Джузепе Камарано
Джузепе Камарано Giuseppe Cammarano | |
неаполитански художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 октомври 1850 г.
Неапол, Италия |
Стил | Неокласицизъм |
Академия | Академия за изящни изкуства в Неапол |
Джузепе Камарано в Общомедия |
Джузепе Камарано (на италиански: Giuseppe Cammarano, 4 януари 1766, Шака – 8 октомври 1850, Неапол) е италиански художник и препоадавател, активен в Неапол.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джузепе Камарано е роден на 4 януари 1766 в Шака, Сицилия. Още много млад започва работа в кралския двор в Неапол, но в кариерата си има многобройни сътрудничества и във Франция.
Първата творба, с която става известен, датира от 1791 г. и са няколко фрески в спалнята на Кралския дворец в Кардитело, вдъхновени от произведенията на Феделе Фискети и Доменико Кели. Крал Фердинанд IV го възнаграждава с обучение в Рим, където съчетава своя къснобароков стил с възникващия неокласицизъм. При завръщането му в Неапол е назначен от самия крал да възстанови фреските на двореца, повредени от френските войски, дошли да потушат неаполитанската революция.
По-късно става професор в Кралската Академия за изящни изкуства в Неапол и е натоварен с изработване на фреските в новопостроения Кралски дворец в Казерта. Негова работа е фреската на тавана на Съвещателната зала в двореца и е „Минерва награждава изкуствата и науките“, нарисувана през 1814 г. През 1818 г., също в Кралския дворец в Казерта, той рисува „Хектор изобличава Парис“, а през 1824 г. „Тезей побеждава Минотавъра“. Камарано продължава да работи в кралския двор до края на кариерата си. Също в Кралски дворец в Казерта е съхранена колекция от портрети на членовете на кралското семейство, рисувани от него.
По време на дългата си дейност той работи в „Белведере ди Сан Леучо“, първо като автор и след това като реставратор.
Той участва и в декорацията на таваните на Кралския дворец в Неапол.
Сред последните му творби са тези за новата катедрала в Казерта, където за апсидата рисува „Тайната вечеря“. В Галерия на Академия за изящни изкуства (Неапол) е запазена негова картина, озаглавена „Анакорета“, подписана и датирана от 1798 г.
Умира в Неапол на 8 октомври 1850 г. на 84-годишна възраст.
Картини
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Antonio Canino, Campania, Touring Club Italiano
- Anna Caputi, Raffaello Causa, Raffaele Mormone (a cura di), La Galleria dell'Accademia di Belle Arti in Napoli, Napoli, Banco di Napoli, 1971, SBN IT\ICCU\NAP\0178087.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giuseppe Cammarano в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |