Бардовци
Бардовци Бардовци | |
— село — | |
Панорама на Бардовци | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Карпош |
Географска област | Скопско поле |
Надм. височина | 264 m |
Население | 1472 души (2002) |
Пощенски код | 1060 |
МПС код | SK |
Бардовци в Общомедия |
Бардовци (на македонска литературна норма: Бардовци) е село в скопската община Карпош, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на левия, северен бряг на река Вардар, на северозапад от Зайчев рид. На практика е част от столицата Скопие.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]На Църквен рид в селото са разкрити основите на раннохристиянска базилика и останки от архитектурна каменна пластика.[2] Базиликата е част от античния град Скупи.[3]
В края на XIX век Бардовци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бардовци живеят 120 българи християни.[4]
В началото на XX век населението на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Бардовце има 14 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бардовци има 88 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бардовце (Bardovce) като село с неясен етнически състав.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бардовце като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година Бардовци има 1472 жители.[9]
Националност | Всичко |
македонци | 1432 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 2 |
власи | 0 |
сърби | 31 |
бошняци | 0 |
други | 7 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бардовци
- Тодор Пешов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Илиевски, Доне. Автокефалноста на македонската православна црква. Скопје, Нова Македонија, 1972. с. 7. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-116. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
|