Мария-Деспина Палеологина

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

---

Мария-Деспина Палеологина Μαρία Παλαιολογίνα
съпруга на владетеля на Илханата
Портрет на Мария-Деспина в църквата „Христос Спасител“ в Истанбул
Родена	XIII век Никея, Византия
Починала	XIII век Константинопол, Византия
Семейство
Баща	Михаил VIII Палеолог
Майка	Дипловатацина
Братя/сестри	Андроник II Палеолог Ирина Палеологина Евдокия Палеологина Ефросина Палеологина Анна Палеологина Константин Палеолог Теодор Палеолог
Съпруг	Абага хан
Деца	Теодора Архантлун
Мария-Деспина Палеологина в Общомедия

Мария-Деспина Палеологина (на гръцки: Μαρία Δέσποινα Παλαιολογίνα; на персийски: دسپنه خاتون, Деспина̀-хату̀н) е византийска принцеса и съпруга на монголския хан Абага хан (1234 – 1282).

Мария-Деспина е незаконна дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1258 – 1282), от Дипловатацина.

Хулагу хан, чийто Илханат обхващал част от земите на днешна Турция, Иран и Пакистан, за да закрепи традиционно добрите отношения с Византия, пожелава да се сроди с византийското императорско семейство, като приеме в харема си принцеса от Палеолговия род. За тази цел ханът започва преговори с император Михаил VIII Палеолог, който решил да изпрати на Хулагу хан незаконната си дъщеря Мария-Деспина. Сестрата на Мария-Деспина – Ефросина Палеологина, която също е незаконна дъщеря на Михаил VIII Палеолог, е дадена за съпруга на Ногай, хан на Златната орда. И двамата монголски владетели са известни с толерантното си отношение към християните, живеещи във владенията им.

Мария-Деспина напуска Константинопол през 1265 г., придружена от игумена на манастира „Пантократор“ и от патриарха на Антиохия, Евтимий. Когато пристигат в столицата на Илханата, те разбират, че Хулагу-хан е починал. Това налага Мария-Деспина да бъде омъжена за неговия син и наследник Абага хан. В монголския Илханат Мария-Деспина води благочестив живот и се ползва със значително влияние върху политиката и религиозните възгледи на монголите, голяма част от които вече били християни-несториани. Водач на монголските християни дотогава е другата съпруга на Абага хан, Дукуз хатун, която също е християнка. След нейната смърт през 1265 г. Мария-Деспина заема мястото ѝ на покровителка на християните в Илханата и е наречена от монголците Деспина-хатун.

Мария-Деспина пребивава в Илханата в продължение на 15 години до смъртта на Абага хан, който е отровен от брат си Ахмед. След смъртта на съпруга си Мария-Деспина се завръща в Константинопол.

След завръщането на Мария-Деспина във Византия, брат ѝ, император Андроник II Палеолог, предлага ръката ѝ на монголския княз Чарбанда, управител на Персия и бъдещ хан на Монголския илханат. В замяна на ръката ѝ Чарбанда обещава да подкрепи Византия с тридесетхилядна войска в борбата ѝ срещу османските турци, които заплашвали да превземат град Никея. Андроник II изпраща Мария-Деспина в Никея, за да окуражи защитниците на града и да съдейства за ускоряването на преговорите с монголските пратеници, които по това време се намирали в Никея. Мария-Деспина дори се среща с турския султан Осман I, когото заплашва с монголските войски. Разбрал какво му готвят ромеите, Осман I обсажда и превзема крепостта Трикока, която държала подстъпите към Никея, преди монголските войски да достигнат до града.

Разгневен, Андроник II отзовава сестра си обратно в Константинопол, разтрогнал годежа ѝ за Чарбанда, и я принудил да се замонаши в константинополския манастир „Панагиотиса“, на който Мария-Деспина е и ктиторка. Приела монашеското име Мелания, Мария-Деспина остава в манастира до края на живота си. След смъртта на Мария-Деспина църквата на манастира, носеща името Дева Мария, започва да се нарича Църквата на Св. Мария Монголска, въпреки че Мария-Деспина никога не е била канонизирана за светица от Православната църква. По-късно турците наричат храма „Кървавата църква“ (на турски: Kanli Kilise), заради голямото клане, което било извършено в нея при превземането на Константинопол през 1453 г. След падането на града с разрешение на султан Мехмед II в църквата „Света Мария Монголска“ продължили да се отслужват християнски литургии.

В преддверието на църквата „Христос Спасител“ в Истанбул е запазен портрет на Мария-Деспина, на който тя е изобразена като монахиня

Библиография

• ((en)) Van Millingen, Alexander (1912). Byzantine Churches of Constantinople. London: MacMillan & Co 
• ((fr)) Janin, Raymond (1953). La géographie ecclésiastique de l’Empire byzantin. Première partie, Le siège de Constantinople et le patriarcat œcuménique, Tome III, Les églises et les monastères. Paris: Institut Français d'Etudes Byzantines 
• ((en)) Runciman, Steven (1987). A History of the Crusades 3. Penguin Books, ISBN 978-0-14-013705-7 
• ((fr)) Richard, Jean (1996). Histoire des Croisades. Fayard, ISBN 2-213-59787-1, https://archive.org/details/histoiredescroi01michgoog 
• ((fr)) Ayliffe, Rosie; Brotot, Dominique (2003). Istanbul, Guides Voir. Hachette, ISBN 2-01-243633-1 
• ((en)) Metropolitan Museum of Art (2000-2008). Glossary. Byzantium: Faith and Power (1261–1557), архив на оригинала от 20 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080920015507/https://www.metmuseum.org/explore/byzantium_III/glossary_i.html 

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Despina Palaiologina и страницата „Мария Деспина Монгольская“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.