Димитър Овчаров

Димитър Овчаров
български археолог, изкуствовед
Роден	28 април 1931 г. София, България
Починал	23 май 2013 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Исторически факултет на Софийския университет Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология, изкуствознание
Работил в	Окръжен исторически музей във Велико Търново Окръжен исторически музей в Търговище Национален военноисторически музей Археологически институт с музей при БАН

Димитър Савов Овчаров е български академик, виден археолог и изкуствовед. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Баща е на Николай Овчаров, който също се занимава със средновековна история и археология. Ръководи на множество обекти на археологически разкопки в страната, преди всичко на старите български столици Преслав и Плиска. Овчаров е най-изявеният противник на идеята за ролята на тракийския етнос в изграждането на старобългарската култура. Той поддържа концепция, че тракийски етнос не съществува, а античните традиции в средновековната българска култура са следствие на индиректна приемственост с населението на балканските провинции на Византия.

Биография

Роден е на 28 април 1931 г. в град София, България. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийския държавен университет, профил „Археология“. От 1956 до 1959 г. работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 г. става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище.

Със своята съпруга Мария Овчарова са радетели за професионалното музейно дело и са измежду активните сътрудници на Историческия музей в Търговище, създаден през 1951 г., придобил статут на Окръжен (понастоящем Регионален) исторически музей в Търговище през 1960 г. От 1968 до 1974 г. Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 г. е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 г. е ръководител на Секцията по средновековна археология там.

Над 20 години е редактор на списание „Археология“, а главен редактор е от 1993 до 2001 г. От 2003 г. до кончината си е активен член на редакционния съвет на списание „Паметници Реставрация Музеи“. В периода от 1992 до 1993 г. е директор на Националния археологически институт. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Преподава обща археология, древнобългарска култура и религия и средновековно изкуство в Софийския университет „Климент Охридски“, Славянски университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

От 4 ноември 2011 г. е почетен гражданин на Търговище.

След дълго боледуване умира на 23 май 2013 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Библиография

• Ако оцелее Дон Кихот, ще оцелее и културата, ISBN 978-954-07-2582-6, 2007
• Български средновековни градове и крепости, 1982
• Български средновековни рисунки-графити, София 1982
• Велики Преслав, ISBN 954-579-394-5, 2005
• Въведение в прабългарската култура, ISBN 954-507-146-Х, 2002
• Големият царски дворец във Велики Преслав, 1991
• Източното православие в европейската култура, 1999
• Кризисна ситуация и художествена култура, 2002
• Кракра Пернишки в битка за България, 2005, ISBN 954-9942-80-5
• Културната интеграция между чехи и българи в Европейската традиция, 2000
• Науката срещу агресивното невежество, ISBN 978-954-617-139-9, 2012
• Одухотворената глина, ISBN 954-9308-80-4, 2005
• Омортаг кана сюбиги от Бога владетел на българите, ISBN 954-9942-36-8, 2002
• Петнадесет съкровища от българските земи, 2003, ISBN 954-9308-04-9, ISBN 954-9942-80-5, 005
• Ранновизантийска култура по българските земи IV — VI век, 2008, ISBN 978-954-516-793-5
• Fünfzehn Schätze aus bulgarischen Ländern, 2003, ISBN 954-9308-08-1