Бараково

Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Бараково (община Демир Хисар).

---

Бараково
Бараково 42.063157, 23.059921 Бараково
Общи данни
Население	460 души (15 март 2024 г.) 57,7 души/km²
Землище	7,979 km²
Надм. височина	386 m
Пощ. код	2634
Тел. код	07053
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	02748
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кочериново Станислав Горов (КОЙ; 2023)
Бараково в Общомедия

Бараково е село в Западна България. То се намира в община Кочериново.

География

Село Бараково се намира на Рилската река, в югозападните склонове на Рила планина. Разположено е на 8 километра от Благоевград, на пътя от града за Рилския манастир.

История

Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3 – 4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4 – 5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково – махалата над река Струма, било първият чифлик, и днешната махала Шарков чифлик (квартал „Левски“) води началото си оттогава.

В землището на селото по пътя за Благоевград, известен като Баларбаши, има данни за местонахождението на голямо тържище от римско време, но дейността на иманярите е унищожила свидетелствата за тази ранна епоха.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Бараково, на СЗ от Джумая 2 часа, до един приток от Струма. Над тая река има мост, който е и граница между Турция и автономната област България. До Кочариново няма половин час. Жителите са земледелци; обработва се и тютюн, има и лозя. Къщи 90.

“

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 460 души, всичките българи-християни.

Село Бараково е в границите на Османската империя до 1912 година. Рилската река служела за граница между Княжество България и Османската империя. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода на турското владичество. При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Бараково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Тук през 1903 година е построена дъскорезна фабрика от Тодор Балабанов, която след това поема и развива синът му Иван Балабанов. Фабриката е подсигурявала работа през годините на между 500 и 1000 души. Построили са жилища за бекяри и семействата им. Работниците не плащали наем за тях, нито ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно им подсигурявали дърва и въглища за зимата. Получавали специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино. По-късно се разширява и става мукавена фабрика, а след това книжна.

През 1920 година селото наброява около 80 – 85 къщи. С появата на Балабановата фабрика, намираща се в землището на село Бараково, жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет Никола Вапцаров. В Бараково той се венчава в местната църква „Успение Богородично“.

В 1974 година село Бараково става квартал на град Кочериново. В 1991 година след влизане в сила на ЗАТП на Република България Бараково е отделено от Кочериново и възникват спорове за землищната граница между двете населени места.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	505	100,00
Българи	474	93,86
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	30	5,94

Църква „Успение на Пресвета Богородица“

След освобождението на селото в 1912 година, съществуващата турска митница е преустроена в настоящия храм, носещ името „Успение на Пресвета Богородица“. В духовно-административно отношение от 1894 година селото принадлежи към Неврокопската епархия.

Обществени институции и спорт

В селото се намират ОУ „Отец Паисий“, което е затворено в началото на XXI век, Обединено детско заведение и читалище. ФК „ЗКМО“ (Бараково). Играл в „А“ ОФГ – зона Рила. Преустановил съществуването си през 2010 г. поради липса на финансови средства.

Личности

Родени в Бараково

• Биньо Иванов (1939 – 1998), поет дисидент
• Васил Чичибаба (1935 – 2013), министър на земеделието (1995 – 1996)
• Христо Христов – Бараката (1943 – 2006), български футболист
• Методи Душков (1936 – 2010), благоевградски художник, основател на Дружество „Македония арт“
• Методи Чимев (р. 1962), кмет на Дупница /ГЕРБ/

Живели в Бараково

• Никола Вапцаров (1909 – 1942), български поет
• Методи Попгеоргиев (1882 – 1962), роден в град Велес (Македония), дългогодишен учител в Бараково (1919 – 1945)

Починали в Бараково

• Арсени Йовков (1882 – 1924), писател (псевдоним Пейко Селички), публицист и революционер
• Стефан Давидов(1878 – 1934), революционер, Кочански и Царевоселски войвода на ВМРО