Крибул
| Крибул | |
 Село Крибул | |
  Крибул  Крибул | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 320 души[1] (15 март 2024 г.) 29 души/km² |
| Землище | 11 029 km² |
| Надм. височина | 825 m |
| Пощ. код | 2951 |
| Тел. код | 07541 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 39726 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сатовча Арбен Мименов (ДПС; 1999) |
| Кметство – кмет | Крибул Ибраим Шишков (ДПС) |
| Крибул в Общомедия | |
Крибу̀л е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 391 |
| Българи | 208 |
| Турци | 157 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 19 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Крибул се намира в планински район. Селото е разположено източно от Бистрица на север от село Боголин. То попада в историко-географската област Чеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Крибул има дълга история. Селото съществува още от древни времена. За това свидетелстват тракийските гробове, които се разкриват от жителите на селото, докато обработват градините си. Открити са и останки от еднокорабна църква от V век, около която през Средновековието се развива некропол.[3] Вероятно е Крибул да е наследник на обезлюденото село Букорово или да е приютило преселници от него.[4]
В XIX век Крибул е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крабул (Kraboul) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крибул (Крабулъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Крибул (Крабул) има мюсюлманско мъжко население 180 души, което живее в 50 къщи.[7]
Вследствие на Балканските войни, от 438 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 217.[8]
През 1899 година селото има население 290 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[9] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[10]
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Крибул е било съответно 218, 170, 227 и 254 души.[11]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- ОУ „Светлина“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]При археологически проучвания край Крибул са открити средновековен некропол и късносредновековна църква,[12] сред руините на изчезналото село Букорово. Крибул е известно и с това, че е единственото село в Чеча, в което има открити следи от развитие на средновековна черна металургия.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 151.
- ↑ Михайлов, Стамен. Църквата при с. Крибул, Благоевградски окръг // Родопи (11). 1969. ISSN 0861-1327. с. 16-18.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
- ↑ Гоце Делчев - Археологически обекти и места
- ↑ Георгиев, Георги Костов. Старата железодобивна индустрия в България. София, БАН, 1978. с. 135.
| |||||||||||
