Калашинивка (Сумска област)
| Калашинивка | |
| — село — | |
  | |
  Калашинивка  Калашинивка | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Сумска област |
| Район | Контопски район |
| Площ | 40 km² |
| Надм. височина | 148 m |
| Население | 69[1] души (2001 г.) |
| Пощенски код | 41332 |
| Телефонен код | +380 5453 |
| Часова зона | UTC+2:00, лятото: UTC+3:00 |
| Официален сайт | www.krolevets-miskrada.gov.ua |
Калашинивка (на украински: Калашинівка; на руски: Калашиновка) e село в Кролевецка градска община в Конотопски район на Сумска област, Украйна. Площта на селото е 40 хектара.
Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA59020090290090955.[2]
Според Преброяването на населението в Украйна през 2001 г., в селото живеят 69 души.[3]
До 2020 г. органът на местното самоуправление е бил Зазиркиският селски съвет с център село Зазирки. От 2020 г. насам, органът на местно самоуправление е Кролевецка градска община с център град Кролевец.
До 19 юли 2020 г. селото е влизало в Кролевецки район, а след като той е леквидиран, селото става част от Конотопски район.[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Калашинивка е разположено на брега на езеро, в което се влива река Ведмедивска, а изтича река Ворголка. Нагоре по течението на река Ведмедивска то граничи със село Покровское, надолу по течението на река Върголка на разстояние 1 km е село Зазирки. В близост до селото има борови гори.
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на селото, неговото минало и настояще е тясно свързана със село Зазирки. И двете села (насред още други) са били владения на благородническия род Миклашевски.[5][6]
Село Калашиновка е основано и заселено около 1690 г. като феодално владение от полковника на Стародубския полк (административно-териториална, съдебна и военна единица) в Казашкото хетманство – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 г. – 19 март 1706 г.).[7][8] През 1706 г. Михаил Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[9] Многобройните му владения са разделени между синовете му Андрей, Степан и Иван.[10][11] Село Калашиновка се пада на Степан Михайлович Миклашевски.[11][12][13]
По време управлението на Степан Михайлович Миклашевски, бончуков другар, село Калашинивка (тогава слобода) принадлежи към Глуховската сотня на Нежинския полк.[5]
В хутор Калашинивка е имало до 70 двора, в които живеело повече от 400 души. Населението се е занимавало предимно със земеделие. Сеели ръж, пшеница, просо, ечемик, овес, цвекло, коноп, лен, картофи, глухарче (използвано за производство на каучук). В собствените си градини отглеждали картофи, зеле, домати, краставици, сеели зърно и др. На най-високата точка зад селото се издигала вятърна мелница.
По време на съветската власт в селото са построени два краварника за двеста крави и конюшня за две дузини коне. По-късно е построен и телчарник (обор за телета). Калашинската бригада била подчинена на Зазиркиския колхоз, който носел името „Заозерний“ (на български: „Задезерен“). Населението се е занимавало изключително със земеделие. Нямало е нито производство на алкохол (от ечемика например), нито конезаводи, нито фабрики.
През 1960-те години в хутора са построени нов магазин и клуб със зала за 150 души, в които се прожектирали филми, изнасяли се представления на селските самодейци, имало е библиотека с 500 книги, а във фоайето жителите на селото чествали тържествени събития.
Днешно време
[редактиране | редактиране на кода]Селото няма собствени предприятия. Работи само един фелдшерски пункт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ State Statistics Service of Ukraine. Number of actual population in rural areas, Sumska oblast (persons) by 059_KROLEVETSKYI RAION and Year // State Statistics Service of Ukraine. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
- ↑ Децентралізація. село Калашинівка // Архивиран от оригинала на 2023-06-09. Посетен на 2023-06-09. (на украински)
- ↑ State Statistics Service of Ukraine. Number of actual population in rural areas, Sumska oblast (persons) by 059_KROLEVETSKYI RAION and Year // State Statistics Service of Ukraine. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
- ↑ Верховна Рада України. Постанова Верховної Ради України про утворення та ліквідацію районів – прийняття від 17.07.2020 // Відомості Верховної Ради України (ВВР), 2020, № 33, ст. 235. 2020-07-17. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
- ↑ а б Токарєв, Сергій Анатолійович. Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст. // Сіверщина в історії України 3. Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК, 2010. ISBN 978-966-8999-20-8. с. 180. Архивиран от оригинала на 2023-05-07.
- ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 124. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
- ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 479. Посетен на 2022-12-02. (на руски)
- ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248.
- ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
- ↑ Чеплянская, Екатерина Александровна. Из цикла «Села Стародубского уезда». Понуровка. // Государственный архив Брянской области. Посетен на 2022-12-02. (на руски)
- ↑ а б Лазаревскій, А. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 249.
- ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 479, 481. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
- ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 124. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Калашинівка“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |