Креда
- Тази статия е за геоложкия период. За минерала вижте креда.
| Креда преди 145.5–65.5 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 30 Vol %[1] (150 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 1700 ppm[2] (6 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 18 °C[3] (4 °C над съвр. ниво)
|
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Кредата (на латински: creda означаващо креда, тебешир)[4] е третият и последен период от мезозойската ера. Кредния период е наследник на юрата и предшественик на палеогена, първия етап в системата на неозоя. Названието на периода произлиза от бялата креда, вид скала, широко разпространена на територията на Европа. Продължителността на кредата е около 70 млн. години и тя е най-дългият период от мезозоя. В качеството си на самостоятелна система кредния период за първи път е отделен в Парижкия басейн от белгийския геолог Жан Батист Жулиен Омалиус д′Алуа (1783 – 1875) през 1822 г.[5]
Геохроноложка скала
[редактиране | редактиране на кода]Геохроноложки поделения (единици за време):
(В скоби са дадени стратиграфските поделения (единици за скали))
| Период (система) | Епоха (отдел) | Надетаж | Век (етаж) | Млн. години назад |
|---|---|---|---|---|
| Креда | Горна креда | Сенонски | Мастрихтски | 70,6 ± 0,6 – 65,5 ± 0,3 |
| Кампански | 83,5 ± 0,7 – 70,6 ± 0,6 | |||
| Сантонски | 85,8 ± 0,7 – 83,5 ± 0,7 | |||
| Кониаски | 89,3 ± 1 – 85,8 ± 0,7 | |||
| Туронски | 93,5 ± 0,8 – 89,3 ± 1,0 | |||
| Ценомански | 99,6 ± 0,9 – 93,5 ± 0,8 | |||
| Долна креда | Албски | 112 ± 1 – 99,6 ± 0,9 | ||
| Аптски | 125 ± 1 – 112 ± 1,0 | |||
| Неокомски | Баремски | 130 ± 1,5 – 125 ± 1,0 | ||
| Хотривски | 136,4 ± 2 – 130 ± 1,5 | |||
| Валанжински | 140,2 ± 3 – 136,4 ± 2,0 | |||
| Бериаски | 145,5 ± 4 – 140,2 ± 3,0 |
Кредния период и неговите основни подразделения, влезли в международната стратиграфска скала, били определени за първи път във Франция, а малко след това и на териториите на Швейцария, Нидерландия и Дания. В резултат от работите на френските стратиграфи Алсид д'Орбини, Пиер Жан Едуар Дезор (1811 – 1882), Анри Кокан (1811 – 1881), Ежен Реневие (1831 – 1906), белгийския геолог Андре Юбер Дюмон (1809 – 1857) и др. било създадено етажното деление на периода, което деление се е съхранило до наши дни без съществени изменения. По решение на Международния геоложки конгрес от 1885 г. всичките етажи се групират в две епохи – долна креда и горна креда. Названието на етажите произлиза от съвременните или древни географски пунктове, при които за първи път са били открити съответните фосили. Термините неокомски и сенонски се използват за обозначаване на надетажите, обединяващи няколко етажа в двете епохи. В редица страни са разработени по-детайлни стратиграфски схеми, в които етажите са поделени на податажи, зони и хоризонти.[5]
Обща характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Скалите от кредния период са разпространени във всички континенти както в Северното, така и в Южното полукълбо. Чрез сондиране те са установени и по дъното на океаните под покривка от много по-млади наслаги. В зависимост от преобладаващия състав на скалите и тяхното разпространение кредния период отчетливо се разделя на две приблизително равни части, съответстващи на двете му епохи. Тези различия са обусловени от особеностите на геоложката история на континентите.[5]
Тектонските движение, интензивно проявили се в края на юрата в Кордилерската и Източноазиатската геосинклинални области, предизвикали обширна морска регресия. През ранната креда морски басейни се съхранили в пределите на простиращите се по паралела Средиземноморски области, в геосинклиналните падини в западните части на двете Америки и Източна Азия, в източните части на Източноевропейската платформа, в Северен Сибир и в други места. Обширните платформени пространства, и преди всичко платформите в Южното полукълбо били суша. Някои разширения на морските граници, особено значителни в Австралия, протичат през апта и алба, но и те не променят геократичните условия на ранната креда. В моретата по това време се отлагат разнообразни, но предимно пясъчно-глинести наслаги, а на континентите на места се натрупват въгленосни пластове, разпространили се далече на север, чак до Гренландия и Аляска. В средата на периода отново се активизират тектонските движения в геосинклиналните пояси обкръжаващи Тихия океан. Най-голяма интензивност те достигат в Източноазиатските геосинклинали, голяма част от които се превръщат в сложно изградени нагънати области. В началото на късната креда започва потъване на значителни части от платформите, предизвикало една от най-големите в геоложката история на Земята морска трансгресия. Под морското ниво се оказали обширни площи от Източноевропейската, Североамериканската, Африканската и Австралийската платформи. Широкото разпространение на морските басейни и заравняването на релефа на сушата съкратили преноса на седиментен материал. Преобладаващите типове морски наслаги върху платформите са предимно тънки пластове от варовикови и варовиково-глинести тини, превърнали се впоследствие във варовици, мергели или пясъчна креда. Вътрешноконтиненталните падини се запълнили с речни, езерни, а понякога и въгленосни наслаги. Особено големи натрупвания на въглища стават в края на късната креда в западната част на Северна Америка.[5]
В края на кредата се възобновяват тектонските движения по перифериите на Тихия океан. Те се проявяват по-активно в Северна и Южна Америка, където се формират нагънатите структури на Скалистите планини и Андите. Нагъвателно-образувателните движения се съпровождали от мощен вулканизъм, обхванал Източноазиатската, Кордилерската и някои райони на Средиземноморската геосинклинали. Една от най-значителните вулканични области на Земята по това време се явява Североизточна Азия, в пределите на която различни по състав лави и туфи заемат огромни площи. През късната креда големи вулканични изригвания произтичат още в Индия и Африка, за което свидетелства продължаващото разчленение на континента Гондвана. С движенията в края на периода е свързана обширната морска регресия, обхванала предимно платформите в Северното полукълбо.[5]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]В началото на периода се забелязва захлаждане, което всъщност започва още през юрата. На по-високите места снеговалежите са често явление.[6] След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода.[6] Една от причините за това е засилената вулканична дейност и увеличението на концентрацията на въглероден двуокис. Нивото на океаните се повдига, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.[7][8]
Поясното разпространение на различните типове наслаги и биогеографски провинции доказват за съществуването на климатични зони през кредния период. Тропическата зона приблизително е съвпадала със Средиземноморския геосинклинален пояс, а разпространението на лагунни соленоносни наслаги от двете му страни предполага наличието на области със сух климат. Северно от тропическата зона се намирала топлоумерената зона, отличаваща се с интензивно натрупване на въглищни пластове. Тези климатични области се простирали приблизително по паралела, т.е. са били повече или по-малко съгласувани със съвременната климатична зоналност. В края на кредата, в епохата на най-голямата морска трансгресия, климатичните различия почти изчезват. Чрез методите на изотопната палеотермометрия е установено, че температурите на повърхността на водата в океаните са били много по-еднородни, в сравнение със съвременните.[5]
Органичен свят
[редактиране | редактиране на кода]Флора
[редактиране | редактиране на кода]В началото на кредата органичния свят все още запазва своето сходство с предшестващият го юрски период. В състава на наземната флора преобладават папратите и различните групи голосеменни растения: сагови, гинкови, иглолистни, бенетити и др. Около средата на ранната креда се появяват първите покритосеменни, а в края на тази епоха произтичат големи изменения в растителния свят на Земята. Цветните растения завоюват господстващо положение. Много от появилите се в късната креда покритосеменни растения (магнолия, лавър, платан, дъб и др.) заемат видно място и в съвременната флора. Всичко това позволява на палеобатаниците вътре в кредния период да прокарат граница между мезофитите и кайнофитите – геохронологични подразделения, обосновани на еволюционното развитие на растенията.[5]
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]През долната и средната креда широко развитие имат амонитите, белемнитите, гигантските влечуги, но през горна креда започва бързият им упадъкът, а в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Динозаврите достигат 5 – 6 метра височина и до 20 метра дължина – ихтиозаври, птеродактили, титанозаври, плезиозаври и мозазаври. Птеродактилите заемат почти цялата ниша на летящите хищници, въпреки че вече са се появили истински птици. Много разпространени са морските безгръбначни – мидите, охлювите, морските таралежи.[9] Появяват се насекомите, големите фораминифери, костните риби и др.[10] Краят на периода се характеризира с измирането на динозаврите.
Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.
-
-
Pteranodon (Pterosauria) Птеранодон -
Ichthyornis (Aves) Иктиорнис -
Iberomesornis (Aves) Иберомесорнис -
Гигантски птеродактил -
Hypsilophodon Хипсилоходон -
Maiasaura Маиасавър -
Protoceratops Протосераптор -
Triceratops Трисератопс -
Pachycephalosaurus
Пахицефалозаврид -
Baryonyx
Барионикс -
Tyrannosaurus
Тиранозавър -
Tarbosaurus
Тарбозавр -
Ampelosaurus
Ампелозаври -
Carnotaurus
Карнотавър -
Spinosaurus
Спинозавър -
Velociraptor
Велоцираптор -
Deinonychus
Дейнонихус -
Citipati
Цитипати
.png)
Измиране
[редактиране | редактиране на кода]
В края на периода креда става най-известното масово измиране на животински и растителни видове. Сред тях са амонитите, белемнитите, динозаврите и голосеменните. Измират 30 – 50% от видовете.
Причините за тази катастрофа не са известни. Съществуват няколко теории:
- Астероид – добива популярност напоследък, според нея Земята се сблъсква с астероид, последвано от „астероидна зима“. На Земята наистина съществува кратер, който свидетелства за сблъсък с астероид с диаметър 10 км преди около 65 милиона години. Но тази теория не може да обясни защо други видове оцеляват. Освен това много видове започват да измират преди това.
- Засилена вулканична дейност и промяна на климата – Поради засилване на геоложката активност (разместване на континентите) множество вулкани изригват и се увеличава количеството на метана в атмосферата. По принцип този парников газ е заключен чрез съединенията му с водата на дъното на океаните или в ледниците, но засилената вулканична активност го освобождава. Метанът има много по-силно парниково въздействие спрямо често обсъждания въглероден оксид, което би могло да предизвика постепенна, но съществена промяна на климата и бавно измиране на по-трудно приспособимите видове.
- Разделянето на континентите
- Смяна на полюсите чрез изчезване на магнитното поле на Земята (Учени считат, че това е периодично явление, случващо се през около 9 млн. години).
Биогеографско райониране
[редактиране | редактиране на кода]През ранната креда отчетливо се проявяват същите тези зоогеографски области, които са съществували и през юрата: бореална, средиземноморска и южна (австрална). Моретата в бореалната област били населени с фауна, характерна за топлите и умерените води, типичните представители на която се явяват ауцели, белемнити и някои видове амонити. Във водните басейни на средиземноморско-екваториалната област обитавала много богата и разнообразна топлолюбива фауна: големи стриди, корали, морски таралежи, някои родове амонити и белемнити. Фауната на южните морета много наподобявала тази на бореалната област. През късната креда, вероятно, във връзка с широкото разпространение на морската трансгресия и общото изравняване на климатичните условия се забелязва намаляване на различията между тези области. Въпреки това, тропичната средиземноморска зона се отличава с преобладаване на топлолюбиви форми. Определена диференциация се наблюдава и в състава на сухоземната растителност.[5]
Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Със скалните кредни пластовете са свързани големите находища на черни и кафяви въглища в Сибирската платформа, Монголия, Северна Америка и др. Със същите пластове са свързани и нефтените и газовите находища в Предкавказието, Средна Азия, Западен Сибир, САЩ, Мексико, Канада и др. Към червеноцветните лагунни фации са привързани залежите на различни видове соли, боксити (Южна Европа), а с крайбрежно-морските фации – седиментните железни руди. Във вулканичните скали, особено широко развити по източните и западните страни на Тихия океан – в Източноазиатската и Кордилерската геосинклинални области са се образували големи златни, сребърни, калаени, оловно-цинкови, живачни и други рудни изкопаеми. В Източноевропейската платформа, в Западна Европа и Северна Америка са разпространени кредни фосфорити, а в горнокредните пластове са включени огромни маси различни карбонатни строителни материали.[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
- ↑ Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
- ↑ Image:All palaeotemps.png
- ↑ Glossary of Geology. 3rd ed. Washington, D.C., American Geological Institute, 1972. с. p. 165.
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Меловая система (период), т. 16, стр. 50 – 52
- ↑ а б The Berrasian Age, архив на оригинала от 20 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101220223930/http://palaeos.com/Mesozoic/Cretaceous/Berriasian.html, посетен на 15 февруари 2008
- ↑ „Warmer than a Hot Tub: Atlantic Ocean Temperatures Much Higher in the Past“ PhysOrg.com. Посетен на 6 март 2012.
- ↑ Skinner, Brian J., and Stephen C. Porter. The Dynamic Earth: An Introduction to Physical Geology. 3rd ed. New York: John Wiley & Sons, Inc., 1995. ISBN 0-471-59549-7. p. 557
- ↑ Димитрова, Наталия. Долна креда, Охлюви и миди (Gastropoda и Bivalvia) // Фосилите на България. Т. IV б. Българска академия на науките, 1974.
- ↑ Цанков, Васил; Памукчиев, Ангел; Чешмеджиева, Виолета; Мотекова, Нонка. Фосилите на България V Горна креда: Големи фораминифери, Anthozoa, Gastropoda, Bivalvia. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. OCLC 31018111.
