Направо към съдържанието

1-во средно училище „Свети Седмочисленици“

Вижте пояснителната страница за други значения на Седмочисленици.

1 СУ „Свети Седмочисленици“
Изглед към входа на училището през януари 2006 г.
Изглед към входа на училището през януари 2006 г.
Информация
СедалищеТърговище, община ТърговищеБългария
Основаване1846 г.;
преди 177 години
 (1846)
Видсредно училище
ДиректорПетранка Ангелова
Финансиранеобщинско
ПатронСвети Седмочисленици
Навигация
43.2389° с. ш. 26.5743° и. д.
Местоположение в град Търговище.
Адресул. „Капитан Данаджиев“ 22,
кв. Боровец
Телефон00359 601 6-23-92;
00359 601 6-30-70
E-mailcontact@1su-tg.com
Сайт1su-tg.com;
1sou-tg.ucoz.net

1 средно училище „Свети Седмочисленици“ е средно училище в град Търговище, община Търговище. Разположено е на адрес: ул. „Капитан Данаджиев“ № 22. в квартал Боровец. В него учат ученици от 1 до 12 клас. То е с общинско финансиране. Обучението се извършва в 2 учебни смени.[1] Директор на училището е Петранка Ангелова.

1 СУ „Свети Седмочисленици“ е наследник на Славейковото училище (днес музей), основано през 1846 г.[2]

Възниква като взаимно училище, като отваря врати на 8 октомври. Училищната сграда на този тип училище се намирала в двора на църквата и била построена през 1848 г. След построяването на класното училище, сградата е била отстъпена на девическото училище.[2]

Първият публичен изпит на учениците от взаимното училище е направен от Парашкева Константинов през 1848 г. През 1851 г. взаимен учител е Ст. И. Касапски, родом от Лясковец.[2]

Значителен принос има дошлият през 1852 г. Спиридон Петров Грамадов. На 7 май 1852 г. по време на панаира, той закупува учебници за нуждите на учениците – 20 учебника по география, 10 по история, няколко граматики. Общината пък закупува взаимноучителни таблици, печатани в Румъния. С думите: „За школито масраф“ са записани разходите за мастило, тебешир и други.[2]

Търговищенци цанили през 1856 г. за свой учител и Янко Дивитаков, който работи заедно със Спиридон Грамадов. Двамата имат твърде големи заслуги за развитието на образованието в града по това време. С изключителната си ерудираност се отличава Грамадов.[2]

Учителите работели с три класа по предметната система. На 24 юни 1860 г. се съобщава за проведен годишен изпит и за показани добри резултати по география, история, граматика, аритметика.[2]

На 13 юли 1860 г., по инициатива на Сп. Грамадов и Янко Дивитаков, се взема решение за построяване на нова сграда. За да се наберат средства се открива подписка, като първите 500 гроша дават двамата по-горе споменати учители. Според проф. Ст. Великов те дават и името на училището – „Свети Седмочисленици“. В открита подписка се посочва и основната цел на първите и големи дарители на новото школо:[2]

… за вечно възпоминание и за повод и пример на потомствата – х.Илия х.Марков – 1500 гроша, хаджи Никифор и Стефан – 1500 гроша, х.Марку х.Велчев – 1500 гроша

Избират и нов учител – Петко Славейков. Поканата не е случайна. Търговищката общественост иска добри учители за своите деца. За това дават на Славейков и най-високата заплата, получавана от учител преди Освобождението на България от османско робство.[2]

За голямото дело Спиридон Грамадов изпраща дописка до вестник „България“ в бр. 43 от 1863 г., а Славейков във вестник „Гайда“ със следните думи:[2]

Прави се едно училище на името на Св. Седмочисленици, здание каквото във всичката България второ няма, учуди ни наистина ревността и щедростта на тукашните жители.

За да бъде здрава сградата откъм реката набиват пилони. На западната стена откъм двора пък е зазидана каменна плоча с елипсовиден надпис, свидетелстващ за родолюбие, щедрост и признателност:[2]

Въздвигнато с честолюбивото изждивение на ескиджумайските граждани и посветено в памет на Св. Седмочисленици-български просветители. 1863.

Дядо Славейков е строител – архитект, главен учител, общественик и журналист. В училището, което се води главно (тъй като в града съществуват вече четири), има изключителен ред. Въведена е учебна програма. Преподават се български език, гръцки език, турски език, аритметика, история, география.[2]

Тъй като учителите се подбират много старателно през учебната 1863/1864 г. работи и Георги Живков – възрожденски учител, а след Освобождението министър на Просвещението и регент, заедно със Стефан Стамболов.[2]

Жителите на Ески Джумая са били жадни за знания и култура. Според едно изследване на н. у. Симеон Донев (бивш директор на I СОУ) в периода от 1845 до 1877 г. са доставени или абонирани 38 заглавия на книги и вестници. През 1865 г. в 84 екземпляра е доставена „Пълна математика и физическа география“ от Сп. Грамадов. Учебниците са използвани в класното училище. Сава Геренов пък съставя „Лесна метода за първоначалните ученици“ (1872 г.). Едно голямо име за търговищкото просветно дело е Михаил Радославов – даскал Матю. През 1872 г. учителства учителят Ст. Робов (Робовски).[2]

Училището многократно, съобразно конюнктурата на времето е променяло своето име както следва:[2]

  • 1907 – 1915 г.: Смесена прогимназия и смесена гимназия „Свети Седмочисленици“
  • 1916 – 1928 г.: Общинска начална гимназия
  • 1928 – 1938 г.: Общинска непълна смесена гимназия
  • 1939 – 1946 г.: Пълна смесена гимназия „Свети Седмочисленици“
  • От 1947 г. името на училището е променено на Средно смесено „Георги Димитров“
  • През 1958 г. към училището се присъединява и училище „Лиляна Димитрова“
  • От 11 октомври 1959 г. до 1970 г. носи името Политехническа гимназия „Георги Димитров“
  • От 1970 г. до 1980 г. – Първо единно средно политехническо училище „Георги Димитров“.

Някой сред по-известните възпитаници на училището са (подредени по дата на раждане):[2]

  1. Първо Средно Общообразователно Училище „Свети Седмочисленици“ // uchilishta.guide-bulgaria.com. Посетен на 28 септември 2021. (на български)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п История на училището // 1sou-tg.ucoz.net. Посетен на 28 септември 2021. (на български)