Иън Макюън

Иън Макюън
Ian McEwan
	Иън Макюън Ian McEwan
британски писател
	Макюън, Салон на книгата в Париж, 2011 г.
Роден	Иън Ръсел Макюън 21 юни 1948 г. (76 г.) Олдършот, Англия
Религия	атеизъм
Националност	Великобритания
Учил в	Съсекски университет; Университет на Източна Англия
Работил	писател, драматург
Литература
Период	1975 –
Жанрове	роман, разказ, либрето, сценарий
Направление	постмодернизъм
Дебютни творби	First Love, Last Rites (1975)
Известни творби	„Изкупление“ (2001)
Награди	„Букър“ (1998)
Повлиян	Франц Кафка, Ивлин Уо, Вирджиния Улф
Семейство
Съпруга	Пени Алън (1982 – 1995); Аналена Макафи (1997–)
Уебсайт	ianmcewan.com Страница в IMDb
	Иън Макюън в Общомедия

Иън Макюън (на английски: Ian McEwan; р. 21 юни 1948 г.) е британски писател и автор на филмови сценарии, носител на наградата „Букър“ (за романа „Амстердам“) и смятан за един от най-ярките британски белетристи на своето поколение. През 2008 г. списание „Times“ го включва в списъка „50-те велики британски писатели след 1945 година“, а вестник „Daily Telegraph“ го поставя на 19-о място в списъка „100-те най-влиятелни личности в британската култура“.

Биография

След няколко издания със събрани разкази, Иън Макюън прави силен романов дебют през 1978 г. с „Циментовата градина“. Следват „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“ и „Черните кучета“. Към момента има издадени общо 15 романа, превеждани, издавани и преиздавани на над 30 езика в цял свят.

Повечето от книгите му имат филмови адаптации. Романът „Неумолима любов“ излиза през 1997 г. и е екранизиран през 2002 г. под режисурата на Роджър Мичъл.

Следва романът „Изкупление“, който излиза през 2001 г. Списание „Тайм“ го обявява за роман на годината, а „Обзървър“ го нарежда сред 100-те най-велики романи. Екранизацията на „Изкупление“ е номинирана за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, печели „Оскар“ за най-добър саундтрак и още 50 награди, в т.ч. 2 награди „Златен глобус“ за най-добър филм и за сценарий. Режисьор е Джо Райт, а в главните роли блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сърша Ронан.

След като е номиниран за „Букър“ шест пъти, Макюън я печели през 1998 г. за романа си „Амстердам“.

Макюън пише и пиеси, либрето и книги за деца.

Творчество

За ранното му творчество, определяно като „модерна готика“, са характерни мрачната атмосфера, усещането за злокобност и безсилие на индивида, и постмодерната игра с литературните условности и относителността на времето и пространството. Впоследствие Макюън се ориентира към много по-реалистичен стил, завръща се към по-традиционни изразни средства и към по-хуманистична нагласа, но съчетава всичко това с фина ирония към литературната традиция и собственото творчество (в романите „Изкупление“ и „Събота“). Характерни за повечето произведения на Макюън са засиленият интерес към науката (особено физиката) и медицината.

Романът му „Изкупление“ се смята за най-успешния сред читателите. Според „Ню Йорк Обзървър“ „той предлага любовна история, военен разказ и разказ за разказването, като уцелва сърцето, стомаха и ума.“ Романът е екранизиран в също силно успешен филм с участието на Джеймс Макавой и Кийра Найтли.

Отличия

Иън Макюън е почетен доктор на Софийския университет.^[1]

Библиография

Романи

The Cement Garden (1978)
The Comfort of Strangers (1981)
„Почивка в чужбина“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2011
The Child in Time (1987)
„Дете във времето“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2011^[2]
The Innocent (1990)
„Невинният“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2015^[3]
Black Dogs (1992)
„Черните кучета“, преводач Огняна Иванова, ИК „Колибри“, 2015^[4]
Enduring Love (1997)
„Неумолима любов“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2005^[5]
Amsterdam (1998)
„Амстердам“, преводач Веселин Иванчев, ИК „Кротал“, 1999^[6]
Atonement (2001)
„Изкупление“, преводач Ангел Игов, ИК „Колибри“, 2009^[7]
Saturday (2005)
„Събота“, преводач Радосвета Гетова, ИК „Колибри“, 2007
On Chesil Beach (2007)
„На плажа Чезъл“, преводач Радосвета Гетова, ИК „Колибри“, 2010^[8]
Solar (2010)
Sweet Tooth (2012)
„Операция „Сладкоугодник“, преводач Надежда Розова, ИК „Колибри“, 2018^[9]^[10]
The Children Act (2014)
„Законът за детето“, преводач Радосвета Гетова, ИК „Колибри“, 2017
Nutshell (2016)
„В черупката“, преводач Надежда Розова, ИК „Колибри“, 2018^[11]
My Purple Scented Novel (2018) (повест)
Machines Like Me (2019)
„Машини като мен“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2019^[12]
The Cockroach (2019) (повест)
„Хлебарката“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2020^[13]

Сборници с разкази

First Love, Last Rites (1975)
In Between the Sheets (1978)
The Short Stories (1995)

Книги за деца

Rose Blanche (1985)
The Daydreamer (1994)

Пиеси

Jack Flea's Birthday Celebration (1976)
The Imitation Game (1981)

Сценарии

The Ploughman's Lunch (1985)
Sour Sweet (1989)
The Good Son (1993)
On Chesil Beach (2017)
The Children Act (2017)

Оратория

Or Shall We Die? (1983)

Либрето

For You (2008)

Бележки

↑ Иън Макюън, „Без свобода на словото демокрацията е измама“ (академично слово, което той произнася на 10 октомври 2018 г. в Аулата на Софийския университет), сп. „Култура“, кн. 3 (2952), Ноември 2018 г.
↑ Ангел Игов, „Времето на Макюън“, рец. във в. „Култура“, бр. 40 (2658), 25 ноември 2011 г.
↑ Откъс от „Невинният“, в сайта Портал за култура, изкуство и общество, 22 януари 2015 г.
↑ Ангел Игов, „За идеите и тяхната плът“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2834), 4 декември 2015 г.
↑ Амелия Личева, „Макюън като Хайсмит“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.
↑ Ани Младенова, „Амстердам“ – летният бестселър на англичаните“, рец. във в. „Капитал“, 24 юли 1999 г.
↑ Йордан Ефтимов, „Номерата на самочувствието“, рец. във в. „Капитал“, 19 август 2009 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 28 (2601), 23 юли 2010 г.
↑ Откъс от „Операция „Сладкоугодник“, в сайта Портал за култура, изкуство и общество, 26 юли 2018 г.
↑ Ангел Игов, „Да поиграем на 70-те“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (3216), 13 юли 2018 г.
↑ Силвия Недкова, „Ако Макюън нямаше лоши сънища“, отзив за романа „В черупката“, „Площад Славейков“, 7 октомври 2018 г.
↑ Откъс от „Машини като мен“, в сайта „Площад Славейков“, 25 юли 2019 г.
↑ Откъс от „Хлебарката“, в сайта Откъси.com.

Външни препратки

„Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2018, брой, посветен на творчеството на Иън Макюън Архив на оригинала от 2018-10-10 в Wayback Machine.
Иън Макюън в „Литературен клуб“
Даниел Залевски, „Иън Макюън и изкуството на неудобството“, „Либерален преглед“, 8 юли 2010
Весела Кацарова, „Иън Макюън – разностранен, шокиращ и винаги дълбоко интригуващ“, „Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2018
((en)) McEwan Официален сайт
((en)) Официален блог
((en)) Иън Макюън в Internet Movie Database
Произведения на Иън Макюън в Моята библиотека
Читателски клуб на НБУ: „Законът за детето“ от Иън Макюън в
Читателски клуб на НБУ: „Изкупление“ от Иън Макюън в

[1] Иън Макюън, „Без свобода на словото демокрацията е измама“ (академично слово, което той произнася на 10 октомври 2018 г. в Аулата на Софийския университет), сп. „Култура“, кн. 3 (2952), Ноември 2018 г.

[2] Ангел Игов, „Времето на Макюън“, рец. във в. „Култура“, бр. 40 (2658), 25 ноември 2011 г.

[3] Откъс от „Невинният“, в сайта Портал за култура, изкуство и общество, 22 януари 2015 г.

[4] Ангел Игов, „За идеите и тяхната плът“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2834), 4 декември 2015 г.

[5] Амелия Личева, „Макюън като Хайсмит“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.

[6] Ани Младенова, „Амстердам“ – летният бестселър на англичаните“, рец. във в. „Капитал“, 24 юли 1999 г.

[7] Йордан Ефтимов, „Номерата на самочувствието“, рец. във в. „Капитал“, 19 август 2009 г.

[8] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 28 (2601), 23 юли 2010 г.

[9] Откъс от „Операция „Сладкоугодник“, в сайта Портал за култура, изкуство и общество, 26 юли 2018 г.

[10] Ангел Игов, „Да поиграем на 70-те“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (3216), 13 юли 2018 г.

[11] Силвия Недкова, „Ако Макюън нямаше лоши сънища“, отзив за романа „В черупката“, „Площад Славейков“, 7 октомври 2018 г.

[12] Откъс от „Машини като мен“, в сайта „Площад Славейков“, 25 юли 2019 г.

[13] Откъс от „Хлебарката“, в сайта Откъси.com.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]