Направо към съдържанието

Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи
Laudomia di Pierfrancesco de' Medici
господарка на Еперне

Родена
1518 г.
Починала
1560 г. (42 г.)
Управление
Период15391558
Герб
Семейство
РодМедичи по рождение
Строци по брак
БащаПиерфранческо Медичи Млади
МайкаМария Содерини
Братя/сестриЛоренцино де Медичи
Джулиано де Медичи
Мадалена де Медичи
СъпругПиеро Строци
ДецаФилипо Строци
Клариса Строци
Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи в Общомедия

Лаудòмия ди Пиерфранчèско де Мèдичи (на италиански: Laudomia di Pierfrancesco de' Medici; * 1518,[1][2][3] Флоренция, Флорентинска република, † 1583,[1] вероятно Париж, Кралство Франция) е аристократка от фамилията Медичи и господарка на Еперне.

Тя е най-голямото дете на Пиерфранческо де Медичи Млади (* 1487 † 1525), банкер и дипломат, и на съпругата му Мария Содерини (* 1494, † 1550). По бащина линия е внучка на банкера и дипломат Лоренцо ил Пополано и Семирамида д'Апиано д'Арагона,[1][2] а по майчина – на Томазо Содерини и Фиамета Строци.[4] Кръстена е на прабаба си Лаудомия Ачайоли, съпруга на Пиерфранческо де Медичи Стари. Освен нея това име в семейството носи леля ѝ Лаудомия де Медичи, омъжена за художника Франческо Салвиати. Има двама братя и една сестра:

Заедно с по-малката си сестра Мадалена Лаудомия е смятана за една от най-красивите жени на своето време. В някои източници така се нарича жената, чиято красота помага на Лоренцино да примами херцога на Флоренция в смъртоносен капан. Други казват, че леля ѝ Катерина Содерини, омъжена за Леонардо Джинори, е фатална красавица.[6][7]

Пиеро Строци

Пиерфранческо де Медичи Млади поверява възпитанието на дъщерите си на монахини кармелитки в манастира „Света Мария на Ангелите“ във Флоренция.[8] През 1537 г., след убийството на херцога на Флоренция от нейния брат Лоренцино, момичетата трябва да напуснат манастира и заедно със семейството си първо да се преместят при роднина на Филипо Строци в Болоня,[9] а след това във Венеция.[10]

Лаудомия се жени за кондотиера Пиеро Строци през 1539 г.[11][12] и му ражда син и дъщеря. Във Венеция, където се мести със съпруга си през 1541 г., тя живее в къща в Канареджо. Пиеро, който се бие на страната на Франция в Италианските войни и получава чин „маршал“ от крал Анри II, рядко си е у дома. Всички финансови и икономически дела в семейството са под контрола на Лаудомия. Така тя помага на съпруга си в делото с бижутата на Рене Френска, които херцогинята поверява на Пиетро Строци във Ферара с молба да получи парите си. Маршалът изпраща бижутата на жена си във Венеция и тя успява да ги заложи за 6000 скуди. През февруари 1544 г. кралят на Франция предоставя на съпруга ѝ феода Белвил, а през 1554 г. феода Еперне. Пиетро притежава и владението Бресюир в Поату.

Заедно със съпруга си през същата 1544 г. Лаудомия посещава папския двор в Рим и херцогския двор във Ферара.

През 1557 г. заедно със семейството си тя се мести във Франция. В Париж Лаудомия е в двора на братовчедка си – кралица Катерина де Медичи. Лаудомия овдовява през юни 1558 г. За живота ѝ след овдовяването се знае само, че тя остава в двора на кралицата.[13] Умира на около 42-годишна възраст през 1583 г. (в някои източници датата на смъртта ѝ е посочена като „след 1558 г.“[2][14]).

Филипо Строци, син

∞ 1539 за кондотиера Пиетро Строци (* 1510, Флоренция; † 21 юни 1558, Тионвил, Кралство Франция), от когото има син и дъщеря:

Някои източници казват, че Лаудомия е била омъжена в първи брак за политика и дипломат Алемано, син на Аверардо Салвиати.[2][3][17] Датата на сключване на този брак е 1532 г.,[6] а датата на вдовството е 1534 г.[3] В други източници бракът с Алемано се приписва на по-малката ѝ сестра.[1][18] Но и двете твърдения не могат да бъдат приети, защото, първо, съпругата на Алемано, син на Аверардо Салвиати, е Лукреция Капони,[19] и второ (и това е основното), той умира през 1509[20] или 1510 г.[21] Следователно и за двете сестри браковете им с братята Строци са първи.

Лаудомия в културата

[редактиране | редактиране на кода]

Някои историци на изкуството идентифицират с Лаудомия „Портрет на дама с кожа“ от Аньоло Брондзино, датиран от тях в средата на XVI век. Според други изследователи обаче картината изобразява Изабела де Медичи, дъщеря на великия херцог Козимо I, а портретът е нарисуван през втората половина на XVI век. Сега картината е включена в колекцията на Палатинската галерия в Палацо Пити във Флоренция.[22]

Колекцията на Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк съдържа сребърен кристален бюст на Лаудомия Медичи от Френската или Италианската школа от началото на XIX век. Авторът на бюста е неизвестен.[23]

  1. а б в г д Tomas, 2003, с. 7.
  2. а б в г Murphy, 2009, p. v.
  3. а б в г д Dall’Aglio, 2015, с. 43.
  4. Belotti
  5. Reumont, 1841, с. 68.
  6. а б Ademollo, 1841, p. 1020
  7. Pucci, 1968, p. 83.
  8. Lisio, 1897, с. 147.
  9. Dall’Aglio, 2015, с. 43, 45
  10. Dall’Aglio, 2015, с. 84
  11. Dall’Aglio, 2015, с. 43, 67.
  12. Piero Strozzi, Signore di Belleville, Epenay, Bressuire nel Poitou. www.condottieridiventura.it. Condottieri di ventura. Посетено на 9 май 2023 г.
  13. Scaramuzza, 2000, с. 123.
  14. Langdon, 2006, с. 158
  15. Reumont, 1841, с. 68.
  16. Panisse-Passis, 1889, с. 117.
  17. Bertelli, 1986, с. 263.
  18. Dall’Aglio, 2015, с. 217.
  19. Ademollo, 1845, с. 1212.
  20. Salviati, Alamanno di Averardo. www.treccani.it. — Enciclopedie on line
  21. Daniele, 2010, с. 321.
  22. Langdon, 2006, с. 158, 167
  23. Laudomia de' Medici // Посетен на 2023-5-9.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Лаудомия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​