Катя Спиридонова
| Катя Спиридонова | |
| българска оперна певица | |
| Родена | Катя Бръзицова Спиридонова
|
|---|---|
| Починала | 1993 г.
|
| Награди | Почетно звание „Народен“ Почетно звание „Заслужил“ (1956) Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | сопран |
| Семейство | |
| Съпруг | Христо Бръзицов |
| Деца | Александър Бръзицов |
Катя Спиридонова-Бръзицова е българска оперна певица, сопран.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1902 година в София, в многодетно семейство. Още от малка учителите ѝ забелязват нейния певчески талант, а когато е във Втора девическа гмназия учителката ѝ по музика Дора Букорещлиева я насочва към Музикалното училище в София. Ученичка е на музикалния педагог проф. Иван Вулпе и на Ана Тодорова.[1][2] Още от втората си година в Музикалната гимназия пее в хора на Операта. Има голямо желание да се усъвършенства в чужбина и семейството ѝ я подкрепя, но поради бедност не може да ѝ помогне материално. Когато брат ѝ, свирещ на чело и припечелващ вечер по ресторанти, заминава за Лайпциг да учи и се издържа сам, тя го последва с малко спестени пари и с негова помощ.[2]
Става студентка в Лайпцигската консерватория при проф. Енрико Посони. Разбрал за паричните ѝ затрудненията, Посони я кани да му бъде асистентка в заниманията с останалите ученици. През втората си година тя вече участва в платени концерти. Завършва следването си в Консерваторията за две години вместо за пет.[2]
През 1925 година изнася първия си самостоятелен концерт в България – на 16 април във Военния клуб, акомпанирана от младия Асен Найденов. През октомври дебютира в Софийската народна опера с ролята на Аида. В кариерата си изпълнява тази роля повече от 200 пъти, включително и при гостуването на Тодор Мазаров, и както по-късно казва Михаил Хаджимишев, „Катя Спиридонова – това е българската Аида“. При гостуването на Фьодор Шаляпин на софийската сцена тя е негова партньорка в „Борис Годунов“ (1934).[3]
В Софийската опера участва в „Селска чест“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Трубадур“. Други големи роли, които играе, са Тоска в операта на Верди и Лиза в „Дама Пика“, Купава в „Снежанка“ на Римски-Корсаков, Мария в „Мазепа“ на Чайковски. Исай Добровен ѝ поверява ролята на Марта в своята постановка на „В долината“ от Д'Албер (сезон 1927/1928). Изпълнява ролите на Турандот, Джоконда и много други. Гастролира с успех в чуждина.[3]
През 1928 година се омъжва за младия журналист Христо Бразицов. Имат две деца: Димитър и Александър.[3]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. съпругът ѝ е арестуван и затворен. Катя Спиридонова е изхвърлена, макар и не уволнена, от Софийската опера и пратена в Старозагорската опера. Там е изпратена и друга голяма певица, Елисавета Йовович, също репресирана заради съпруга ѝ, убит от комунистите. В Стара Загора Катя Спиридонова се утвърждава като музикален педагог. През 1949 г. се завръща в София, където първите ѝ ученици са Катя Попова и Надя Афеян, а след това Юлия Винер, Радка Гаева, Любомир Бодуров, Георги Сапунджиев, Анна Томова-Синтова и много други.[4]
Въпреки че гласът ѝ е в отлична форма, на сцената на Софийската опера най-често е допускана като заместваща.[4]
За да бъде реабилитирана голяма заслуга имат възпитаничките ѝ Катя Попова и Надя Афеян, които предприемат срещи с комунистически ръководители, за да ги убедят в заслугите ѝ.[4] Наградена е със званието „заслужил артист“ (1956), с орден „Кирил и Методий“ I степен, по повод 35-годишна артистична дейност и с втори орден „Кирил и Методий“ II степен, за 50-годишнината на Софийската народна опера. Умира през 1993 година.[1]
Личният ѝ архив се съхранява във фонд 542К в Централен държавен архив. Той се състои от 411 архивни единици от периода 1902 – 1989 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Христо Бръзицов | Анастасия Бръзицова | ||||||||||||||||
| Никола Бръзицов (1873 - ?) | Димитър Бръзицов (1859 - 1931) | ||||||||||||||||
| Катя Спиридонова (1902 - 1993) | Христо Бръзицов (1901 - 1980) | ||||||||||||||||
| Александър Бръзицов (1943 - 2016) | |||||||||||||||||
| Марио Бръзицов | |||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Катя Бръзицова Спиридонова // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 17 юни 2019 г.
- ↑ а б в Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 41 - 42.
- ↑ а б в Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 43 – 45.
- ↑ а б в Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 46 – 47.
|
