Дебиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Debian GNU/Linux)
Направо към: навигация, търсене
Debian
Debian-OpenLogo.svg
Debian7 bg.png
Работният плот по подразбиране на Debian 7
Информация
Компания / Разработчик The Debian Project
Последна стабилна версия 9.0.0 „Stretch“
Вид ОС UNIX-подобна
Ядро Linux, FreeBSD (официално), Hurd (неофициално)
Архитектури amd64, i386, arm64, armel, armhf, mips, mipsel, mips64el, ppc64el, s390x
Интерфейс GNOME
Език на интерфейса multiple languages
Лиценз GNU GPL и други
Уебсайт http://www.debian.org
Debian в Общомедия

Дебиан (на английски: Debian) е свободна операционна система, отличаваща се от другите най-вече по начина си на разработка и силно развитата си пакетна система.

Debian GNU/Linux е дистрибуция на операционна система, основана на Linux ядрото и е най-известният проект на Debian. Освен GNU/Linux, Debian развива и други проекти – Debian GNU/Hurd, Debian kFreeBSD (с BSD ядро) и други.

The Debian Project (Проектът Дебиан) е оповестен за първи път през 1993 година от Иън Мърдок, Дебиан 0.01 излиза на 15 септември 1993 година, а първото стабилно издание е пуснато през 1996 година.

Стабилното издание на Дебиан е една от най-популярните ГНУ/Линукс дистрибуции за сървъри и персонални компютри, известна е с легендарната си надеждност. На основата на Дебиан са създадени много други ГНУ/Линукс дистрибуции, сред които Убунту и Минт.

Кратка история на проекта Debian[редактиране | редактиране на кода]

Проектът Дебиан е основан на 16 август 1993 г. от Иън Мърдок и началото е обявено в публикувания от него манифест на Debian. Целта е била създаване на дистрибуция, която да се придържа към принципите на проекта GNU. Първоначалното развитие на Debian е спонсорирано от проекта GNU за една година – от ноември 1994 г. до ноември 1995 г.

Името „Дебиан“ идва от името на съпругата на Иън, Дебра (или съкратено „Деб“) и неговото име, Иън. На английски се произнася „дѐбийън“, с ударение на „е“-то.

В началото проектът се развива сравнително бавно и версия 1.х на дистрибуцията Дебиан GNU/Linux се появява едва през 1996 г. След това започва постоянното нарастване на броя на разработчиците и на качеството на практически най-голямата днес дистрибуция, създавана от общност, отличаваща се едновременно с отвореността си и с прецизната си и подробна организираност. Основната цел на проекта е да се поддържа колекция от качествен свободен софтуер, която да има удобни и ефикасни инструменти за управление.

В историята на проекта са преплетени имената и на някои от радетелите на отвореният код като Брус Перънс. Самата дистрибуция си е извоювала името на стабилна, предназначена за технически напреднали потребители, добре поддържана и надеждна.

Пакетна система[редактиране | редактиране на кода]

Пакетната система на Дебиан, dpkg и инструментите за работа с нея, основаващи се на Apt, контролират зависимостите между пакетите. Затова Debian е дистрибуция на операционна система със силно проследяване на зависимостите: когато потребителят инсталира програма, се проверява дали за нормалната ѝ работа не трябва инсталирането и/или донастройката на други програми. И ако това е нужно, се прави. По този начин се избягва търсенето на пакетни зависимости „на ръка“, характерно за Slackware и т.нар. „ада на зависимостите“ (dependency hell), познат от по-старите версии на rpm-базирани дистрибуции.

В последната стабилна версия „Stretch“, само в официалните хранилища (main, contrib, non-free), са налични над 51 000 пакета, готов за инсталиране софтуер, като например офис пакетът Libre Office, браузърът Firefox, плеърът VLC, редакторът на изображения GIMP, уеб сървърите Apache и Nginx, базите данни MariaDB, PostgreSQL, програмните езици PHP, Python, Perl, Ruby и т.н.

Хранилища[редактиране | редактиране на кода]

Debian поддържа няколко типа хранилища, според сигурността на софтуера в тях.

  • oldstable – остарял стабилен – в момента и под името „Jessie“
    Когато се издаде нова стабилна версия, старата продължава да се поддържа в продължение на 1 година, но се препоръчва миграция към стабилна. Съществува проектът Debian Long Term Support (LTS), който има за цел да удължи поддръжката на стабилно издание до 5 години.
  • stable – стабилен – в момента и под името „Stretch“
    Този софтуер е тестван продължително време (около година). Ползват се в стабилното издание.
  • testing – тестов – в момента и под името „Buster“
    Името често заблуждава тези, които не са запознати с дистрибуцията. Софтуерът е тестов за следващата стабилна версия, но в същото време е доста стабилен – тестван около 6 месеца в експерименталните хранилища и 2 – 3 седмици в нестабилните unstable/sid хранилища. В тези хранилища се включват актуализациите по сигурността.
  • unstable – нестабилен – постоянно под името sid
    Тези хранилища са буферът между тестовите хранилища и експерименталните. В тях пакетите стоят сравнително кратко време (2 – 3 седмици), но в този период се извършва сериозна работа по напасването им към останалите пакети в системата. В тези хранилища не се включват обновления по сигурността.
  • experimental – експериментален
    В тези хранилища се намира нов, нетестван софтуер. Често този софтуер, след предварителна проверка, се ползва в деривати на Debian (като Linux Mint).

Винаги когато се работи с Debian, трябва да се има предвид, че стабилната stable и тестовата testing или sid версията, са всъщност различни дистрибуции. Testing не е просто по-нов вариант на стабилната версия, а тестова версия на следващата стабилна версия. Пакетите в нея са несъвместими с тези в предходната версия. Затова никога не трябва да се смесват хранилищата, защото това ще гарантира края на системата.

Backports хранилища

Тези хранилища позволяват включването на нов софтуер (еквивалентен на този в testing) в стабилната версия stable. С добавянето им можете да се сдобиете с ново щатно ядро или нова версия на уеб браузъра, но това трябва да се прави само при необходимост и от опитни потребители.

Инсталация на пакети[редактиране | редактиране на кода]

Инсталацията на пакети от хранилищата се извършва с APT. Мениджърът сваля пакета от хранилищата, заедно с необходимите зависими пакети, и го инсталира.

Това може да стане директно – команден ред в терминала или с някое от графичните приложения – synaptic, apper, packagekit. Програмата има търсачка, с която се намира желаният пакет, задава се за инсталация и се прилагат промените [[1]] .

Инсталация на локални пакети[редактиране | редактиране на кода]

Инсталацията на локални (външни за хранилищата) пакети се извършва в команден ред с командата:

dpkg -i път_до_пакета

Този метод е доста несигурен, защото с dpkg -i се инсталира всеки посочен .deb пакет, независимо дали е за съответната система и дали са налични зависимости.

Резултатът често е инсталиран, но повреден и неработещ пакет в системата.

По-безопасен и в същото време лесен метод е инсталацията с графични мениджъри от типа на gdebi (gdebi-kde или gdebi-gtk).

Тези приложения ползват едновременно dpkg -i и apt-get. Когато бъде инсталиран локален пакет с такова приложение, то проверява пакета за съвместимост и инсталира от хранилищата липсващите зависимости [[2]], [[3]].

Актуализация[редактиране | редактиране на кода]

Според типа на обновяване (надграждане), Linux дистрибуциите са два основни типа – с периодични издания и непрекъснато актуализиращи се (Rolling release). Надграждането в Debian съдържа елементи и на двата типа.

Debian е една от малкото Linux дистрибуции, които поддържат два типа издания – стабилно stable и тестово testing. Периодично, тестовото издание се „замразява“ до стабилно (обявява се излизане Release на новата stable версия). От следващият ден започва разработката на тестовата версия на бъдещото стабилно издание. Хранилищата могат да се конфигурират по такъв начин, че да се поддържа винаги stable, testing и sid версия. Могат да бъдат конфигурирани и само за конкретна версия, чрез изписване на името ѝ, при което, дори при излизане на следващата стабилна версия, надграждане няма да има. С промяна на конфигурацията на хранилищата (може да се извърши само с редакция на една дума в реда с източника), може да се извърши преход от стабилно, към тестово или нестабилно издание.

Графични среди[редактиране | редактиране на кода]

За Debian са налични много от популярните, съществуващи графични среди за Linux.

На основния инсталационен диск – DVD-1, са достъпни четири от най-често използваните – KDE, GNOME, Xfce и LXDE. В Debian 7 Wheezy, средата по подразбиране GNOME 2 бе заменена с Xfce, а в Debian 8 Jessie отново бе избран GNOME, но вече с актуалната версия 3. В Debian 9 Stretch среда по подразбиране отново е GNOME 3, като налични са също и МАТЕ, KDE Plasma, Xfce, LXDE, LXQt, CInnamon, възможно е и инсталирането само на мениджър на прозорци (например Openbox).

Препоръки на Debian за свободния софтуер (DFSG)[1][редактиране | редактиране на кода]

Версия 1.1, ратифицирана на 26-ти април 2004 г. Замества версия 1.0, ратифицирана на 5-ти юли 1997 г.

Препоръките на Debian за свободен софтуер (ПДСС), първоначално проектирани като набор от ангажименти, които обещаваме да спазваме, са част от обществения договор и бяха приети от обществото на свободния софтуер като основа за дефиницията за отворен изходен код.

  1. Свободно разпространение
    Лицензът на никой компонент на Debian не може да ограничава никого да продава или подарява софтуера като част от софтуерна дистрибуция, съдържаща програми от различни източници. Лицензът не може да изисква процент от продажбите или друга такса при подобна продажба.
  2. Изходен код
    Програмата трябва да идва с изходен код и да позволява разпространение във вид на изходен ход и в компилиран вид.
  3. Производни разработки
    Лицензните условия трябва да позволяват промени и производни разработки и трябва да позволява те да бъдат разпространявани при същите условия като оригиналния софтуер.
  4. Непокътнат авторски изходен код
    Лицензните условия може да ограничават разпространението на променен изходен код _само_ при условие, че не ограничават разпространяването на „файлове-кръпки“ заедно с изходния код с цел модификация на програмата по време на компилиране. Лицензът трябва ясно да разрешава разпространението на резултата от компилирането на променен изходен код. Лицензът може да изисква производните разработки да използват различно име или версия от оригиналния софтуер. (Това е компромис. Проектът Debian препоръчва на авторите да не ограничават променете в никакви файлове, независимо дали са изходен код или резултата от компилиране.)
  5. Без дискриминация на лица и групи
    Лицензните условия не трябва да дискриминират отделни лица или групи.
  6. Без ограничаване на начините на използване
    Лицензните условия не трябва да поставят ограничения при използването на софтуера за специфични цели. Например, не се допуска забраната за използване в бизнес-организации или за генетични изследвания.
  7. Разпространение на лиценза
    Правата, прикрепени към програмата трябва да са приложими за всички, до които тя се разпространява без да е необходим допълнителен лиценз.
  8. Лицензът не трябва да е специфичен за Debian
    Правата, прикрепени към програмата не трябва да зависят от това дали тя е част от Debian или не. Ако програмата е извадена от операционната система Debian и се използва или разпространява без Debian, но според условията на лиценза, всички, получили копия на програмата трябва да получават същите права, които биха получили ако програмата е част от Debian.
  9. Лицензът не трябва да засяга друг софтуер
    Лицензните условия не трябва да поставят ограничение за друг софтуер, разпространяван с лицензирания. Например лицензът не трябва да изисква всички други програми, разпространявани на същия носител да са свободен софтуер.
  10. Примерни лицензи
    Лицензите GPL, BSD и Artistic са примери за лицензи, които смятаме за „свободни“.

Ресурси в България[редактиране | редактиране на кода]

Българските сайтове за изтегляне, инсталация и поддръжка на Debian са:

Стил и пристрастяване[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на работа с Debian е доста различен от стандартния за други дистрибуции с отворен или затворен код. Докато при тях е нужна колекция от CD-та или флашки, съдържащи инсталационните файлове и евентуално допълнителен софтуер, при Debian по-лесно е да имате само връзка към Интернет.

Първоначално инсталирате само най-важните части на системата от флашка или малко CD, а след това същинската инсталация, добавянето на софтуер и обновяването до нови версии на системата се извършва чрез Интернет.

Предвидена е и класическа инсталация от инсталационен диск – CD или DVD. При невъзможност да се осъществи връзка с мрежата (съответно хранилищата) е препоръчително да се използва голям инсталационен носител – DVD. Инсталацията на системата се извършва само от DVD-1. Останалите дискове са с допълнителен софтуер, който може да се използва при липсваща връзка с хранилищата.

Системата (благодарение на управлението на пакети APT) е толкова стабилна и добре поддържана, че потребителите ѝ се пристрастяват към Debian и отказват да ползват други операционни системи. За тях понятия като преинсталация, преминаване към нова версия, инсталиране на програми за сигурност губят смисъл, тъй като някои (преинсталацията) са ненужни, а другите се поддържат автоматично.

Дистрибуции базирани на Debian[редактиране | редактиране на кода]

Български[редактиране | редактиране на кода]

УСУ, Tilix (вече не съществува).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ubuntu, Mint, LMDE, Point Linux, Knoppix, Linspire, Mepis, Kanotix, Xandros, SolusOS, Aptosid, Siduction, Parsix, Snowlinux, KWeezy, GNewSense.

От къде идват кодовите имена на изданията?[редактиране | редактиране на кода]

Имената са взети от филма Играта на играчките с цел да се направят по-лесно огледалата на Debian.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]