класа в края на XIX век често носели някои видове чокъри. Въпреки това, по същото време обикновената тънка червена или черна панделка на врата се свързвала с проституцията, както се вижда от картината на Мане „Олимпия“ (1863).

Вълча яка, носена от пастирско куче

Отново популярни са чокърите през 1920-те и през 1940-те години като „colliers de chien“ („кучешки яки“). По произход са заимствани от нашийниците на пастирските кучета, които са предпазвали най-уязвимата им част при нападение от вълци – шията. С термина „colliers de chien“ се описват уникални проекти, включващи луксозни диаманти, перли, дантела и кадифе – притежание на елита, защото са изработени по поръчка от най-добрите материали, за да прилегнат перфектно на конкретна шия. През 1944 г. списание „Life“ заявява, че „една дамска мода от преди 40 години“, е била съживена от млади жени, илюстрирайки тенденцията със снимки на модели, които носят най-вече „кучешки яки“.

Модата към чокърите се връща през 80-те години на XX век, по време на хипита и зората на сексуалната революция. Особено популярни са кожените варианти с метални нитове и шипове.

През 90-те години чокърите имат силна популярност сред момичетата и жените.[9] Дължат популярността си на редица известни личности, включително Гуинет Полтроу, която го носи на церемонията на присъждането на Оскар 1999 г., Парис Хилтън с чокър на Swarovski през 2002 г.[10] и Риана.[11]

През XXI в. модата се заимства от герои в игри, аниме, филми и карикатури.

През 2010-те, чокърът се превърна в популярен моден символ сред транссексуалните жени, като средство да скрие адамовата ябълка, вместо да се прибягва към хирургична процедура.[12]

В различни култури чокърът има различно значение:

  • Символиката в Америка е демонстрация на власт, чрез защита на уязвимата плът.
  • В Азия дългата шия при жените се счита за признак на благороден произход, поради което се практикуват техники за удължаване още от детството.
  • В Китай коженият чокър, с шипове достигащи 30 см, е част от въоръжението, използвано в ръкопашен бой.
  1. История на чокъра // Архивиран от оригинала на 27 септември 2020. Посетен на 10 юли 2019.
  2. История на чокъра
  3. Мода
  4. История
  5. The History Behind … The Choker // National Jeweler. 31 March 2016. Посетен на 6 August 2017.
  6. The Long (and Short) History of the Choker // The Atlantic. 10 October 2016. Посетен на 10 October 2016.
  7. Fashion Archives: A Look at the History of the Choker Necklace // Startup Fashion. Посетен на 25 юни 2019.
  8. Phillips, Clare. Jewelry from Antiquity to the Present. Thames and Hudson, 1996. ISBN 0500202877. с. 156.
  9. Мода на 90-те // Архивиран от оригинала на 24 август 2019. Посетен на 4 септември 2019.
  10. Paris Hilton, 2002 // The Cut. Посетен на 30 май 2017.
  11. How to Rock the Choker With Sophisticated Cool Like Rihanna // Vogue. Посетен на 30 май 2017.
  12. How the Choker Became a Go-To Trend for Trans Women // Посетен на 27 март 2019.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Choker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чокер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.