Иван Драшков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Драшков
български офицер от Държавна сигурност
Роден
29 април 1956 г. (67 г.)

Учил вГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
Софийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия (1981 г.)

Иван Иванов Драшков е български офицер от Държавна сигурност и Държавна агенция „Национална сигурност“ (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Драшков е роден на 29 април 1956 година в Ловеч в семейството на учител, родом от близкото село Българене, който от 20-те години е активист на Българската комунистическа партия (БКП).[1] Има сестра и по-голям брат, който от края на 70-те години работи като дипломат.[1] През 1975 година завършва с отличен успех Гимназията с преподаване на немски език „Ернст Телман“ в родния си град.[2] След това отбива военната си служба, като завършва Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ в Плевен с квалификация на радиотелеграфист и служи в Ямбол, стигайки до длъжността командир на свързочен взвод.[2]

След като се уволнява от армията от есента на 1977 година следва право в Софийския университет „Климент Охридски“, където се дипломира през 1982 година.[2] През 1981 година става член на БКП.[2] През 1982 – 1983 година преминава едногодишен стаж в Софийския окръжен съд, след което става юрисконсулт в Агенцията за авторско право при Комитета за култура.[2] Малко след това започва опити да постъпи в Държавна сигурност, което постига след продължило почти две години вътрешно проучване в службата, което се занимава с личния му живот (два развода и повторен брак с първата му съпруга), недостатъчната политическа активност на баща му и продължително пътуване на Драшков в чужбина при посещение на брат му, който е на работа в Норвегия.[3]

Драшков е назначен в Държавна сигурност на 7 февруари 1986 година като разузнавач със звание лейтенант в 01 отделение (наблюдаващо посолството на Австрия и търговското представителство на Западна Германия) в 03 отдел (за Западна Германия, Австрия и Франция) на Второ главно управление (контраразузнаване).[4][5] От септември същата година преминава едногодишен курс във Висшата специална школа „Георги Димитров“ към Министерството на вътрешните работи (МВР).[6] От август 1987 до февруари 1988 година е командирован в Кърджали в помощ на местните структури на Държавна сигурност във връзка с т.нар. „Възродителен процес“.[6] През следващите месеци бързо навлиза в работата на службата, като според преките му ръководители „притежава афинитет към агентурната работа“, а на 3 август 1989 година е повишен в старши лейтенант.[7]

При преобразуването на Държавна сигурност в началото на 1990 година Иван Драшков е прехвърлен в новосъздадената Национална служба за защита на конституцията, преименувана малко по-късно в Национална служба за сигурност (НСС).[7] През 1991 година напуска по собствено желание и се опитва да се занимава с търговска дейност заедно със свой колега, но през следващата година се връща на работа в службата, където е назначен в сектор „Б-02“ (контраразузнаване по линия на Русия).[7]

В началото на 1998 година Драшков е повишен в началник на направление „Б“ (контраразузнаване) в НСС.[8] На този пост по нареждане на директора на НСС Атанас Атанасов организира подготовката на доклад, изброяващ 226 висши служители в администрацията подозирани в корупция, който става причина за значително реорганизиране на правителството на Иван Костов в края на 1999 година.[8] През ноември 1999 година е повишен в заместник-директор на НСС.[9] След идването на власт на правителството на Симеон Сакскобургготски Атанасов се оттегля от ръководството на НСС и през декември 2001 година Драшков става временно изпълняващ длъжността директор на службата.[8] Очаква се той да оглави за постоянно службата, за което се застъпва и главният секретар на МВР Бойко Борисов, но вътрешният министър Георги Петканов и президентът Георги Първанов предпочитат назначението на Иван Чобанов, който става директор през февруари 2002 година.[8] Продължава да работи като заместник-директор на НСС и на 27 декември 2005 година е повишен в генерал-майор.[8][10]

На 11 януари 2007 година Иван Драшков става директор на НСС, а малко след това негови заместници стават Цветлин Йовчев и Веселин Марков.[8] Той остава на този пост до 1 януари 2008 година, когато НСС е слята с няколко други служби в новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), която е оглавена от Петко Сертов, а Драшков става негов заместник.[8][11]

През лятото на 2008 година Драшков е въвлечен в шумния скандал около Информационно дело „Галерия“ - вътрешно разследване за изтичане на информация от ДАНС, при което службата прибягва до незаконни методи, включително подслушване на журналисти и политици – и на 9 октомври е освободен от ДАНС.[12] Уволнението му е мотивирано с това, че е организирал подписка сред служители на ДАНС, която обвинява в оповестяване на класифицирана информация Татяна Дончева, член на парламентарната анкетна комисия по случая с „Галерия“.[13] Уволнението на Драшков е критикувано от доскорошния вътрешен министър Румен Петков и лидерът на Движението за права и свободи, една от партиите в управляващата коалиция, Ахмед Доган.[14] Непосредствено след Драшков агенцията напускат и заместниците му Цветлин Йовчев и Веселин Марков.[14] В същото време в медиите се развива кампания, изнасяща компрометираща информация за близки роднини на Драшков – през 2007 година синът му получава значителен кредит за строителството на жилищен комплекс от фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка, а брат му е обвиняван в покупката на общински недвижим имот, при която според кмета Бойко Борисов подписът му е фалшифициран.[15]

Малко след като напуска ДАНС Цветлин Йовчев регистрира търговското дружество „Регулус Консулт“, а на 12 декември Иван Драшков става негов управител.[16] На 10 август 2009 година, малко след идването на власт на правителството на Бойко Борисов, Цветлин Йовчев става председател на ДАНС и отстранява множество висши служители на агенцията, а на 16 октомври Върховният административен съд отменя заповедта за уволнение на Драшков и от 11 декември той отново става заместник-председател на ДАНС.[17] Той напуска службата по собствено желание на 16 март 2012 година.[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници