2С7 Пион

2С7 Пион
	2С7 Пион
Тактико-технически данни
Тип	самоходна артилерия
История на производство и служба
Опитен образец	? г.
На въоръжение	1975 – до днес
На въоръжение в	Русия, Беларус, Грузия, Украйна
Габаритни характеристики
Тегло	46,5 t
Дължина	13,2 m
Ширина	3,38 m
Височина	3,0 m
Основно въоръжение	203-мм оръдие 2А44 (4 сн.)
Допълнително въоръжение	зенитна картечница
Технически данни
Силова установка	12-цилиндров дизелов В-46-1; 780 к.с. (626 kW)
Макс. скорост	50 km/h (по шосе)
Запас от ход	650 km (по шосе)
Ширина на ров	2,5 m
Вертикално препятствие	1 m
Екипаж	7 души
	2С7 Пион в Общомедия

2С7 Пион е съветска самоходна артилерийска установка.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шасито ѝ е базирано на Т-64, с двигател и други компоненти от Т-80. Цялостната разработка е на И. С. Попов. Приета е на въоръжение през 1975, откъдето и названието на НАТО М-1975 (което съвпада с това на 2С4 Тюлпан). 2С7 е най-тежката самоходна артилерийска установка, създавана някога, и е запазила този статут. Нейното 203-мм оръдие има обсег от 37,5 км (до 50 км с ракетни снаряди). Теглото му е 14,6 тона, с вертикална елевация от 0 до 60 градуса. Теглото на снаряда е 110 кг, а началната му скорост – над 900 м/сек. Поради големия му размер (дължина от 1 метър) бойното отделение побира само 4 такива, а останалите се транспортират от камион или друго возило. Зареждането на снаряда в оръдието се осъществява посредством малък кран. Привеждането на установката в бойна готовност се извършва за 6 минути, а извеждането – за 3 минути. Боеприпасите биват 3 вида осколъчно-фугасни, както и ядрени. През 1985 е представен модернизиран вариант – Пион-М, с по-мощен двигател (840 к.с.) и 8 снаряда в бойното отделение. Характерна особеност е пълната ЯХБЗ, както и системите за нощно виждане. Скоростта във вода е макс. 5 км/ч, по шосе – до 50. Максималната скорострелност е 2,5 изстрела в минута. От 1975 са произведени над 1000 установки.