Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band
Label LP Sgt Pepperjpg.jpg
Албум на Бийтълс
Записан6 декември 1966 – 21 април 1967, Лондон, Великобритания
Издаден1 юни 1967
ЖанрРок, поп, психеделия, арт рок
Времетраене39:42
Музикален издателParlophone Records
Пореден албум8
Езиканглийски
Професионална оценка
Хронология на Бийтълс
„Revolver“ (1966) „Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band“ (1967) „The Beatles“ (1968)
Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band в Общомедия

Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band (на български приблизително: „Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант Пепър“) е осмият студиен албум на „Бийтълс“, издаден на 1 юни 1967 от „Парлофон“.

Албумът забързва промяната в поп-музиката, която е започнала през 1966 година. Издаването на албума е важно събитие както за изкуството, така и от комерсиална гледна точка. Дотогава почти няма албуми, които да са продуцирани със съизмеримо голям бюджет. Освен това Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band се вписва в „Лятото на любовта“ с психеделичната си музика.[1][2]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Групата с дисководещия Джим Стаг по време на последния си тур, август, 1966.

Към 1966 г. Бийтълс са вече изморени от своите изпълнения на живо.[3] Според Джон Ленън те може „да изпратят четири восъчни манекена... и това би задоволило публиката. Концертите на Бийтълс вече нямат нищо общо с музиката. Те са просто кървави племени ритуали“.[4] През юни същата година, два дена след завършването на албума Revolver, групата се отправя на турне, което стартира от Западна Германия.[5] В Хамбург те получават анонимна телеграма, която гласи: „Не идвайте в Токио. Вашият живот е застрашен.“[6] Заплахата е взета насериозно, взимайки се предвид противоречието около турнето сред религиозните и консервативни групи на Япония, свързано с планирането на концерт на свещеното място „Нипон Будокан“.[6] Като предпазна мярка, 35,000 полицаи са мобилизирани, за да защитят изпълнителите, които ги придружавата от хотела до концерта и от концерта до бронираните превозни средства.[7][6] След това Бийтълс свирят във Филипините, където са заплашвани и малтретирани от гражданите, заради това, че не са посетили първата дама Имелда Маркос. Бандата е ядосана на своя мениджър Браян Епстейн, който ги кара да участват и изтощителни и напрегнати маршрути.[8]

Публикуването в САЩ на думите на Ленън, че Бийтълс са „по-известни от Иисус“ въвлича групата в скандал и са организирани протести срещу тях в Библейския пояс на Америка.[9] Публичното извинение укротява напрежението, но едно от американските турнетата през август бележи намаляване на продажбите на билети, в сравнение с посещенията на концерти през 1965 г., като се прибави и изпълненията, далеч от първокачественото шоу, това води до последния тур на бенда.[7][10][9] Авторът Никълъс Шафнър пише:

„ „За Бийтълс, свиренето на такива концерти се беше превърнало в шарада, толкова далеч от посоката, която те искаха да се развиват и преследват. Нито една нота от новоизлезия албум Revolver не можеше да се възпроизведе на сцена. Аранжиментите от албума бяха невъзможни да се пригодят за тяхното оборудване от две китари, бас и барабани.“[11] “

Със завръщането на Бийтълс в Англия слуховете за тяхната раздяла почват да се въртят в медиите.[12] Джордж Харисън информира Епстейн, че напуска групата, но е разубеден да остана с обещание, че ще има още турнета.[8] Бендът си взима три месеца почивка, по време на която се концентрират върху своите лични интереси.[13] Харисън пътува за Индия, където взима шест седмични уроци по ситар с ръководител Рави Шанкар.[14] Междувременно и развива своите интереси във философията на Индуизма.[15] След провала на последния тур, който доказва, че живите изпълнения са станали безполезни за Бийтълс,[16] Пол Маккартни се обединява с продуцента Джордж Мартин за саундтрака към филма „Семеен начин“[17] и прекарва почивка в Кения, заедно с един от тур мениджърите на групата Мол Евънс.[18] Ленън взима участие като актьор във филма „Как спечелих войната“ и посещава арт изпълнения, едно от което е в галерия „Индика“, където се запознава с бъдещата си съпруга Йоко Оно.[19] Ринго Стар използва почивката, за да прекара повече време със своята съпруга Морийн и сина си Зак.[20][14]

Списък на песните[редактиране | редактиране на кода]

Страна А:

  1. Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band
  2. With a Little Help from My Friends
  3. Lucy in the Sky with Diamonds
  4. Getting Better
  5. Fixing a Hole
  6. She’s Leaving Home
  7. Being for the Benefit of Mr. Kite!

Страна Б:

  1. Within You Without You
  2. When I’m Sixty-Four
  3. Lovely Rita
  4. Good Morning Good Morning
  5. Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band (Reprise)
  6. A Day in the Life

Всички песни, с изключение на Within You Without You са на Ленън/Маккартни, а Within You Without You е на Джордж Харисън.

На втората страна на първите произведени плочи се чува 15-херцов звук, който трябвало да събуди интереса на слушащите кучета.[21]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ian MacDonald: Revolution in the Head, Chicago 2007, стр. 249...
  2. ↑ George Martin: Summer of Love: The Making of Sgt.Pepper, London 1994, стр. 1–5
  3. ↑ Lewisohn 2010, с. 210.
  4. ↑ The Beatles 2000, с. 229.
  5. ↑ MacDonald 2005, с. 212.
  6. ↑ а б в Martin & Pearson 1994, с. 7.
  7. ↑ а б Lewisohn 2010, с. 211.
  8. ↑ а б MacDonald 2005, с. 212 – 213.
  9. ↑ а б MacDonald 2005, с. 213.
  10. ↑ Turner 2016, с. 295.
  11. ↑ Schaffner 1978, с. 58 – 59.
  12. ↑ Julien 2008, с. 1.
  13. ↑ Gould 2007, с. 367.
  14. ↑ а б Julien 2008, с. 2.
  15. ↑ Everett 1999, с. 71.
  16. ↑ Rodriguez 2012, с. 18.
  17. ↑ Sounes 2010, с. 158 – 59.
  18. ↑ Turner 2016, с. 364 – 65.
  19. ↑ Womack 2007, с. 158, 160 – 161.
  20. ↑ Harry 2000, с. 323, 333.
  21. ↑ Mark Lewisohn: The Complete Beatles Recording Sessions. Hamlyn, London 1988.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Beatles. „The Beatles Anthology“. San Francisco, CA: Chronicle Books, 2000. ISBN 0-8118-2684-8. (на английски)
  • Everett, Walter. „The Beatles as Musicians: Revolver Through the Anthology“. New York, Oxford University Press, 1999. ISBN 978-0-19-512941-0. (на английски)
  • Gould, Jonathan. Can't Buy Me Love: The Beatles, Britain and America. First Paperback ed.. Three Rivers Press, 2007. ISBN 978-0-307-35338-2. (на английски)
  • Harry, Bill. „The John Lennon Encyclopedia“. Virgin, 2000. ISBN 978-0-7535-0404-8. (на английски)
  • Julien, Olivier. Their production will be second to none: An introduction to Sgt. Pepper. Sgt. Pepper and the Beatles: It Was Forty Years Ago Today. Ashgate, 2008. ISBN 978-0-7546-6708-7. (на английски)
  • Lewisohn, Mark. „The Complete Beatles Chronicle: The Definitive Day-by-Day Guide to the Beatle“. Chicago, Entire Career, 2010. ISBN 978-1-56976-534-0. (на английски)
  • MacDonald, Ian. „Revolution in the Head: The Beatles' Records and the Sixties“. 3rd ed.. Chicago Review Press, 2005. ISBN 978-1-55652-733-3. (на английски)
  • Martin & Pearson, George; William. „Summer of Love: The making of Sgt. Pepper“. Macmillan, 1994. ISBN 978-0-333-60398-7. (на английски)
  • Rodriguez, Robert. Revolver: How the Beatles Reimagined Rock 'n' Roll. Milwaukee, Backbeat Books, 2012. ISBN 978-1-61713-009-0. (на английски)
  • Schaffner, Nicholas. „The Beatles Forever“. McGraw-Hill, 1978. ISBN 0-07-055087-5. (на английски)
  • Sounes, Howard. Fab: An Intimate Life of Paul McCartney. London, HarperCollins, 2010. ISBN 978-0-00-723705-0. (на английски)
  • Turner, Steve. „Beatles '66: The Revolutionary Year“. New York, NY: Ecco, 2016. ISBN 978-0-06-247558-9. (на английски)
  • Womack, Kenneth. Long and Winding Roads: The Evolving Artistry of the Beatles. Continuum, 2007. ISBN 978-0-8264-1746-6. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Sgt._Pepper%27s_Lonely_Hearts_Club_Band&oldid=11665099“.