Владимир Стасов

Владимир Василиевич Стасов
Владимир Васильевич Стасов
	Владимир Василиевич Стасов Владимир Васильевич Стасов
	Портрет на Владимир Стасов от Иля Репин, 1883 г.
Роден	2 януари 1824 г. (стар стил) Санкт Петербург, ; Руска империя
Починал	10 октомври 1906 г. (стар стил) (82 г.) Санкт Петербург, ; Руска империя
Погребан	Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия
Работил в	Управляващ сенат; Руска национална библиотека (1872 – 1906)
	Владимир Василиевич Стасов в Общомедия

Влади́мир Васи́лиевич Ста́сов, роден на 2/14 януари 1824 г. в Санкт Петербург – починал на 23 октомври 1906 г., в Санкт-Петербург, е руски музикален и художествен критик, историк на изкуствата, архивист и обществен деец.

Той е син на архитекта Василий Петрович Стасов. По-голямата му сестра, Надежда Васильевна Стасова (1822 – 1895) била изтъкната обществена деятелка, по-малкият му брат Дмитрий (1828 – 1918) – бил преуспяващ адвокат.

Биография

В 1836 бащата на Стасов го записва в току-що създаденото Императорско юридическо училище да следва право. Oще като ученик, Стасов е проникнат от жив интерес към музиката, но не намерил особен композиторски талант у себе си и решил първо да опита силите си на попрището на критика. В 1842 той написва статия за пристигналия в Петербург Ференц Лист, макар и да не я публикува никъде.

В 1843 Стасов завършва право и отива на служба като помощник секретар в Топографско кадастралния департамент на Сената, от 1848 – е секретар в Хералдическия департамент, а от 1850 – помощник юрисконсулт в Юридическия департамент. Стасов свободно владее шест езика. В 1847, когато в списанието Отечествени записки се появяват неговите първи статии, започва литературната си дейност на критик. В същата тази година Стасов е поканен от издателя на Отечествени записки, Андрей Александрович Краевски, да стане сътрудник в отдела за чужда литература. Това е и време, откогато Стасов започва да пише неголеми очерци по въпросите на живописта, скулптурата, архитектурата и музиката. От 1847 до 1848 той публикува около 20 статии.

През 1848 заради връзките си с петрашевците, Стасов е отстранен от работа в списанието, арестуван е и е затворен в Петропавловската крепост. В 1851 Стасов подава оставка в Юридическия департамент и започва работа за уралския промишленик и меценат Анатолий Николаевич Демидов, много богат човек и поклонник на изкуствата. B качеството си на секретар на Демидов, Стасов не след дълго заминава за чужбина. Работи в най-големите библиотеки и архиви в Европа. Библиотекар е и в имението на Демидов във Вила Сан-Донато близо до Флоренция и често посещава руски художници и архитекти живеещи в Италия – Александър Брюлов, Сергей Иванов, Иван Айвазовски и др.

През май 1854 Стасов се връща в Петербург. В това време с негова помощ се оформя художествено обединение на композитори, станали известни под името дадено им от Стасов – Могъщата петорка (рус. „Могучая кучка“ – или буквално „могъщата купчина“). През 1860-те Стасов поддържа Обществото за пътуващи художествени изложби, с които тясно е свързана цялата негова дейност. Стасов е един от главните вдъхновители и историци на „передвижниците“, като взима активно участие в подготовката на първата и много следващи техни изложби.

В края на 1856 директорът на Обществената библиотека в Петербург, Модест Андреевич Корф, предлага на Стасов работа като негов помощник, а именно – да събира материали от историята, живота и царствуването на Николай I.

Така от 1856 до 1872 Стасов работи в Обществената библиотека, имайки свой кабинет в Художествения отдел. По негова инициатива се организират ред изложби на древноруски ръкописи. През ноември 1872 е приет на щатна длъжност като библиотекар и до края на живота си завежда Художествения отдел. На този пост постоянно консултирал писатели, художници и композитори, събирал ръкописи на руски дейци на изкуството, особено на композиторите (изключително благодарение на Стасов, Руската национална библиотека разполага днес с най-пълните архиви на композиторите от петербургската школа).

През 1900, едновременно с приятеля си Лев Толстой, е избран за почетен член на Императорската Петербургска Академия на Науките.^[1]

Умира на 23 октомври 1906 в Санкт Петербург. Погребан е в некропола на майсторите на изкуствата в Тихвинското гробище на Александро-Невската лавра.^[2]

Тургенев за Стасов

„	Спори с човек по-умен от теб: ще те победи… но от поражението си ти ще можеш да извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по ум: за когото и да е победата, в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спори с човек по-слаб от тебе в ума: спори не от желание да го победиш, а от старание да си му полезен. Спори и с глупец! не за слава или полза… Но поне малко ще се позабавляваш! Не спори само с Владимир Стасов!	“
Иван Тургенев

Възгледи

Стасов активно поддържа движението на Передвижниците и се изказва против безалтернативното господство на „академичното“ изкуство. Неговите критически статии и монографии за най-знаменитите представители на руското изкуство – Николай Ге, Василий Верешчагин, Иля Репин, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Карл Брюлов и др.), а така също и обширната му кореспонденция с тях, представляват огромен интерес. Той е известен като опонент на музикалния критик, композитор (и бивш приятел) Александър Серов по въпроса за достойнствата на две опери от Михаил Глинка; Стасов е изследовател и пропагандатор на творчеството на композитора.

Стасов е идеолог на новото национално-оцветено направление в музиката, представено от групата на петербургските композитори, Могъщата петорка.

Стасов е активен критик на антисемитизма и е ценител на еврейското изкуство.^[3]

Така в отговор на очерк на Рихард Вагнер „Еврейството в музиката“, той отговаря с есето "Чифутството^[4] в Европа /По Рихард Вагнер/" (1869), където заема позиция остро критикуваща антисемитизма на композитора.^[3]

Адреси в Санкт Петербург

2 януари 1824 – 1830 – 1-ва Линия, 16;
1837 – 1877 – дом на Трофимови —Шестилавочная улица, 11;
1882 – 1890 – кооперация —Знаменская улица, 26, кв. 6;
1890 – 1896 – кооперация —Знаменская улица, 36;
1896 – 10.10.1906 года – 7-я Рождественская улица, 11, кв. 24

Съчинения

Владимир Васильевич Стасов. Избранные сочинения – В 3-х томах. Государственное издательство „Искусство“, Москва, 1952
Русские путешественницы из Сибири в Неаполь на тележке // Исторический вестник, 1890. – Т. 40. – № 6. – С. 644 – 646. Архив на оригинала от 2013-12-27 в Wayback Machine.
Памяти Мусоргского // Исторический вестник, 1886. – Т. 23. – № 3. – С. 644 – 656. Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
Портрет Глинки, деланный в Париже // Исторический вестник, 1892. – Т. 47. – № 3. – С. 867 – 870. Архив на оригинала от 2011-11-01 в Wayback Machine.

Литература

Стефанович, В.Н., 1956. Очерк библиотечной деятельности.
Всесоюзная книжная палата, Министерство культуры СССР, Главиздат. стр. 132, .
Вакс, И., 1974. Все что мог – сделал….
Филателия СССР Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., 7, стр.32

Източници

↑ Советский энциклопедический словарь. 1986. Гл. ред. Прохоров, А.М., Издательство Сов. энциклопедия. стр.1270, 1600 }}
↑ Александро-Невская Лавра – Стасов Владимир Васильевич // lavraspb.ru. Посетен на 1 февруари 2022.
↑ ^а ^б Стасов, Владимир, статья из Электронной еврейской энциклопедии.
↑ Терминът, който Стасов използва умишлено, Жидовство, има малко негативна конотация и затова тук вместо „Еврейството“ сме използвали по-негативната българска форма, макар че е спорно дали по това време терминът е бил зареден по същия начин.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стасов, Владимир Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Советский энциклопедический словарь. 1986. Гл. ред. Прохоров, А.М., Издательство Сов. энциклопедия. стр.1270, 1600 }}

[2] Александро-Невская Лавра – Стасов Владимир Васильевич // lavraspb.ru. Посетен на 1 февруари 2022.

[EES-3] а ^б Стасов, Владимир, статья из Электронной еврейской энциклопедии.

[4] Терминът, който Стасов използва умишлено, Жидовство, има малко негативна конотация и затова тук вместо „Еврейството“ сме използвали по-негативната българска форма, макар че е спорно дали по това време терминът е бил зареден по същия начин.

[1]

[2]

[3]

[4]