Направо към съдържанието

Берта Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Берта.
Берта Савойска
Bertha von Savoyen
кралица на Германия,
императрица на Свещената Римска империя
Каещата се Берта в Каноса, илюстрация от 16 век
Каещата се Берта в Каноса, илюстрация от 16 век
Родена
Починала
ПогребанаШпайерска катедрала, Шпайер, Федерална република Германия
Управление
Период1066 – 1087
Коронация31 март 1084 (императрица)
ПредшественикАгнес Поатиенска
НаследникЕвпраксия Всеволодовна
Други титликралица на Италия
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаОто I[1]
МайкаАделхайд от Суза[1]
Братя/сестриАмадей II Савойски[2]
Петър I Савойски[2]
Аделхайд Савойска (1052 – 1079)[2]
СъпругХайнрих IV (13 юли 1066 – 27 декември 1087)
ДецаАгнес от Вайблинген
Конрад II
Хайнрих V
Берта Савойска в Общомедия

Берта Савойска или Берта Торинска (на немски: Bertha von Savoyen, Bertha von Turin, на италиански: Berta di Savoia, Berta di Torino; * 21 септември 1051; † 27 декември 1087, Майнц) е като съпруга на император Хайнрих IV кралица на Германия (1066 – 1087) и императрица на Свещената Римска империя (1084 – 1087).

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Берта е дъщеря на Ото I Савойски (* 1010/1020, † 1057 или 1060), граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и на съпругата му Аделхайд от Суза (* 1016, † 1091), маркграфинята на Торино и на Суза.[3] Нейни дядо и баба по бащина линия са Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и на Шабле, и Аксиленда или Аксилия, а по майчина – маркграфът на Торино и Суза Оделрик Манфред II и графиня Берта Миланска.[4]

Има трима братя и една сестра:

  • Петър I[5] (* ок. 1047/1049, † 1078), 4-ти граф на Савоя, граф на Аоста, на Мориен и на Шабле, маркграф на Суза до 1046 г. под регентството на майка си, съпруг на Агнес Поатиенска (Аквитанска)
  • Амадей II[5] (* ок. 1048/1050, † 1080), 5-и граф на Савоя, маркграф на Суза, съпруг на Йоана Женевска
  • Аделхайд (* ок. 1052/1053, † нач. на 1079), вероятна съпруга на Гиг IV, граф на Албон, съпруга на Рудолф Швабски,[6] херцог на Швабия, който през 1077 г. е избран за Крал на римляните от някои германски принцове в опозиция на Хайнрих IV.
  • Ото († 1095/1099),[7] погрешно считан за епископ на Асти (1073/1079).[8]

Берта има вероятно и двама полубратя и една полусестра от първия брак на майка си.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години, годеж и сватба

[редактиране | редактиране на кода]

През 1057 г. родителите ѝ заедно с децата им Петър и Амадей и сестрите им правят дарение на църквата в Улкс – тук Берта е спомената индиректно.[5]

На 25 декември 1055 г. в Цюрих 4-годишната Берта е сгодена на за херцога на Бавария Хайнрих IV Франконски от Салическата династия, син на германския крал Хайнрих III Черния и на втората му съпруга Агнес Поатиенска,[9] които желаят да се съюзят с Дом Савоя. Хайнрих III обаче умира през 1056 г. преди сключването на брака. Управляващите империята веднага отнемат наследника от надзора и благотворното влияние на майка му Агнес. Императрицата, лишена от власт и отстранена от кралството, се оттегля в манастир в Рим. Сватбата на 49-годишния Хайнрих с 14-годишната Берта е отпразнувана в Германия с голямо великолепие във великолепния замък в Требург на 13 юли 1066 г., както съобщава Аналиста Саксо.[10]

Опит за развод

[редактиране | редактиране на кода]
Император Хайнрих IV на миниатюра

През юни 1069 г. във Вормс на Събора на князете Хайнрих IV моли папата да анулира брака, като сочи клеветническа към майка си причина. Това действие е предшествано от факта, че Берта не се появява в кралските дипломи от 5 август 1068 г. Моментът на развода не е случаен: и херцог Рудолф фон Райнфелден се опитва безуспешно да се разведе със съпругата си Аделхайд Торинска – сестра на Берта. Напразно Агнес Поатиенска, след оттеглянето си, моли сина си да не се обезчестява с поведението ѝ; напразно семейството на булката, близко до каузата на папските реформатори,[11] го заплашва. Той упорито настоява и свиква Събор в Майнц, който да обсъди проблема му. Съпругата му Берта се оттегля в Абатство „Лорш“ и чака в молитви съдбата ѝ да се изпълни. Папа Александър II е представен на събора от Петър Дамиани, на когото дава съответните инструкции. Дамиани със своето вдъхновено красноречие убеждава всички в доброжелателността на причините на Агнес и Хайнрих е убеден да отложи въпроса.[9] Въпреки този негов опит за развод той има деца от Берта.

Унижение в Каноса и последни години

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Унижение в Каноса

Управлението на съпруга на Берта Хайнрих IV се характеризира с опит за укрепване на имперската власт. В действителност става въпрос за намиране на труден баланс, за да се осигури верността на благородниците от една страна, без да се губи подкрепата на папата от друга. Хайнрих поставя и двете неща в опасност, когато решава да даде вакантния Милански диоцез. Това предизвиква конфликт с наследника на папа Александър II – Григорий VII. Конфликтът влиза в историята с името Борба за инвеститура. Папата отлъчва краля на Германия и това е първият път, когато монарх е отлъчен. Това има ужасни последици и Хайнрих решава да отиде в Италия, за да се срещне с папата лично. До този момент Берта се смята за бедна жена, смазана от арогантността на съпруга си. При това обстоятелство тя се оказва доста силна: забравяйки преживените унижения и насилие, тя единствена насърчава съпруга си и, разчитайки на подкрепата на родното си семейство, го придружава в пагубното пътуване, предприето да моли папата да отпусне жадуваната прошка.

Зимата на 1077 г. е много тежка. От 25 до 28 януари 1778 г. в Каноса, където е папата, Хайнрих бос, полугол, изтощен, унижен и вцепенен трябва да чака три дена и три нощи коленичил пред портала на Замъка на Матилда, за да бъде допуснат до него (т. нар. Унижение в Каноса). Майката на Берта – Аделхайд от Суза и брат ѝ граф Амадей II са посредници между двете сили.[12] Тяхната помощ води до множество предимства за семейството ѝ като получаване на Бюже, както и признаване на правата и даване на феода Маркграфство Ивреа на майка ѝ Аделхайд.[13][14]

Надгробен камък на Берта в Шпайерската катедрала, Шпайер, Германия.

Няколко дни по-късно Берта се връща със съпруга си в Германия, където поведението на Хайнрих не среща удовлетворението на поданиците му: мнозина му обръщат гръб. На 15 март във Форххайм немските князе избират за император съперника му Рудолф Швабски, съпруг на сестрата на Берта, който дълго време оспорва трона му. Рудолф е коронясан в Майнц от архиепископ Зигфрид. Хайнрих два пъти побеждава съперника си в битка и на 7 март 1080 г. папата отново го отлъчва с обвинението, че не е спазил договореното в Каноса и че е попречил на уговорения събор да се проведе в Аугуста. Докато Хайнрих IV воюва, съпругата му бавно започва да линее.

На 31 март 1084 г. Берта е коронясана за императрица в Рим, където е със съпруга си.

Тя умира в Майнц,[15] погълната от болка, на 36 години на 27 декември 1087 г.,[16] където е и погребана.[17] През 1088 г. тленните ѝ останки по заповед на съпруга ѝ император[17] са преместени и погребани в Шпайерската катедрала,[18] в гробниците на принцовете от Франконския дом. Съпругът ѝ се жени за втори път за Евпраксия (Аделхайд) – киевска княгиня.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Берта в Каноса, носеща бъдещия император Конрад II. Палацо Мадама, Торино

∞ 13 юли 1066 в замъка в Требур за Хайнрих IV (* 11 ноември 1050, Гослар; † 7 август 1106, Лиеж), германски крал и император на Свещената Римска империя, от когото има трима сина и две дъщери:

  1. Аделхайд (* 1070, † 4 юни пр. 1079), погребана в Шпайерската катедрала[19]
  2. Хайнрих (* 1/2 август 1071, Харцбург; † 2 август 1071, Харцбург); гробът му в замъка Харцбург е разрушен от селяни три години по-късно заедно с този на чичо му херцог Конрад II, който също умира като бебе;[20] след това е погребан в катедралата на Шпайер[19]
  3. Агнес (* 1072; † 24 септември 1143, погребана в манастира Клостернойбург); чрез брак херцогиня на Швабия и маркграфиня на Австрия; ∞ 1. 1086/1087 за Фридрих I фон Хоенщауфен (* 1050; † пр. 21 юли 1105), от 1079 до смъртта си първият херцог на Швабия от фамилията Хоенщауфен, от когото има трима сина и осем дъщери. 2. 1106 за Леополд III (* 1073, Мелк; † 15 ноември 1136 при Клостернойбург), от 1095 до 1136 г. маркграф на Остаричи (Баварска Източна марка), маркграф на Австрия[21], от когото има пет сина и пет дъщери.
  4. Конрад II (* 12 февруари 1074, † 27 юли 1101[22]), херцог на Лотарингия, сърегент на Свещената Римска империя (1087 – 1098), ∞ 1095 вероятно за Констанция Сицилианска (* 1082, † сл. 1135) или за Максила († сл. 1137), и двете дъщери на великия граф на Сицилия Роже I Сицилиански[23], от която няма деца.
  5. Хайнрих V (* 8 януари 1081 или 1086; † 23 май 1125, Утрехт), крал на римляните от 1098, император на римляните (1111 – 1125), ∞ 1114 в Утрехт за Матилда (Мод) (* 7 февруари 1102, † 10 септември 1167), дъщеря на краля на Англия и херцог на Нормандия Хенри I,[24] от която няма деца. Има една извънбрачна дъщеря.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • (FR) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
  • (DE) Bruno von Merseburg, Brunonis Saxonicum bellum. Brunos Sachsenkrieg.. Franz-Josef Schmale, Quellen zur Geschichte Kaiser Heinrichs IV., Darmstadt, 1968, S. 191 – 405
  • (EN) Frederick Lewis Weis, Ancestral Roots of Certain American Colonists Who Came to America Before 1700, Lines 45 – 23, 274 – 22, 274 – 23
  • (DE) Elke Goez, Bertha von Turin, Die Kaiserinnen des Mittelalters, Amalie Fößel, Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 147 – 160.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б www.academiesavoie.org // с. 5.
  2. ↑ а б в www.academiesavoie.org
  3. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 205 Посетен на 13 окт. 2021 г.
  4. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 200 Посетено на 13 окт. 2021 г.
  5. ↑ а б в Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, с. 7 - 10. Посетено на 13 октомври 2021 г.
  6. ↑ Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, с. 319. (архив от 1 ноември 2019 г.).
  7. ↑ Samuel Guichenon (a cura di), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lione, Guillaume Barbier, 1660, с. 207
  8. ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
  9. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 205
  10. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1067, с. 695
  11. ↑ Henry IV of Germany, 1056-1106. Cambridge, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521545907. с. 109-111.
  12. ↑ Alain Boucharlat, Savoie, La Fontaine de Siloé, 1997, (ISBN 978-2-86253-221-9, архив), с. 16-17.
  13. ↑ Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, André Vauchez, Marc Vénard, Apogée de la papauté et expansion de la chrétienté (1054-1274) : Histoire du christianisme, vol. 5, Fleurus, coll. « Histoire du christianisme », 2001, 980 p.(ISBN 978-2-7189-0723-9, представяне онлайн архив), p. 73.
  14. ↑ Jacques Lovie, Histoire des Diocèses de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11, Beauchesne, 1979, 301 p. (ISSN 0336-0539), с. 33.
  15. ↑ Estudios genealógicos, heráldicos y nobiliarios en honor de Vicente de Cadenas y Vicent : con motivo del XXV aniversario de la Revista "Hidalguía.", Ediciones Hidalguia, Madrid, volume 2, 1978, 1062 pages, с. 384 (онлайн архив)
  16. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 206
  17. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Disibodi, anno 1087, с. 9
  18. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1088, с. 724
  19. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 - 1106), doc. 474, с. 644 - 646
  20. ↑ Henry IV of Germany, 1056-1106. Cambridge, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521545907. с. 98.
  21. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XX, Gesta Friderici Imperatoris Ottonis Frisingensis I, пар. 8 - 9 - 10, с. 358
  22. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Disibodi, anno 1101, pag 19
  23. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Bernoldi Chronicon, anno 1095, с. 463
  24. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus III, Annales Hildesheimenses continuatio Paderbornensis, anno 1110, с. 112
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Berta di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Берта_Савойска&oldid=12343874“.