Любен Саев

Любен Саев
български артист и педагог
Любен Саев, преди 1940 година
Роден	27 ноември 1904 г. Ески Джумая, Княжество България
Починал	1 април 1993 г. София, България
Любен Саев в Общомедия

Любен Константинов Саев е български драматичен артист и театрален педагог.

Биография

Любен Саев е роден през 1904 година в Ески Джумая, днес Търговище. През 1930 година завършва класа на Николай Масалитинов в драматичната школа към Народния театър в София. През 1936 година прави специализация в Академията за театрално изкуство в Рим, а през 1942 година – по сценична реч в Берлин. През 1960 година взима диплома за висше образование по актьорско майсторство във ВИТИЗ.

Актьорската му кариера започва още през 1926 година в Художествения театър в София. През 1927 година е в трупата на театъра в Лом. От 1930 до 1966 година играе в Народния театър, а от 1966 до 1986 година – в театър „Сълза и смях“.

Любен Саев, Невена Буюклиева, Кръстьо Сарафов и Ирина Тасева в постановката „Когато гръм удари“ на Яворов в Народния театър, 1939 година. Източник: ДА „Архиви“

Сред по-значимите роли в театъра, които Любен Саев изпълнява, са тези на:

• Владиков в „Хъшове“ от Иван Вазов,
• Доменико Сориано във „Филомена Мартурано“ на Едуардо де Филипо,
• Жадов в „Доходно място“ от Александър Островски,
• проф. Зоненбург в „Немци“ от Леон Кручковски,
• Колчо Слепецът в „Под игото“ от Иван Вазов,
• Кулигин в „Три сестри“ от Антон Чехов,
• Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов,
• Орландо в „Както ви харесва“ на Уилям Шекспир,
• Фердинанд в „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер,
• Шалаш в „Любов“ от Пол Жералди.

Освен театрален актьор, Любен Саев има роли и в киното. Играе във филмите „Последният рунд“ от 1961 година и „Началото на деня“ от 1975 година.

Между 1930 и 1956 година се изявява и в рециталите на кръжеца „Живо слово“, председателстван от актрисата Невена Буюклиева. Междувременно е режисьор-постановчик и в Столичния куклен театър. Сред постановките му там са „Вълшебният галош“ от 1952 година със сценарист Георгий Матвеев и „Славеят“ от 1954 година със сценарист Пенчо Манчев и музика от Атанас Бояджиев.

От 1945 година Саев е преподавател по техника на говора в Държавната театрална школа (днес НАТФИЗ), като от 1961 до 1981 година е доцент по сценична реч. През 1970 година публикува книгата си „Техника на говора“.

През 1951 година е удостоен с Димитровска награда, през 1978 година – със званието „народен артист“, а през 1984 година получава орден Народна република България – I степен.

Почива на 1 април 1993 година.