Борис Минков

Борис Минков
	Борис Минков
български писател и литературен критик
Роден	20 януари 1971 г. (53 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	писател, преподавател
Литература
Жанрове	новела, роман
Награди	„Рашко Сугарев“ за разказ (1998); Дъбът на Пенчо (2012); „Български роман на годината“ (2014, номинация)
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Хумболтов университет на Берлин; НАТФИЗ
Публикации	„Град – междинни полета“ (2011)
Семейство
Съпруга	Галина Лардева
Деца	2

Борис Владимиров Минков e български писател и литературен критик.

Биография

Роден е в София на 20 януари 1971 г.^[1] Завършва немска гимназия (тогава „Георги Кирков“) (1990) и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Доктор по сравнително литературознание с тема на дисертацията върху новелата у Брох и Цвайг. Научен сътрудник в Института за литература на БАН (1998 – 2013). Доцент по западноевропейска литература в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (от 2013).^[2]^[3]

Гост преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, АМТИИ Пловдив^[4], Фридрих-Шилер-университет в Йена. Лектор по български език, литература и култура в Хумболтовия университет в Берлин (2009 – 2013).

Редактор в литературното списание „Страница“. Води литературно-критическа рубрика в същото списание от 1997 г.

Редактор на поредицата за дебютна проза „Гамбити“ на издателство „Жанет 45“.^[5]

Библиография

Белетристика

Ловци на балади или Scherzo cantabile, разкази и приказки. Пловдив: Страница, 1999 ISBN 954-9824-04-7 ^[6]^[7]
Животът в очакване на портокаловата топка, роман. София: Балкани, 2001 ISBN 954-8353-45-8 ^[8]^[9]^[10]^[11]
Презапис или Другият куфар в Берлин, роман. Пловдив: Жанет-45, 2013 ISBN 978-954-491-918-4 ^[12]

Критика

И нова, и българска, Пловдив: Страница, 2003. ISBN 954-9824-26-8 ^[13]
Новелата между статута и статуса на сокола, Пловдив: Летера, 2005. ISBN 954-516-578-2
Град – междинни полета, Пловдив: Жанет-45, 2011. ISBN 978-954-491-691-6 ^[14]^[15]
Висящите полета на българската литература. Пловдив: Сдружение Литературна къща, 2023. ISBN 978-954-9824-31-5

Учебници

Учебник по литература за 9. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2018, 224 с. (в съавторство с Боян Биолчев, Николай Аретов и Веселина Тонева)
Учебник по литература за 10. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2019, 250 с. (в съавторство с Боян Биолчев, Нели Илиева и Веселина Тонева)
Работни листове по литература за 10. клас. София: Анубис, 2019, 112 с. (в съавторство със Снежана Минковска, Нели Илиева и Диана Николчева)
Учебник по литература за 11. клас. София: Анубис, 2020, 328 с. (в съавторство с Елка Димитрова и Иван Велчев)
Учебник по литература за 11.-12. клас - профилирана подготовка. Модул: Критическо четене. София: Клет България, 2020, 256 с. (в съавторство с Бойко Пенчев и Владимир Игнатов)

Награди

Наградата „Рашко Сугарев“ за разказ (1998)
Дъбът на Пенчо (2012 – за монографията „Градът – междинни полета“)^[16]
„Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“ (2014, номинация – за романа „Презапис или Другият куфар в Берлин“)^[17]

Бележки

↑ „Борис Минков: Негативната енергия – обратно към България“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., интервю на Георги Календеров, ide.li, 9 април 2002 г.
↑ Борис Владимиров Минков, НАЦИД.
↑ „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., kulturbench.com, 17 септември 2013 г.
↑ доц. д-р Борис Минков, сайт на АМТИИ.
↑ Поредица за дебютна проза „Гамбити“, сайт на издателство „Жанет 45“.
↑ Борис Ангелов, „Премиерата като празник“, за премиерата на книгата на Борис Минков, сп. „Страница“, 2000, кн. 1.
↑ Емилиян Николов, „Ловци на балади или Scherzo cantabile“ на Борис Минков“, рец. в „Литературен клуб“, 12 декември 1999 г.
↑ Йордан Ефтимов, „Роман на пубертетските дискурси“, рец. в „Литературен вестник“, бр.28 от 18.07 – 24 юли 2001 г.
↑ Димитър Атанасов, „Портокаловата топка – път към себе си и другите“, рец. в електронно списание LiterNet, 29 октомври 2001, № 10 (23).
↑ Надя Тодорова, „Юлия Берберян стана героиня на роман“, отзив във в. „Стандарт“, 3 юни 2001 г.
↑ Оля Стоянова, „Портокаловият роман“, отзив във в. „Дневник“, 21 март 2002 г.
↑ Оля Стоянова, „Град за завръщане“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 30 октомври 2013 г.
↑ Емилиян Николов, „И нова, и българска“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., за премиерата на книгата на Борис Минков, „Литературен клуб“, 11 февруари 2004 г.
↑ Клео Протохристова и Ани Илков, „По стъпките на Града“ и „Комуникативният монструм“, рецензии във в. „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.
↑ Яница Радева, „Да бъдеш фланьор, значи да намираш градове“, рец. в „Литературен вестник“.
↑ Литературна награда „Дъбът на Пенчо“ 2012 (Миряна Янакиева и Борис Минков - новите носители на наградата), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2012.
↑ Финалисти в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2014, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 април 2014 г.

Източници

Външни препратки

От и за Борис Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Профил на Борис Минков в НАТФИЗ
Произведения от и за Boris Minkov в библиотеки (WorldCat Catalog)
Текстове на Борис Минков на сайта „Литература плюс култура“
Откъс от романа „Животът в очакване на портокаловата топка“, в. „Литературен форум“, бр. 6 (447), 13 февруари 2001 г.
„Цената да останеш в полето на литературата“, интервю на Марин Бодаков с Борис Минков, в. „Култура“, бр. 12 (2718), 29 март 2013 г.

[1] „Борис Минков: Негативната енергия – обратно към България“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., интервю на Георги Календеров, ide.li, 9 април 2002 г.

[2] Борис Владимиров Минков, НАЦИД.

[3] „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., kulturbench.com, 17 септември 2013 г.

[4] доц. д-р Борис Минков, сайт на АМТИИ.

[5] Поредица за дебютна проза „Гамбити“, сайт на издателство „Жанет 45“.

[6] Борис Ангелов, „Премиерата като празник“, за премиерата на книгата на Борис Минков, сп. „Страница“, 2000, кн. 1.

[7] Емилиян Николов, „Ловци на балади или Scherzo cantabile“ на Борис Минков“, рец. в „Литературен клуб“, 12 декември 1999 г.

[8] Йордан Ефтимов, „Роман на пубертетските дискурси“, рец. в „Литературен вестник“, бр.28 от 18.07 – 24 юли 2001 г.

[9] Димитър Атанасов, „Портокаловата топка – път към себе си и другите“, рец. в електронно списание LiterNet, 29 октомври 2001, № 10 (23).

[10] Надя Тодорова, „Юлия Берберян стана героиня на роман“, отзив във в. „Стандарт“, 3 юни 2001 г.

[11] Оля Стоянова, „Портокаловият роман“, отзив във в. „Дневник“, 21 март 2002 г.

[12] Оля Стоянова, „Град за завръщане“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 30 октомври 2013 г.

[13] Емилиян Николов, „И нова, и българска“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., за премиерата на книгата на Борис Минков, „Литературен клуб“, 11 февруари 2004 г.

[14] Клео Протохристова и Ани Илков, „По стъпките на Града“ и „Комуникативният монструм“, рецензии във в. „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.

[15] Яница Радева, „Да бъдеш фланьор, значи да намираш градове“, рец. в „Литературен вестник“.

[16] Литературна награда „Дъбът на Пенчо“ 2012 (Миряна Янакиева и Борис Минков - новите носители на наградата), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2012.

[17] Финалисти в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2014, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 април 2014 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]