Направо към съдържанието

Марс Експрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марс Експрес
Компютърно изображение на космическия апарат Марс Експрес над повърхността на Марс.
Общи данни
По програма наЕКА
Основни изпълнителиЕКА
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Марс
Дата на изстрелване2 юни 2003 г.
Байконур
Стартова установкаСоюз/Фрегат
Маса1123 (666 + 457 гориво)kg
Орбита/траекторияорбита около Марс
Продължителност2 юни 2003 до 2014 г. (планирано)
Състояниефункциониращ
УебстраницаМарс Експрес (ЕКА)
Международно означение2003-022A
Марс Експрес в Общомедия

Марс Експрес (на английски: Mars Express) е изследователска мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) до планета Марс и първата мисия до друга планета за агенцията. „Експрес“ се отнася до скоростта и ефикастността, с която е построен космическият апарат.[1] Експрес също се отнася и до по-късото междупланетно пътуване на космическата сонда, което е в резултат на изстрелването на апарата в момент, когато орбитите на Марс и Земята са най-близо.

Марс Експрес се състои от две части, едната е летателен апарат (Марс Експрес орбитър), а другата е спускаемият апарат Бигъл 2. Приземяемият апарат ще изпълни проучвания свързани с екзобиологията и геохимията. Въпреки че Бийгъл 2 се проваля в приземяването си върху марсианската повърхност, летателния апарат изпълнява успешни измервания от началото на 2004 година. Измерванията включват снимки с висока резолюция, картографиране на минералните залежи на повърхността, звуково изучаване с радар на структурата на повърхността и по-надолу от нея за да се открият ледове, както и проучване на взаимодействията в атмосферата.

Поради ценната научна информация, която изпраща апаратът, мисията му е удължена пет пъти последователно и сега тя ще продължи поне до 2014 г.[2][3]

Някои научни инструменти, като камери и спектрометри се преизползват от провалената мисия на руския космически апарат Марс 96 от 1996 г. (ЕКА помага за изпълнението и оборудването на тази мисия, но тя се оказва неуспешна). Конструкцията на Марс Експрес е базирана на тази на „Розета“. Същата конструкция е използвана и при Венера експрес за да се намалят разходите по равитието на нови технологии и съответно времето за конструиране на апаратът.