Направо към съдържанието

Вертолет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хеликоптер)

Вертолетът (от руски: вертолёт, свързвано с вертикалното излитане;[1] грешно въртолет, от въртене) или хеликоптер е вид летателен апарат.

Той излита и каца основно вертикално и в редки случаи хоризонтално, но при ниска скорост. Може да зависва във въздуха и да се движи във всяка посока. Необходимата за полет подемна сила се създават от един или няколко носещи винта, задвижвани от двигатели (най-често газова турбина). Опашният винт служи за уравновесяване на въртящия момент на носещия винт и за завъртане на кабината. Управлението на летателния апарат се осъществява чрез промяна на наклона на лопатите на витлото, динамично по време на въртенето им, посредством наклонителен апарат.

Ми-38

Терминът „хеликоптер“ е съставен от 2 старогръцки думи: хеликс/хелик- (ἕλιξ) – „спирала, винт, вихър“, и птерон (πτερόν) – „крило“.[2] Думата хеликоптер (hélicoptère) е въведена като понятие и адаптирана във френския език от Гюстав Понтон д'Амекур (Gustave Ponton d'Amécourt) през 1861 г.

В СССР отначало също е възприето названието хеликоптер. Първият проект „Ми-1“ на такъв летателен апарат при техническото задание и конструирането му е регистриран като ГМ-1 (Геликопте́р Миля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен авиоконструкторът Михаил Леонтиевич Мил (конструктор на „Ми-1“), получава образци на вертолети на американската фирма „Sikorsky Aircraft“. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника „Vertol V-44“[3] думата „вертолёт“ (от „вертится“ – върти се, и „летает“ – лети) измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене.

В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от СССР е широко възприето наименованието на производителя и доставчика вертолет.[4][5] В по-новата учебна литература (напр. в тази за гражданската авиация[6]) за летателните апарати с носещ винт от този вид се ползва и названието хеликоптери,[6] а за базите, въоръжени с такава авиационна техника – авиобази с хеликоптери.

Първият засвидетелстван исторически документ на идеята за витлов полет от древността е на китайска рисунка от около 400 г. пр.н.е. На нея са изобразени деца, държащи играчка, наподобяваща вертолет – пръчки със закрепени на върховете им листа, които се въртят като витлата на съвременните вертолети.

Известната идея за хеликоптер на Леонардо да Винчи.
Вертолет 1922

През III век пр.н.е. Архимед от Сиракуза създава опитна система с витла, въртящи се под въздействието на слънчевата светлина.

Най-ранният известен чертеж на вертолет е направен от Леонардо да Винчи през 1483 г. По чертежа е създаден модел, който се намира в Природонаучния музей в Лондон.

Първият патент на хеликоптер е регистриран в Англия през 1859 г. от Хенри Брайт. Състои се от 2 противоположно въртящи се аксиално разположени винтове, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на XIX век такава машина не може да полети поради липсата на двигател, подходящ по мощност и тегло.

Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през 1907 г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават жироплан с двигател, движещ 4 независими един от друг винта. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани 4 въжета, придържани от помощници. Полетът трае около 1 мин., достигната е височина 60 cm.

Първият свободен контролиран вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корню на 13 септември 1907 г. Година по-късно, през 1908 г., братята Бреге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател „Renault“ (55 hp) и два противоположно въртящи се винта. Полетът е извършен на 22 юли 1908 г., като е постигната височина 4,5 m.

През 1939 г. руският имигрант в САЩ авиоинженер Игор Сикорски конструира първообраза на съвременния хеликоптер – „Vought-Sikorsky 300“, трилопатен носещ винт, разполагащ с двигател с мощност 75 hp. Първият от 3-те успешни полета е извършен на 26 май 1940 г.

Развитието на хеликоптерите преминава през няколко етапа, като в зависимост от монтирането на по-съвършени двигатели, електронно оборудване и използването на различни възли и агрегати могат да се обособят няколко поколения.

HH-43 Huskie
  • Първо поколение. Хеликоптерите от първо поколение се появяват в 1950-те години. На тях са монтирани бутални двигатели, развиват неголяма скорост, имат ниска товароподемност и малка далечина на полета. Към това поколение могат да бъдат включени следните модели: S-51, S-58, HTK-1, Bell-47, HSL-1, Ми-1, Ми-4, Ка-10, Ка-18 и др.
Sikorsky S-65
  • Второ поколение. Хеликоптерите от второ поколение се появяват през 1960-те години. Снабдени са с газотурбинни двигатели, позволяващи значително увеличаване на товароподемността им и подобряване на летателните им характеристики. Имат усъвършенствана конструкция на носещите и опашните винтове, използва се система за автоматична стабилизация по време на полет. Към това поколение спадат хеликоптерите Bell 204, Bell 205, Bell 206 и Bell 209. Sikorsky S-16, Sikorsky S-26, Sikorsky S-64 и Sikorsky S-65, Kaman HH-43, UH-2, Hiller OH-5, Huages OH-6, Ка-22, Ка-25 и Ка-26, Ми-2, Ми-6, Ми-8, Ми-10 и др.
  • Трето поколение. Хеликоптерите от трето поколение се появяват в началото на 1970-те години. Имат усъвършенствана обща конструкция, подобрени аеродинамични качества, напълно ново електрооборудване, притежават висока икономичност. Към това поколение спадат моделите Bell-222 и Bell-230, McDonnell Duglas AH-64, Bo-105, Sikorsky S-70, Aérospatiale SA 330 Puma, Dofen, Linx, Ми-24, Ка-23 и др.
  • Четвърто поколение. Хеликоптерите от четвърто поколение се появяват в средата на 1970-те години. При тях широко е застъпено използването на композитни материали, монтира се усъвършенствано електрооборудване, позволяващо им да извършват полети в сложни метеорологични условия и нощем. Към това поколение спадат моделите EC-120, S-76S+, Ка-27, Ка-29, Ка-31, Ка-32, Ми-26 и Ми-34.
  • Пето поколение. Хеликоптерите от пето поколение се появяват в началото на 1990-те години. Те са напълно компютъризирани, като при управлението им се използват многофункционални дисплеи, усъвършенствана система за управление на полета и цифрова система за управление работата на двигателите. Към това поколение могат да бъдат включени моделите RAH-66, EH-101, NH-90, Ec-135, Eurocopter Tiger, Ми-38, Ми-46, Ка-50, Ка-62, Ка-226 и много други.