Ямаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мустафа Кемал Ататюрк като еничарин, София (1914 г.)

Ямаците (в буквален превод от османотурски език: помагачите) са помощни османски войски, особен вид войнуци, служещи и профилирани за охрана на тесни речни и морски пространства - проливи. [1]

Статутът на ямаците е приравнен с този на еничарите, макар техните войнски функции да са подобни на римските ауксилиарии.

Ямаците стават известни с построяването на двете османски крепости на Босфора - Анадолухисар и Румелихисар, благодарение на което се случва превземането на Константинопол. Последното събитие е почти общовъзприето в историографията за края на средновековието. То се случва на 29 май 1453 г. На 29 май 1807 г. първият султан-реформатор Селим III абдикира в резултат от бунт на ямаците. [2] В последвалите бурни събития бунта им потушен от Мустафа паша Байрактар. Селим III е съсечен от ямаците, обаче братовчед му Махмуд II успява да опази живота си от тях, спасявайки се на един от комините на Топкапъ. Ямашкият институт е ликвидиран, а реформите продължени, в резултат от което е ликвидиран целия еничарски корпус. Победата е ознаменувана с повсеместното налагане на феса, като задължителен атрибут от и на новата реформирана османска власт. Носенето на еничарска униформа е криминализирано от победителите и османски реформатори.

На 7 октомври 1912 г. в освободено Банско по време на Балканската война, Пейо Яворов се обръща към банскалии в родното място на автора на „История славянобългарска“, белязала началото на българското Възраждане, с думите: „Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи“.[3][4][5] Фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата „Света Троица“.

Историческите източници документират ямаците с български имена. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 201. Фабер, Велико Търново., 2000.
  2. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 201. Фабер, Велико Търново., 2000.
  3. Обръщение на Георги Икономов към жителите на града по случай празника на града
  4. Празнуване на 99-годишнината от освобождението на града
  5. „Банско празнува свободата със Славея на Пирин“, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006083421/http://www.standartnews.com/balgariya-regioni/bansko_praznuva_svobodata_sas_slaveya_na_pirin-117732.html, посетен 6 октомври 2014 
  6. История на българите