Дворци
| Дворци Дворци | |
| — село — | |
 | |
  Дворци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Пласница |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 629 m |
| Население | 25 души (2002) |
| Пощенски код | 6539 |
| Дворци в Общомедия | |
Дворци (на македонска литературна норма: Дворци; на албански: Dvorca) е село в община Пласница, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в североизточното подножие на Баба Сач.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Дворци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Дворци (Dvortzi) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи.[1]
Църквата „Свети Никола“ е от 1873 година, „Света Неделя“ – от 1893 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Дворци живеят 175 българи-християни и 420 българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дворци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дворци има 136 българи екзархисти.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Дворци:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 21 | 32 | 10 | 0 | 10 | 55 | 84 | 139 |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дворци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дворци като българско село.[8]
В 1934 година е изградена църквата „Свети Илия“ и е осветена от патриарх Варнава Сръбски.[2]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Трени М. Стефанов е български кмет на Дворци и Челопеци от 17 септември 1941 година до 27 ноември 1943 година. След това кмет е Тодор Дим. Цветков от Г. Пещене (26 януари 1944 - 19 май 1944).[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 25 жители северномакедонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дворци
Йованче Спасенов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
| ||||||||
