Владимир I
Владимир I | |
Княз на Киевска Рус | |
Роден |
около 956 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Десятъчна църква, Киев, Украйна |
Религия | Славянска религия християнство |
Управление | |
Период | 11 юни 978 – 15 юли 1015 |
Коронация | 11 юни 980 г. |
Предшественик | Ярополк I |
Наследник | Святополк I |
Герб | |
Семейство | |
Род | Рюриковичи |
Баща | Светослав I |
Братя/сестри | Ярополк I |
Съпруга | Рогнеда (979 – 986) Анна Порфирогенита (988 – 1011) |
Деца | Святополк I Ярослав I Борис Владимирович Глеб Владимирович Княгиня Агата |
Други роднини | Олга Киевска (баба) Святополк I |
Владимир I в Общомедия |
Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.
Повечето сведения за живота на княз Владимир Велики идват от по-късни хроники, писани от автори, свързани с църквата. Тъй като той изиграва решаваща роля в установяването на православната църква в Киевска Рус, достоверността на много от фактите в тези хроники е спорна, защото авторите са склонни да преувеличават добрите му страни.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Владимир е най-малкият син на княз Светослав от неговата икономка Малуша[1][2][3]. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла сто години, доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето. Сведения от агиографски източници със съмнителна достоверност свързват детството на Владимир с неговата баба, княгиня Олга, която е християнка и управлява Киев в отсъствието на Светослав.
Когато княз Светослав предприема похода си срещу България, той оставя синовете си като наместници в различни части на държавата, като след неговата смърт те продължават да ги управляват практически самостоятелно. Първородният син Ярополк управлява в Киев и има статут на пръв сред равни, а Владимир – Новгород.
След като Ярополк убива своя брат Олег Светославич и през 977 придвижва войските си към Новгород, Владимир бяга в Скандинавия. Там той събира голяма армия от варяги, с чиято помощ през 978 си връща Новгород. След това продължава на юг, като по пътя си към Киев превзема Полоцк и принуждава Рогнеда, дъщеря на местния варяжки владетел Рогволод и годеница на Ярополк, да се омъжи за него. През 980 превзема Киев и с измама убива своя полубрат Ярополк, ставайки единствен владетел на Киевска Рус.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]През първите години от управлението си Владимир е енергичен привърженик на езическия култ към Перун, многоженството и човешките жертвоприношения. Той има 12 сина от четирите си жени и три харема с близо 800 наложници.
При неговото управление синът на един християнин трябвало да бъде принесен в жертва в Киев. Когато баща му се възпротивява, двамата са пребити от тълпата и стават първите руски мъченици на християнството, Теодор и Иван. През същия период Владимир Велики води няколко войни, като разширява територията на държавата си. През 981 завладява Галиция, през 982 потушава бунт на кривичкото Полоцко княжество, а през 983 подчинява ятвягите. През 985 организира поход срещу Волжка България, като основава нови крепости на изток.
През 988 г., след като превзема град Херсон в Крим, сключва съюз с Византийската империя. Получава за жена сестрата на император Василий II Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, разрушава езическите паметници, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.
През следващите години Владимир не води значителни войни. Той разделя държавата си на 12 области, в които назначава за управители своите синове. Това става причина за междуособици, започнали още преди неговата смърт.
Княз Владимир Велики умира през 1015 в Берестово край Киев, потегляйки на поход срещу своя разбунтувал се син Ярослав.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Княз Владимир Велики е възхваляван от православната църква като християнизатор и цивилизатор на Русия. Той е обявен за светец, като празникът му е на 15 юли.
На негово име са наречени патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев и Киевския университет. В Русия има орден, на негово име (Свети Владимир).
Владимир е герой на скандинавските саги, в които е наричан Валдемар, и на многобройни руски фолклорни балади, които го наричат Владимир Красное Солнышко.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Диба Ю. Історично-географічний контекст літописного повідомлення про народження князя Володимира Святославовича: Локалізація Будятиного села // Княжа доба. Історія і культура. Львів: Інститут українознавства ім. І. Крип'якевича НАН України. – Вип. VI. – С. 37 – 70
- ↑ Диба Ю. Батьківщина святого Володимира: Волинська земля у подіях X століття (Міждисциплінарні нариси ранньої історії Руси-України). – Львів: Видавництво „Колір ПРО“, 2014. – 484 с.: іл. – (Серія „Невідома давня Україна“. – 1)
- ↑ Мицько І. Нові монографії про давню Україну
- Андреев, Йордан и др. Великите князе, царете и императорите на Русия. Велико Търново, Абагар, 2001. ISBN 978-954-427-446-7.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vladimir I of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Ярополк I | → | княз на Киевска Рус (980 – 1015) | → | Святополк I |