Направо към съдържанието

Илинден (1921 – 1926)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.

„Илинден“
„Илиндень“
Година V, брой 9, 28 февруари 1925
Информация
Виддвуседмичник
Начало30 юли 1921 година
Край8 октомври 1926 година
Цена2 лева, годишен абонамент 30 лева
ИздателИлинденска организация
РедакторАрсени Йовков
Езикбългарски
Свързани вестници„Пирин“, „20 юли“
„Независима Македония“
„Устрем“
„Македония“
Илинден в Общомедия

„Илинден“ (изписване до 1945 година: „Илиндень“) с подзаглавие Орган на сдружените бивши м. о. революционери е български вестник, който излиза в София от 1921 до 1926 година под редакцията първо на Александър Панов.[1]

От брой № 2 редактор е Арсени Йовков; от брой № 1 на IV година се списва от редакционен комитет в състав Владислав Георгиев, Арсени Йовков и Владимир Куртев. От 1 брой на II година, 5 януари 1922 г., подзаглавието е Орган на бившите македоно-одрински революционери. Излиза на всеки две седмици, а от 4 брой на I година – седмично. Печата се в печатници Балкан, Глушков, Франклин, Земеделска кооперативна банка, Синдикална централа и Стопанско развитие.

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 8 30 юли – 5 декември 1921
II 1 – 52 5 януари – 31 декември 1922
III 1 – 27 7 януари – 23 септември 1923
IV 1 – 21 2 август – 26 декември 1924
V 1 – 51 3 януари – 25 декември 1925
VI 1 – 39 1 януари – 8 октомври 1926

Вестникът е орган на Илинденската организация[2]. Първоначално застъпва идеята за създаване на Балканска федерация и поддържа позициите на левицита в революционното движение. Публикува Майския манифест. На 13 юни 1923 година издава притурка по случай освобождаването на Йовков от русенския затвор. В навечерието на Деветоюнския преврат в 1923 година е спрян заедно с други издания, поради издадената от ВМРО смъртна присъда на министър-председателя Александър Стамболийски.[3]

След убийството на Тодор Александров и Горноджумайските събития, в които е убит Йовков, вестникът попада в ръцете на десницата - от 7 брой на IV година главен редактор в редакционния комитет е Христо Шалдев, а членове Велко Думев и Сотир Нанев, а от 31 брой на V година комитетът е в състав Димитър Иванов, Лазар Томов, Велко Думев (редактор). Вместо „Илинден“ от месец септември 1923 до август 1924 година излиза вестник „Пирин“, а от април до август - „20 юли“.[4] Брой 1 на IV година е конфискуван.

В 1926 година вестник „Илинден“ се слива с „Независима Македония“ на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства и „Устрем“ на Македонския младежки съюз и започва да излиза под името „Македония” с директор Георги Кулишев.[5]


  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 93.
  2. Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 116.
  4. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 371.
  5. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 109.