Направо към съдържанието

Бардовци

Бардовци
Бардовци
— село —
Панорама на Бардовци
Панорама на Бардовци
Скопие
42.0267° с. ш. 21.3758° и. д.
Бардовци
Северна Македония
42.0267° с. ш. 21.3758° и. д.
Бардовци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКарпош
Географска областСкопско поле
Надм. височина264 m
Население1472 души (2002)
Пощенски код1060
МПС кодSK
Бардовци в Общомедия

Бардовци (на македонска литературна норма: Бардовци) е село в скопската община Карпош, Северна Македония.

Селото е разположено на левия, северен бряг на река Вардар, на северозапад от Зайчев рид. На практика е част от столицата Скопие.[1]

Къща в Бардовци в началото на XX век
Жители на Бардовци в 1926 година

На Църквен рид в селото са разкрити основите на раннохристиянска базилика и останки от архитектурна каменна пластика.[2] Базиликата е част от античния град Скупи.[3]

В края на XIX век Бардовци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бардовци живеят 120 българи християни.[4]

В началото на XX век населението на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Бардовце има 14 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бардовци има 88 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бардовце (Bardovce) като село с неясен етнически състав.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бардовце като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година Бардовци има 1472 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 1432
албанци 0
турци 0
роми 2
власи 0
сърби 31
бошняци 0
други 7
„Света Троица“ в Бардовци
Родени в Бардовци
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 21. (на македонска литературна норма)
  3. Илиевски, Доне. Автокефалноста на македонската православна црква. Скопје, Нова Македонија, 1972. с. 7. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-116. (на френски)
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007 
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34