Александър Федотов
| Александър Федотов | |
| руски и български филолог и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 30 октомври 2018 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | руснак |
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Работил | преподавател в Софийския университет |
| Работил в | Софийски университет |
Александър Федотов е руски и български филолог, преводач и университетски преподавател, професор в Софийския университет по корейска, монголска и тибетска литература.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Новосибирск, СССР на 6 март 1956 г. Родителите му са от Санкт Петербург.
През 1979 г. завършва Факултета по ориенталистика на Ленинградския университет, специалност „Монголистика“ и втора специалност „Тибетология“. В 1987 г. придобива научната степен „кандидат на науките“ по източни литератури и култури в Софийския университет „Климент Охридски“, а през 1998 г. става „доктор на науките“ по източни литератури и култури. Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния и Русия.
От 1981 до 1987 г. е асистент по източни литератури и култури в Софийския университет, в периода 1987 – 1990 г. е главен асистент, а през 1990 – 1999 г. е доцент. От 1999 г. е професор по източни литератури и култури (корейска, тибетска и монголска литература). Създава специалност „Кореистика“ в Софийския университет.[2]
През 1995 – 2001 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии. От 1998 г. е директор на Центъра за източни езици и култури в Софийския университет. Ръководител е на катедра „Езици и култури на Източна Азия“ в периода 2001 – 2006 г., а през 2001 – 2007 г. е заместник-ректор на Софийския университет. От 2003 г. е директор на Центъра по кореистика в Софийския университет, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София.
От 2002 г. е член на Съвета за висше образование на Република България. В периода 2009 – 2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия на Република България.[2]
Превежда от старотибетски, старомонголски, съвременен монголски, хинди, корейски.[3] Член е на световните асоциации по кореистика, монголистика, тибетология и алтаистика.[1]
Областта на научните му изследвания обхваща литературата и културата в областта на кореистиката, тибетологията и монголистиката; източни езици, религии, фолклор на народите от Централна Азия и Далечния Изток. Над 20 негови книги и множество студии и статии са публикувани в повече от 25 държави – България, Великобритания, Индия, Китай, Монголия, Япония, Русия, Чехия, Унгария, Република Корея, Франция, Тайланд, Казахстан, Швейцария, Канада и др.[1]
През 2015 г. получава най-високото отличие на Монголия за чужденци – Ордена на Полярната звезда.[4]
Почива внезапно в София на 30 октомври 2018 г.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Александър Федотов // iztok-zapad.eu. Архивиран от оригинала на 2018-10-30. Посетен на 30 октомври 2018 г.
- ↑ а б в In Memoriam // Софийски университет, 31 октомври 2018 г. Посетен на 1 ноември 2018 г.
- ↑ Проф. Александър Федотов – пътешественикът в тайнството на източните култури // Българско национално радио, 5 март 2012 г. Посетен на 30 октомври 2018 г.
- ↑ Проф. Федотов получи най-високото отличие на Монголия // diplomaticspectrum.com, 28 май 2015. Посетен на 30 октомври 2018 г.
|
