Кръсте Зограф
| Кръсте Зограф | |
| български зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Кръсте Зограф в Общомедия | |
Хаджи Кръсте (Кицо) Зограф[1] е български зограф от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Велес и става зограф.[2] Споменат е от сина си хаджи Коста Кръстев, когото обучава за зограф, и който се занимава и с фотография, в надписа на Неготинския манастир.[3][4] Негови творби са регистрирани от 1815 до 1834 година.[4]
Кръсте Зограф е автор на иконата на Свети Тома във велешката църква „Свети Спас“, на която има надпис „Сиа ікона приложи еснафъ мутаѵчиски за дшевни им спасенне 1829 рукоѧ Кртста зографа“. Негова е и иконата на Петър и Павел от Църковния музей в Скопие, на която има надпис: „Икону сию приложиша еснафъ терзиски 1819“.[3] Запазен е негов подпис в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в село Ваташа на иконата на Богородица, която е датирана 22 септември 1819 година.[5] Според друг източник всички икони във Ваташа са негово дело и са от 1828 година.[2] Негово дело е иконата „Богородица с дете“ в Лешочкия манастир, която е датирана 1831 година.[6] Негови подписани икони има и в „Успение Богородично“ в Ново село и в „Свети Никола“. Приписват му се иконата „Възнесение Господне“ в храма „Свети Георги“ в Кочани, икони в „Свети Никола“ в Джидимирци, „Свети Илия“ в Радовиш, „Свети Никола“ и „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово и „Свети Никола“ в Търкане.[4]
Иконите му видимо са свързани със Светогорската школа. Голяма е вероятността да е сътрудник на Христо Димитров, основателя на Самоковската школа, който работил на Света гора. Много често в храмовете, в които има негово творчество има и дела на светогорски майстори. Кръсте е добър познавач на зографския занаят и владее добре рисунъка. В неговото творечество доминират промени в колорита, употребата на по-живи тонове и доминация на златото. В течение на времето е видна постепенната поява на барокови елементи, както и обогатяване на научените от Света гора форми. Сигнатурите на Кръсте Зограф винаги са славянски, фонът е монохромен или облаци в меки, разляти въздушни маси. Драпериите са грижливо изписани с разтрито злато.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 266.
- ↑ а б Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 267.
- ↑ а б в г Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 266 - 267.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. ГАЛЕРИЈА НА ИКОНИ ВО ЦРКВАТА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЈ ВО ТЕТОВО. ПАТРИМОНИУМ.МК Списание за културното наследство - споменици, реставрација, музеи. Година 5, бroj 10, 2012. с. 319.
