Направо към съдържанието

Борино (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Борино.

Борино (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Смолян
Площ173.2 km²
Население3 384 души
Адм. центърБорино
Брой селища5
Сайтwww.borino.org
Управление
КметМустафа Караахмед
(ДПС; 2015)
Общ. съвет11 съветници
  • ДПС (10)
  • ГЕРБ (1)
Борино (община) в Общомедия

Община Борино се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km2 е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е средно- и високопланински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина, връх Дурдаа (1692,7 m), се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и е най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка, връх Хамамбунар (1688,1 m), се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).

Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването ѝ с река Чаирдере.

Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с левия си приток Буйновска река, и която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Чатакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея (ляв приток), в средата на Буйновското ждрело и, която е граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.

По северната граница на общината, в протежение на около 7 – 8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча, участък от Девинска река, която над Кемеров мост се нарича Дамлъ дере и преминава през резерват Дупката.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 3641 100,00
Българи 1117 30,68
Турци 2107 57,87
Цигани 5 0,14
Други 22 0,60
Не се самоопределят 19 0,52
Неотговорили 371 10,19

Движение на населението (1934 – 2021)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Борино
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 2286 2784 3253 4192 3899 4325 4329 4109 3641 2493
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Общината има 5 населени места с общо население от 2493 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Борино, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Борино 1730 74,567 Кара булак Чала 108 12,185
Буйново 226 45,467 Неапли Ягодина 375 30,838 Балабан
Кожари 54 10,147 Дериджилери ОБЩО 2493 301,165 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново;
– преименува м. Дериджилери на м. Кожари;
– преименува с. Балабан на с. Ягодина;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

През общината преминава участък от 10,5 km от Републикански път III-197 (от km 64,2 до km 74,7) от Републиканската пътна мрежа на България.