Галерия на Академията за изящни изкуства (Неапол)
| Галерия на Академия за изящни изкуства (Неапол) Galleria dell'Accademia (Napoli) | |
| Музеи в Италия | |
 | |
| Местоположение | Неапол |
|---|---|
| Тематика | Художествена галерия |
| Основан | 1891 |
| Основател | Филипо Палици |
| Работно време | от 10.00 до 14.00 (почивни дни: неделя и понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | Виа „Костантинополи“ 107 |
| Телефон | +39 081 441900 |
| Сайт | www.abana.it/it/ |
 Местоположение в Неапол | |
| Галерия на Академия за изящни изкуства (Неапол) в Общомедия | |
Галерията на Академията за изящни изкуства (на италиански: Galleria dell'Accademia (Napoli)) е музейна институция, основана през 1864 г. и разположена в сградата на Академия за изящни изкуства в Неапол, Италия.
Експонатите в музея са от различни исторически периоди, като преобладава броят на създадените през XIX век от студенти на академията.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1864 г. академията е прехвърлена първо в сградата на Кралския дворец на науките, в която от 17 март 1861 г. се помещава Националният археологически музей на Неапол, а след това през 1891 г. в сградата на преобразувания по проект на Ерико Алвино манастирски комплекс на улица „Санта Мария ди Константинополи“. За президент на академията е назначен Филипо Палици.
Официалното откриване на галерията обаче е едва през 1916 г., като президент на академията е Винченцо Волпе. По структурни причини галерията е затворена няколко години по-късно и остава недостъпна за обществеността до 1929 г.
Земетресението от 1930 г., събития свързани с Втората световна война и кражбата през втората половина на ХХ век, довеждат до затваряне на галерията. Окончателното повторно отваряне е едва през 2005 г.
Изложени творби[редактиране | редактиране на кода]
В историческата галерия са изложени рисунки, картини и статуи от мрамор, бронз и теракота от XVI до XIX век.
Важен брой експонати идват от дарение „Палици“ на Филипо Палици от 1896 г. Дарението включва картини и рисунки предимно от чуждестранни художници като Жан-Батист Камий Коро, Александър-Габриел Декан и Анри Русо.
В допълнение към историческата галерия има Галерията за гипсови отливки със стотици произведения, някои от които редки и с голяма стойност, Регионалната галерия за модерно изкуство с почти 800 произведения, включително картини, рисунки и скулптури, от които почти петстотин картини, над двеста рисунки и около седемдесет скулптури, както и видео раздел.
Рисунки[редактиране | редактиране на кода]
Колекцията от рисунки и акварели има 206 броя, рисувани от преподаватели и студенти на академията, като Джачинто Джиганте, Доменико Морели, Антон Сминк ван Питло, Микеле Камарано и Теодоро Дюклер. Има и няколко творби на Джандоменико Тиеполо.
Стари картини[редактиране | редактиране на кода]
Най-старата част от колекцията е съставена от 28 картини на художници от Неаполитанската школа по изобразително изкуство, датиращи от XVI век до средата на XVIII век. Произведенията са от периода, в който академията споделя същата сграда, в която е и Кралският музей на Бурбоните, и включва картини като „Света Катерина“ от Матия Прети, „Сан Джироламо“ от Хосе де Рибера, „Бягството от Египе“ от Онофрио Палумбро, „В Катедралата“ от Франсоа-Дидие Номе, „Христос изгонва търговците от храма“ от Вивиано Кодаци, „Портретът на кардинал Николо Антонели“ от Доменико Корви и „Петте сетива“, приписвани на Майстора на „Благовещението на пастирите“.
Картини от XIX век[редактиране | редактиране на кода]
Творбите от XIX век са най-многобройни и свидетелстват за важната роля на академията през този период, като са и с различна тематика. Картините са особено разнородни по тема: има пейзажи от Джачинто Джиганте, Теодоро Дюклер, Консалво Карели и Антон Сминк ван Питло, типични за Школата в Позилипо, и от други художници от неаполитанската област, като Джовани Джордано Ланца; висококачествени портрети, включително тези на Жан-Батист Викар, Гаетано Форте и Жозеф-Бонифас Франке; исторически произведения на Доменико Морели, Джузепе Манчинели, Габриеле Змарджаси и Франческо Саверио Алтамура; и накрая картини на Микеле Камарано, Теофило Патини, Едоардо Далбоно, Джоакино Тома, Марко Де Грегорио, Франческо Нети и Луиджи Бацани.
Картини от XX век[редактиране | редактиране на кода]
Колекцията се състои от произведения на майстори, свързани с Академията, като Антонио Манчини, Карло Бранкачо, Винченцо Чардо, Саверио Гато, Емилио Ноте и други.
Скулптури[редактиране | редактиране на кода]
Тук са изложени работи, изваяни от различни видове материали, като бронз, мрамор и теракота. Има голям брой творби на Винченцо Джемито, които заемат цяла зала, както и творби на Акиле Д'Орси, Тито Анджелини и Джовани Батиста Амендола.
Друго[редактиране | редактиране на кода]
Галерията разполага с една бродерия от XVII в., изработена със залепени конци, дело на Мариана Елмо.
Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]
Скулптури[редактиране | редактиране на кода]
- Каин и съпругата му (бронзов патиниран гипс)
- Ева (1862, мрамор)
- Гола жена (1862 г., мрамор)
- Бюст на Никола Аморе (теракота)
- Салватор Роза (1871 г., цялостна скулптура в мащаб 1:1 в теракота)
- Ad bestias (бронз)
- Бюст на Доменико Морели (1874 г., теракота)
- Бюст на Доменико Морели (1926 г., бронз)
- Бюст на Джузепе Верди (1874 г., теракота)
- Бюст на жена (1897 г., бронз)
- Йосиф, продаден от братята си (1874 г., бронзов полурелеф)
- Бюст на Мариано Фортуни (1874 г., бронзова патинирана теракота)
- Пескаториело (1935 г., бронз)
- Глава на Александър Велики (1920, бронз)
- Карл V от Хабсбург (бронз)
- Истината (1898, бронз)
- Бюст на архиепископ Сътър (1908 г., теракота)
- Октопод рибар (1894 г., бронз)
- Паоло Вети (1890 г., бронз)
- Бюст на Тито Анджелини (теракота)
- Пияницата (бронз, 1916)
- Нарцис (бронз, 1966)
Картини[редактиране | редактиране на кода]
- Сватбата в Кана (маслени бои върху платно, скица)
- Света Екатерина (маслени бои върху платно)
- Свети Йероним (маслени бои върху платно)
- Бягство в Египет
Кръгът на Хосе де Рибера
- Свети Лука рисува Богородица
Абрахам Брьогел и сътрудник на художника
- Помона
- Портрет на джентълмен
- Посещение на Везувий
- Портрет на кардинал Николо Мария Антонели
- Майстор на Благовещението на пастирите
- Пет сетива
- Христос изгонва търговците от храма
- Танцуващо путо в аркадски пейзаж
- Интериор на катедралата
- Автопортрет (пастел, ок. 1798)
- Изглед към Иския
- Автопортрет
- Портрет на херцога на Рокаромана
- Семейството на художника
- Излизане на животните от ковчега
- Във вилата
- Лъвска глава
- Прекъсната проповед
- Автопортрет
- Над Сант'Агата ди Соренто
- Бежанците на Аквилес
- Полуфигура на арабин
- Портрет на Ахил Камило (маслени бои върху платно 1878-79)
- Портрет на Микеле Руджеро (маслени бои върху платно 1859 г.)
- Портрет на маркиза Ферарели (маслени бои върху платно 1859 г.)
- Ангелът, който се явява на Гофредо от изток, по-ярък от слънцето (маслени бои върху платно 1847 г.)
- Автопортрет
- Наследникът (маслени бои върху платно ок. 1890 г.)
- Именният ден на учителя (платно 1879 г.)
- Сбиване в Трастевере (маслени бои върху платно, 1887)
- Поетът (маслени бои върху платно 1905 г.)
- Легендата за сирените (маслени бои върху платно 1871 г.)
- Писмото
- Автопортрет
- Старинен хор, излизащ от храма (маслени бои върху платно, 1877 г.)
- Жътвата - Жътварите (маслени бои върху платно, 1893-1894)
- Портрет на Джачинто Джиганте
- За именния ден
- Дама в червено
- Христос и Магдалена
- Comunicanda (маслени бои върху платно, 1941)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Accademia di belle arti di Napoli, Carte d'Accademia: maestri e allievi nei documenti dell'archivio storico dell'Accademia di belle arti di Napoli: Napoli, Galleria dell'Accademia di belle arti, 16 aprile-30 maggio 2009, Napoli, Arte'm, 2009, SBN IT\ICCU\CFI\0735104.
- Accademia di Belle Arti di Napoli, Pittori in Accademia tra Ottocento e Novecento nella Galleria dell'Accademia di Belle Arti di Napoli: Napoli, Villa Pignatelli, primavera-estate 1996, Pozzuoli, Elio De Rosa, 1996, SBN IT\ICCU\NAP\0176779.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Galleria dell'Accademia (Napoli) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
