Илка Попова
| Илка Попова | |
| българска певица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
София, България |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | Мецосопран |
| Направление | Опера |
| Активност | 1929 – 1979 г. |
| Семейство | |
| Съпруг | Саша Попов |
Илка Стефанова Попова е българска оперна певица, мецосопран, работила дълго време във Франция.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Тя е родена на 1 август 1905 година в София в семейството на журналиста Стефан Мавродиев. Племенница е на един от основателите на Софийската опера Петко Наумов.[1] През 1913 година започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 година учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. На 11 декември 1929 година дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида“ от Джузепе Верди.[1] Малко преди да завърши се жени за цигуларя Саша Попов.[1]
След дипломирането си в София продължава обучението си в Милано, а след това в Париж при Фелия Литвин. Първоначално започва да пее в операта на Бордо, а от 1931 година – в парижката Гран Опера, където емблематична нейна роля става Далила от „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. През следващите години тя има голям успех както във Франция, така и в Италия, през работи в тясно сътрудничество с Фьодор Шаляпин.[1]
След началото на Втората световна война Попова се връща в България и продължава да работи в Софийската опера. След налагането на комунистическия режим няма възможност да работи в чужбина, като за последен път участва в две представления в Италия през 1947 година. Продължава да работи до края на живота си, като през последните си години изпълнява ролята на Старата графиня в „Дама пика“ на Пьотър Чайковски.[1]
Илка Попова умира на 30 май 1979 година в София.[1]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Илка Попова е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 65 – 75.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Марин Бончев.Срещите на Илка Попова. София, Наука и изкуство, 1972. с. 127.
- Марин Бончев, Христо Нонов. Илка Попова /Български оперни певци в Ла Скала (1900 – 2000) Изд. „Образование и наука“ (София) стр.13 – 20.
- Илка Попова. Встречи на оперной сцене./Литературная запись Марина Бончева. Пер. с болгарского и комментарии Максима Малькова. Изд. „Визер“ (Санкт-Петербург). 2001. 192 стр. Издание с прилагаемым компакт-диском. ISBN 5-286-01395-3.
