Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи
Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи Laudomia di Pierfrancesco de' Medici | |
господарка на Еперне | |
Родена |
1518 г.
|
---|---|
Починала | 1560 г.
|
Управление | |
Период | 1539 – 1558 |
Герб | |
Семейство | |
Род | Медичи по рождение Строци по брак |
Баща | Пиерфранческо Медичи Млади |
Майка | Мария Содерини |
Братя/сестри | Лоренцино де Медичи Джулиано де Медичи Мадалена де Медичи |
Съпруг | Пиеро Строци |
Деца | Филипо Строци Клариса Строци |
Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи в Общомедия |
Лаудòмия ди Пиерфранчèско де Мèдичи (на италиански: Laudomia di Pierfrancesco de' Medici; * 1518,[1][2][3] Флоренция, Флорентинска република, † 1583,[1] вероятно Париж, Кралство Франция) е аристократка от фамилията Медичи и господарка на Еперне.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-голямото дете на Пиерфранческо де Медичи Млади (* 1487 † 1525), банкер и дипломат, и на съпругата му Мария Содерини (* 1494, † 1550). По бащина линия е внучка на банкера и дипломат Лоренцо ил Пополано и Семирамида д'Апиано д'Арагона,[1][2] а по майчина – на Томазо Содерини и Фиамета Строци.[4] Кръстена е на прабаба си Лаудомия Ачайоли, съпруга на Пиерфранческо де Медичи Стари. Освен нея това име в семейството носи леля ѝ Лаудомия де Медичи, омъжена за художника Франческо Салвиати. Има двама братя и една сестра:
- Лоренцино, нар. Лоренцачо (* 1514 † 1548), политик, писател и драматург, убиец на братовчед си херцог Алесандро де Медичи[1][3]
- Джулиано (* 1520 † 1588), епископ на Безие (1561) и на Алби (1576), архиепископ на Екс (1574), абат на базиликата „Сен Виктор“ в Марсилия (1570)
- Мадалена (* 1518 † 1583), съпруга на Алмано Салвиати и на Роберто Строци,[3][5] барон на Колалто.
Заедно с по-малката си сестра Мадалена Лаудомия е смятана за една от най-красивите жени на своето време. В някои източници така се нарича жената, чиято красота помага на Лоренцино да примами херцога на Флоренция в смъртоносен капан. Други казват, че леля ѝ Катерина Содерини, омъжена за Леонардо Джинори, е фатална красавица.[6][7]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пиерфранческо де Медичи Млади поверява възпитанието на дъщерите си на монахини кармелитки в манастира „Света Мария на Ангелите“ във Флоренция.[8] През 1537 г., след убийството на херцога на Флоренция от нейния брат Лоренцино, момичетата трябва да напуснат манастира и заедно със семейството си първо да се преместят при роднина на Филипо Строци в Болоня,[9] а след това във Венеция.[10]
Лаудомия се жени за кондотиера Пиеро Строци през 1539 г.[11][12] и му ражда син и дъщеря. Във Венеция, където се мести със съпруга си през 1541 г., тя живее в къща в Канареджо. Пиеро, който се бие на страната на Франция в Италианските войни и получава чин „маршал“ от крал Анри II, рядко си е у дома. Всички финансови и икономически дела в семейството са под контрола на Лаудомия. Така тя помага на съпруга си в делото с бижутата на Рене Френска, които херцогинята поверява на Пиетро Строци във Ферара с молба да получи парите си. Маршалът изпраща бижутата на жена си във Венеция и тя успява да ги заложи за 6000 скуди. През февруари 1544 г. кралят на Франция предоставя на съпруга ѝ феода Белвил, а през 1554 г. феода Еперне. Пиетро притежава и владението Бресюир в Поату.
Заедно със съпруга си през същата 1544 г. Лаудомия посещава папския двор в Рим и херцогския двор във Ферара.
През 1557 г. заедно със семейството си тя се мести във Франция. В Париж Лаудомия е в двора на братовчедка си – кралица Катерина де Медичи. Лаудомия овдовява през юни 1558 г. За живота ѝ след овдовяването се знае само, че тя остава в двора на кралицата.[13] Умира на около 42-годишна възраст през 1583 г. (в някои източници датата на смъртта ѝ е посочена като „след 1558 г.“[2][14]).
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1539 за кондотиера Пиетро Строци (* 1510, Флоренция; † 21 юни 1558, Тионвил, Кралство Франция), от когото има син и дъщеря:
- Филипо Строци (* април 1541, Венеция, Венецианска република; † 27 юли 1582, Азорски острови), господар на Еперне, господар на Бресюр, командир от армията на Кралство Франция
- Клариса Строци († 1567), ∞ за Оноре дьо Савоа, граф на Танд и велик сенешал на Прованс.[15][16]
Някои източници казват, че Лаудомия е била омъжена в първи брак за политика и дипломат Алемано, син на Аверардо Салвиати.[2][3][17] Датата на сключване на този брак е 1532 г.,[6] а датата на вдовството е 1534 г.[3] В други източници бракът с Алемано се приписва на по-малката ѝ сестра.[1][18] Но и двете твърдения не могат да бъдат приети, защото, първо, съпругата на Алемано, син на Аверардо Салвиати, е Лукреция Капони,[19] и второ (и това е основното), той умира през 1509[20] или 1510 г.[21] Следователно и за двете сестри браковете им с братята Строци са първи.
Лаудомия в културата
[редактиране | редактиране на кода]Някои историци на изкуството идентифицират с Лаудомия „Портрет на дама с кожа“ от Аньоло Брондзино, датиран от тях в средата на XVI век. Според други изследователи обаче картината изобразява Изабела де Медичи, дъщеря на великия херцог Козимо I, а портретът е нарисуван през втората половина на XVI век. Сега картината е включена в колекцията на Палатинската галерия в Палацо Пити във Флоренция.[22]
Колекцията на Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк съдържа сребърен кристален бюст на Лаудомия Медичи от Френската или Италианската школа от началото на XIX век. Авторът на бюста е неизвестен.[23]
-
Брондзино, Портрет на дама с кожа, 1565 г.
-
Бюст на Лаудомия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ademollo Ag. Marietta de’ Ricci, ovvero Firenze al tempo dell’assedio : Firenze : Stamperia granducale, 1841. P. 1020
- Ademollo Ag. Marietta de’ Ricci, ovvero Firenze al tempo dell’assedio : Firenze : Chiari, 1845. Vol. IV. P. 1212.
- Bertelli S. The Courts of the Italian Renaissance : New York, N.Y. : Facts on File, 1986. P. 263.
- Cellini B., Palamede Carpani G. Vita di Benvenuto Cellini: orefice e scultore fiorentino, da lui medesimo scritta, nella quale si leggono molte importanti notizie appartenenti alle arti ed alla storia del secolo XVI : Milano : Società Tipografica de’ Classici Italiani, 1811. Vol. II. P. 77.
- Dall’Aglio St. The Duke’s Assassin: Exile and Death of Lorenzino de’ Medici : New Hawen : Yale University Press, 2015. P. 43, 85, 105, 107, 217, 234.
- Daniele Em. Le dimore di Pisa: l'arte di abitare i palazzi di una antica repubblica marinara dal Medioevo all'unità d'Italia : Firenze : Alinea, 2010. Vol. VI. P. 321.
- Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : Toronto : University of Toronto Press, 2006. P. 158, 167.
- Lisio G. Orazioni scelte del secolo XVI: ridotte a buona lezione e commentate : Firenze : Sansoni, 1897. P. 147
- Murphy C. P. Medici family tree // Murder of a Medici Princess : Oxford : Oxford University Press, 2009. P. v.
- Panisse-Passis H. de. Chaptire quatrième: Honoré de Savoie comte de Sommerive et de Tende // Les comtes de Tende de la maison de Savoie : Paris : Librairie Firmin-Didot et Cie, 1889.
- Reumont Al. von. Albero genealogico degli Strozzi // Tavole cronologiche e sincrone della storia Fiorentina : Firenze : Vieusseux, 1841. P. 68.
- Scaramuzza M. Un nuovo autografo del commentario alla Storia Naturale pliniana di Filippo Strozzi il Giovane// Studi umanistici piceni : giornale. 2000. N. 20. P. 117 – 135.
- Tomas N. R. The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence : Aldershot : Ashgate, 2003. P. 7.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Tomas, 2003, с. 7.
- ↑ а б в г Murphy, 2009, p. v.
- ↑ а б в г д Dall’Aglio, 2015, с. 43.
- ↑ Belotti
- ↑ Reumont, 1841, с. 68.
- ↑ а б Ademollo, 1841, p. 1020
- ↑ Pucci, 1968, p. 83.
- ↑ Lisio, 1897, с. 147.
- ↑ Dall’Aglio, 2015, с. 43, 45
- ↑ Dall’Aglio, 2015, с. 84
- ↑ Dall’Aglio, 2015, с. 43, 67.
- ↑ Piero Strozzi, Signore di Belleville, Epenay, Bressuire nel Poitou. www.condottieridiventura.it. Condottieri di ventura. Посетено на 9 май 2023 г.
- ↑ Scaramuzza, 2000, с. 123.
- ↑ Langdon, 2006, с. 158
- ↑ Reumont, 1841, с. 68.
- ↑ Panisse-Passis, 1889, с. 117.
- ↑ Bertelli, 1986, с. 263.
- ↑ Dall’Aglio, 2015, с. 217.
- ↑ Ademollo, 1845, с. 1212.
- ↑ Salviati, Alamanno di Averardo. www.treccani.it. — Enciclopedie on line
- ↑ Daniele, 2010, с. 321.
- ↑ Langdon, 2006, с. 158, 167
- ↑ Laudomia de' Medici // Посетен на 2023-5-9.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Лаудомия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |