Лутрос (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лутрос.
| Лутрос Λουτρός | |
| — село — | |
  Лутрос  Лутрос  Лутрос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 1248 души (2021 г.) |
Лутрос (на гръцки: Λουτρός) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на надморска височина от 10 m, на 5 километра югозападно от Александрия (Гида).[1] Край селото е разположен Лутроският манастир „Света Неделя“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лутрос е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лутрос (Loutros), Камбанийска епархия, живеят 276 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лутрос е село в Берска каза и в него живеят 300 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лутрос (Loutros) живеят 290 гърци.[4]
В 1910 година в Лутрос (Λουτρός) има 600 жители патриаршисти.[5]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лутрос остава в Гърция. При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Лутро (Λουτρό) като село с 60 къщи.[8] При преброяването от 1913 година в селото има 349 мъже и 234 жени.[7]
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Лутрос е смесено местно-бежанско селище с 4 бежански семейства и 13 жители бежанци.[9] В 1928 година от 568 жители само 23 са бежанци.[1]
Селяните произвеждат много пшеница, захарно цвекло, памук, а се занимават и с краварство.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Алис[10] | Αλής | Арис | Αρης[11] | местност на И от Лутрос, по левия бряг на Бистрица[10] |
| Муздукано | Μπουζντουκανο | Дросотопи | Δροσοτόπι[11] | |
| Колпанас[10] | Κολπανάς | Копанас | Κοπανάς[11] | местност на И от Лутрос и на Ю от Врисаки (Решани)[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 583[1] | 465[1] | 568[1] | 773[1] | 987[1] | 1175[1] | 1253[1] | 1234[1] | 1286[1] | 1294 | 1277 | 1248 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Свързани с Лутрос
Лазарос Цавдаридис (р. 1970), гръцки политик от Нова демокрация, по произход от Лутрос[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ Λάζαρος Τσαβδαρίδης // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Архивиран от оригинала на 2013-10-20. Посетен на 20 октомври 2013 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
