Юлий Розентал
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Розентал.
| Юлий Розентал Juliusz Rozenthal | |
| български поет и революционер | |
 Портрет от Адолф Бронфен, Търново | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 септември 1903 г.
|
| Националност |  България |
| Въоръжена борба | |
| Подкрепял | ВМОРО |
| Противник на | Османската империя |
| Участник в | Илинденско-Преображенското въстание |
| Активност | 1902 – 1903 г. |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Известни творби | „Недопети песни“ |
| Семейство | |
| Баща | Август фон Розентал |
| Братя/сестри | Август Розентал |
| Юлий Розентал в Общомедия | |
Юлий-Цезар Августов Ро̀зентал (на полски: Juliusz Rozenthal, Ю̀лиуш Розѐнтал) е български поет и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Юлий Розентал е роден на 14 юни 1872 година в руския град Иркутск, в семейството на заточения в Сибир полски анархист Август фон Розентал. Брат е на художника Август Розентал. Около 1882 година семейство Розентал се преселва в България (първоначално в Източна Румелия). Юлий започва да учи в Габровската гимназия, но е изключен заедно с брат си заради „пропагандиране на социализма сред съучениците“. По-късно преподава в училища в Търновско и Новозагорско. Записва се да учи право в Софийското висше училище. В същото време, под въздействие на Пейо Яворов, се включва в редиците на ВМОРО. През август 1902 година влиза нелегално в Македония и два месеца провежда обучение за работа с взривни материали на четници на организацията. Заедно с Александър Соколов постъпва в четата на велешкия войвода Никола Дечев и е избран за секретар и командир на „техническото отделение“. С четата заминава за Македония, за да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание. Загива в сражение край кратовското село Луково на 12/25 септември 1903 година. Четата е обкръжена от редовна войска и башибозук. Розентал ръководи група бомбохвъргачи, но е ранен тежко в крака. При опита за оттегляне на оцелелите четници, решава да остане на позицията, за да ги прикрива.[2][3]
Розентал е автор на стихосбирката „Недопети песни“, издадена посмъртно в 1904 година от Антон Страшимиров.[4] Превежда и романа „С огън и меч“ на Хенрик Сенкевич.[5]
Христо Силянов пише:
| „ | Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Юлий Розенталъ, студентътъ-поетъ съ русата остра брадичка, покосенъ отъ турски куршумъ въ самия дебютъ на своето четуване...[6] | “ |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Август фон Розентал (1828 – 1888) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Юлий Розентал (1872 – 1903) | Райна Костенцева (1885 – 1967) | Август Розентал (1876 – 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страшмировъ, А. Юлий Ц. Розенталъ // Пиринъ II (24). София, 23 мартъ 1924. с. 1.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 598.
- ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914. Парадигма, 2004. ISBN 954-9536-92-0. с. 87, 107, 194, 232.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 408 – 409.
- ↑ Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 810.
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ. Юлий Розенталъ // Илюстрация Илиндень 3 (9 (29). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1930. с. 7.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 101.
