Направо към съдържанието

Билибино

Билибино
Билибино
— град —
      
Герб
Изглед към Билибино
Изглед към Билибино
Русия
68.05° с. ш. 166.45° и. д.
Билибино
Чукотски автономен окръг
68.05° с. ш. 166.45° и. д.
Билибино
Страна Русия
Федерален субектЧукотски автономен окръг
РайонБилибински район
Площ22,15 km²
Надм. височина270 m
Население5453 души (2016)
246 души/km²
КметОлга Кожевникова
Основаване1955
Град от1993
Пощенски код689450
Телефонен код+7 42738
МПС код87
Часова зонаUTC+12
Официален сайтwww.bilchao.ru
Билибино в Общомедия

Били́бино (на руски: Билибино) е град в Чукотски автономен окръг, Русия. Разположен е на мястото, където се сливат реките Каралвеем и Болшой Кепервеем, на около 625 km северозападно от Анадир. Административен център е на Билибински район. Към 2016 г. населението му възлиза на 5453 души.[1] Това е вторият по големина град в окръга, след Анадир.

Селището е основано през 1955 г. като Каралваам във връзка с откриването на златни залежи в района. Година по-късно е преименувано на Билибино в чест на откривателя на златните залежи в Колима – Юрий Билибин. През 1958 г. Билибино получава статут на селище от градски тип, а през 1961 г. административният център на района е преместен от село Анюйск в Билибино. През 1965 г. е взето решение за строежа на атомна електроцентрала Билибино. През 1974 г. вече заработва Билибинската АЕЦ – най-малката и най-северната АЕЦ в света. В следващите две години са пуснати в експлоатация още 3 реактора. През 1993 г. Билибино получава статут на град.[2] През 2010 г. Билибино става център на Градско поселение Билибино, което включва и селото Кепервеем.[3]

По данни от преброяването през 1989 г., Билибино има население от 15 558 души.[4] След разпадането на СССР населението рязко спада. Според преброяването от 2010 г., в Билилибино живеят 5506 души.[5]

По относителна скорост на обезлюдяването Билибино е на второ място след Певек.[6]

Население по години
1959[6] 1970[6] 1979[6] 1989[4] 1998[6] 2000[6] 2001[6]
635 10 693 12 711 15 558 8600 7700 7500
2002 2006[6] 2007[6] 2008[6] 2009 2010[5] 2011
6181 5700 5700 5600 5453 5506 5494
2012 2013 2014 2015 2016[1]
5486 5451 5588 5592 5453

Етническият състав на населението към 2010 г. е: 71% руснаци, 15% украинци, 6% чукчи, 3% евени и 5% други.

Климатът в Билибино е субарктичен, граничещ с полярен, с много ниски температури целогодишно. Средната годишна температура тук е -13,9 °C, а средните годишни валежи са 198 mm.[7]

  Климатични данни за Билибино 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) −0,7 11 −1 5,4 19 30 31,3 31,2 19 6 2,3 0,6
Средни максимални температури (°C) −28,1 −27,5 −20,2 −10,7 2,8 14,9 17,5 14,1 4,9 −9,1 −24,2 −27,6
Средни температури (°C) −31 −31 −26 −17 −2,5 9 11,5 8,5 0,5 −12,5 −26,5 −29,5
Средни минимални температури (°C) −34,1 −35,4 −32,4 −24,8 −7,5 4,2 6,6 3,3 −3,1 −16,3 −29,7 −32,9
Абсолютни минимални температури (°C) −55,4 −54 −52,5 −43,4 −31 −6,8 −6 −9,2 −17 −39 −54,5 −55,2
Средни месечни валежи (mm) 12 12 6 6 6 27 48 42 12 15 15 15
Източник: Meoweather[8]

Производството на електроенергия от Билибинската АЕЦ е основният отрасъл тук. Тя е единствената АЕЦ в Далечния Изток на Русия. Има четири реактора, всеки с мощност от 12 MW.[9] Златното находище вече не се експлоатира. Произвеждат се хранителни продукти.

Районът на Билибино няма целогодишни пътища. Има черен път до летището в Кепервеем (40 km), черен път до речното пристанище в Черский (250 km), както и ледена магистрала до Певек.[10]