Илия Докторов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Докторов
български революционер
Роден
Починал

Илия Костадинов Докторов е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Докторов е роден през 1874[3] или 1876 година в град Гевгели, тогава в Османската империя. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] Работи като екзархийски учител из различни места в Македония.

Присъединява се към ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат и учителят Никола Бояджиев, Тома Баялцалиев, Гоце Чанов от Кукуш и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. През май 1898 година заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Аргир Манасиев и Иван Телятинов организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов, извършено от Андон Кьосето и Христо Джорлев пред очите на каймакамина, който случайно минава на мястото на атентата.[5] През 1901 година е арестуван във връзка със Солунската афера, осъден е на 7 години затвор в окови[6] и изпратен на заточение в Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година. Като учител в Гевгели е ръководител на околийския комитет на ВМОРО от 1 септември 1903 година до 20 август 1905 година.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[7] Участва и в Първата световна война, като адютант на полковник Борис Дрангов.

След приключване на военните действия изпълнява длъжността председател на окръжната реквизиционна комисия в Струмица. След Ньойския договор от 1919 година отива в София. От август 1921 година се установява в петричкото село Коларово, където живее със семейството си до края на живота си. Работи в град Петрич и заема различни административни длъжности. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес от Петричка околия.[8] Същата година през декември е делегат от Гевгелийска околия на Солунския окръжен конгрес на ВМРО,[9] който го избира за делегат на общия конгрес.[10] През февруари 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО от Солунски революционен окръг.[11]

Умира през 1947 година в Коларово при нещастен случай.

Автор е на ценни мемоари, съхранени в архива на революционера Кирил Пърличев и публикувани през 2004 година от неговия внук и съименник Кирил Пърличев. Голяма част от личния му архив е унищожен през 1948 година от служители на МВР, като вражеска литература.

В началото на спомените си пише:

„ Не много време след създаването на ВМОРО през 1893 г. до провъзгласяването на прословутия „Хуриет“, па и след него, българският народ в робска Македония прекара много мрачни дни. Не могат да се опишат мъките и страданията, които понесе българинът и безбройните човешки и материални жертви, които даде. Всичко това българският народ в тоя кратък период, през който трябваше да води борба със заробителите си и с техните верни съюзници гърците и сърбите, безропотно понесе и още продължава да понася, за да извоюва по революционен път със страданията и с кръвта на свидни бащи, братя и синове свободата си и да заживее свободен човешки живот.[12] “

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0.
  • „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, 168 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Гоцков, Георги. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005, стр.68-69.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 142.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  5. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 57-59.
  6. ↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 56.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 245.
  8. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 77.
  9. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 87.
  10. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 90.
  11. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 97.
  12. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Докторов&oldid=12206706“.