Александър Екзарх

Александър Екзарх
български общественик
Роден	1810 г. Ески Заара, Османска империя
Починал	27 септември 1891 г. София, Княжество България
Александър Екзарх в Общомедия

фотографии на Александър Екзарх (1) с жена му София в Цариград ок. 1854 и (2) ок. 1870 г.

Александър Стоилов Боев (Бойоглу), нарекъл се Александър Екзарх, е български общественик и журналист, деен участник в борбата за независима Българска екзархия.

Родом е от Стара Загора и произхожда от заможно семейство. Учи в Букурещ, Будапеща, Мюнхен. От 1836 г. е в Париж, където отначало следва математика, а впоследствие, с османска държавна стипендия – медицина (1839 – 1841).

През 1841 г. придружава като преводач Жером-Адолф Бланки, изпратен от френското правителство да проучи последиците на разгроменото Въстания в Северозападна България. През 1842 – 1846 г. изпраща до западноевропейските правителства няколко мемоара (паметни записки) за подобряване положението на българите. Един от тях, от 1843 г., е печатан (литографско издание): „Напис ради болгаров, предстовлен на Високата порта и петте Велики сили Галиа, Англия, Росия, Прусия и Австрия“. Друг мемоар, изпратен до английския външен министър, е издаден на английски език под заглавие „Гласът на България“ и на български език – „Истинний глас на България или Оправдание на българите пред сами себе си и пред своите иноземни доброжелатели и благодетели срещу лъжнити и безбожнити постъпки и действия, что е чинил с народното българско имя Александр Стоилов Бойоглу, ески-заарец (самозван лъжно Бейоглу, екзарх българский)“ (Цариград, 1853 г.).

Подпомага развитието на учебното дело както със статии, в които изяснява задачите и програмата на българското училище, така и с организиране на строеж на училища, със снабдяването им с книги. Грижи се за изпращане на български ученици в чужбина.

С финансова помощ от Русия издава в Цариград българския Цариградски вестник (1848 – 1862), чийто главен редактор е между 1850 и 1860 г. Сътрудничи и на вестник „Левант Таймс“. Съдейства за откриването на българската църква „Свети Стефан“ (1849). Превежда романа „Младата сибирянка“ от Ксавие дьо Местр (1851) и „Священное и божественное евангелие Новаго завета“ (1858).

От 1866 до 1876 г. е съветник при посолството на Османската империя в Париж. След Освобождението заема просветни, административни и съдебни длъжности в Пловдив и в други градове. Член е на Върховния административен съд в Източна Румелия. Двукратно се кандидатира за княз на България (1879, 1886).От 1885 г. до смъртта си живее в София.

Памет

На Александър Екзарх е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Литература

• Начо Планински. Черти из живота на Александра Екзарха. Сливен, 1884
• Иван Шишманов. Александър Стоилович Боев Екзарх. – Свобода, бр. 634, 649, 650, 1891
• Иван Пастухов. Педагогическите възгледи на Александър Екзарх. – Училищен преглед, 1922, кн. 5 – 6
• Асен Василиев. Александър Екзарх. – В: Трем на българското възраждане. 1936
• С. Ханчев. Александър Екзарх. Принос към живота и книжовната му дейност. – Читалище, 1936, кн. 9, 10
• Георги Боршуков. История на българската журналистика. 1965, с. 63 – 68
• Маньо Стоянов. Екзарх, Александър Стоилов (Бейоглу). – В: Речник на българската литература, т. 2 Е – О, с. 12 – 13
• Вера Бонева. Мемоарът на Александър Екзарх до великите сили от 23.01.1843 г. // Исторически преглед, 1997, кн. 2.
• Стоянка Енчева. Александър Екзарх и Стара Загора. // История, 2005, 4, 46 – 51. ISSN 0861 – 3710
• Александър Екзарх и българските пътища към Европа, XIX – началото на XX век. Стара Загора, 2007
• Voillery, P. Identité et nationalité chez les Bulgares Ottomans: Alexandre Exarh, 1810 – 1891. Istanbul, 2007
• Пиер Воалри. Александър Екзарх : една българска съдба. София: ИК „Колибри“, 2012. ISBN – 978-619-150-015-4

Външни препратки

• Wladimir Wladimirow: Franzose veröffentlicht Buch über Alexander dem Exarchen.. Radio Bulgarien, 7. April 2005