Направо към съдържанието

Недко Солаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Недко Солаков
български художник
Недко Солаков през 2016 г.
Роден
Недко Митев Солаков
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
Учителипроф. Мито Гановски
Направлениесъвременно изкуство
Семейство
БащаМитьо Солаков
СъпругаСлава Наковска (1985 –)[1][2]
ДецаДимитър Солаков[3][4]
Веселина[5]
Уебсайтnedkosolakov.net

Недко Митев Солаков е български художник, син на скулптора Митьо Солаков.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Червен бряг на 28 декември 1957 г.[6] Завършва монументално-декоративна живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ в София при проф. Мито Гановски. Специализира в Хогер институт (Nationaal Hoger Instituut voor Schone Kunsten) в Антверпен (1985 – 1986), стипендиант на фондация АРТЕСТ, Цюрих (1992), стипендиант на Културконтакт (Kulturkontakt Austria – KKA) Виена (1993), стипендиант на фондация „Филип-Морис“ (1994 – 1995).

Редовно участва в международни фестивали и биеналета, между които многократно в Истанбулското биенале (1992, 1995 и 2005) и във Венецианското биенале, където е български представител през 1999 г. През 2007 г. е поканен за втори път от организаторите на Венецианското биенале, където получава отличие от журито[7], а с две свои работи се превръща в единствения български художник, участвал в най-голямата изложба на съвременно изкуство – Документа в Касел. С инсталацията „Строго секретно“ той участва в Документа XII[8], а след това и в Документа XIII – с инсталацията „Рицари (и други сънища)“, 2010 – 2012, показана в музея на братя Грим в Касел.[9][10]

Сътрудник на Държавна сигурност

[редактиране | редактиране на кода]

С решение № 2 – 1288/23.04.2018 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 15 февруари 1978 г. г. Солаков е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент на VI управление (Политическа полиция) – І отдел за художествено-творческата и научната интелигенция и средствата за масова информация. Псевдонимът му на агент е „Чавдар“. Снет е от действащия оперативен отчет през 1984 г.[6] Години преди това Солаков обяснява агентурното си минало с това, че вярвал „искрено в социализма“.[11][12]

Самостоятелни изложби[13]

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2022
    • „Stories on Paper,“ Georg Kargl Box, Vienna
    • „A Side Solo Show (drawings only),“ Galleria Continua, San Gimignano
    • „A Cornered Solo Show #2,“ MAXXI - National Museum of 21st Century Art, Rome
    • „Wishes,“ Art Gallery Kula, Split, Croatia
    • „10 + 1 Paintings,“ Credo Bonum Gallery, Sofia
  • 2021
    • „Stories from Faraway,“ The Metamorphoses Bookstore & Gallery / Galleria Continua, Paris
    • „Art & Futur. Ex-Ex, Expérience Expo avec Nedko Solakov,“ Galleria Continua Les Moulins, Boissy-le-Châtel, Paris
    • „A Cornered Solo Show #1,“ Musee d’art moderne Grand-Duc Jean, Luxembourg
  • 2020
    • „Big & Small,“ Galleria Continua Les Moulins, Boissy-le-Châtel, Paris
    • „The Artist-Collector's Dream (a nice thing),“ Galleria Continua, San Gimignano
  • 2019
    • „Solakovs,“ The Art Gallery Hristo Tzokev and Museum House of Humour and Satire, Gabrovo (with Mityo Solakov and Dimitar Solakov)
    • „(almost) Paintings,“ Sariev Contemporary, Plovdiv
  • 2018
    • „Paintings from Long Ago,“ Galleria Continua, Les Moulins, Paris
    • „Paintings with No Texts and Stories on Walls,“ La Panacée-MoCo, Montpellier (C)
    • „Some Bulgarians,“ Institute of Contemporary Art, Sofia
    • „Some Bulgarians,“ BOZAR, Brussels
  • 2017
    • „Color Stories,“ Dvir Gallery, Brussels
    • „Stories in Colour,“ Galleria Continua, San Gimignano
  • 2016
    • „Nature,“ Sariev Contemporary, Plovdiv
    • „Stories,“ Georg Kargl Fine Arts, Vienna
  • 2015
    • „Improvements,“ Salzburger Kunstverein, Salzburg
    • „Doodles (with almost no script) and Participating Moviegoers,“ the lobby of Bulgarian National Film Archive's Odeon Cinema, Sofia
  • 2014
    • A Group Show #2,“ Galleria Massimo Minini, Brescia
    • „Mixed Media (in at least four directions and one centre),“ Galerie Bob Van Orsouw, Zurich
  • 2013
    • „Paintings with No Texts and I Want Back Home (said the big frog),“ Galleria Continua, San Gimignano, Italy
    • „Protest Against the Protest,“ One-Night Stand Gallery, Sofia
    • „Sentimental Show,“ Sariev Contemporary, Plovdiv, BG (with Mityo Solakov and Dimitar Solakov)
  • 2012
    • „A Quiz (again),“ De Vleeshal, Middelburg, NL
    • „All in Order, with Exceptions,“ Museu de Arte Contemporanea Serralves, Porto (C)
    • „All in Order, with Exceptions,“ Stedelijk Museum voor Actuele Kunst / S.M.A.K., Ghent (C)
  • 2011
    • „All in (my) Order, with Exceptions“ – Fondazione Galleria Civica, Тренто
    • „All in Order, with Exceptions“ – Ikon Gallery, Бирмингам
    • „Two Site-Specific Pieces with More Options“ – Georg Kargl Box, Виена
    • „Beauty“ – Galleria Massimo Minini, Бреша
  • 2010
    • „I miss Socialism, maybe“ – Galleria Continua, Пекин
    • „High Level Margins with a Catalogue“ – Kunstverein Amsterdam, Амстердам
    • „The Passage (a commissioned art work’s story)“ – Galleria Borghese, Рим
    • „A Riffraff“ – Galleria Continua, Сан Джиминяно
Недко Солаков в Дармщат, 2009
  • 2009
    • „Just Drawings (with and without stories)“ – Dvir gallery, Тел Авив
    • „Emotions (without masks)“ – Матилденхьое, Дармщат
    • „Недко Солаков“ – СГХГ, София
    • „The Freedom of Speech (or how to argue properly)“ – Castello di Rivoli, Торино
    • „Някои новородени утопии“ – artconnexion, Лил
    • „Emotions“ – Kunstmuseum St. Gallen, Сен Гален
  • 2008
    • „Emotions“ – Kunstmuseum Bonn, Бон
    • „A Turnover for Many and a Bit of Luck for One“ – Whitechapel Street Project, Уайтчапъл, Лондон
  • 2007
    • „Walls & Floor (without the ceiling)“ – Kunstforum, Виена (заедно с Дан Перьовски)
    • „A Group Show“ – Galleria Massimo Minini, Бреша
    • „Wrong Material“ – Galleria Continua, Сан Джиминяно
    • „Живот (черно и бяло)“ – Norwich Gallery, Norwich School of Art & Design, Норуич
    • „New Noah's Ark, Stupidity & The Wave“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
  • 2006
  • 2005
    • „Дванайсет полукартини, направени съвсем набързо“ – Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж
    • „Неизядена храна“ – Kunsthaus Zurich, Цюрих
    • „Истории без изход“ – Galleria Continua, Сан Джиминяно
    • „Живеещи на сметището“ – Tanya Rumpff Gallery, Хаарлем, Нидерландия
  • 2004
    • „12 1/3 годишно (и дори по-голямо) проучване“ – O.K. Centrum für Gegenwartskunst, Линц, Австрия
    • „Рисунки“ – Magazzino d’Arte Moderna, Рим (заедно с Масимо Бартолини)
    • „Съперници“ – Centre d’Art Santa Monica, Барселона
    • „12 1/3 годишно (и дори по-голямо) проучване“ – Rooseum Center for Contemporary Art, Малмьо
  • 2003
    • „12 1/3 годишно (и дори по-голямо) проучване“ – Casino Luxembourg – Forum d’art Contemporain, Люксембург
    • „Рекламата“ – Sint-Lukasgalerij, Брюксел
    • „Чужди аури“ – The Israel Museum, Йерусалим
    • „Уговорки“ – Dvir Gallery, Тел Авив
    • „Водорасли“ – Base, Флоренция (with Slava Nakovska)
    • „Романтични пейзажи с отсъстващи части“ – Espacio Uno, Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia, Мадрид
    • „Огледала“ – Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж
  • 2002
    • „Висококачествено шоу с каталог“ – Center for Contemporary Art, Kitakyushu, Япония
    • „Каша“ – Stichting De Appel, Амстердам
    • „Естествени хора“ – Museu do Chiado, Лисабон
    • „Скици за романтични пейзажи с отсъстващи части“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
    • „Романтични пейзажи с отсъстващи части“ – Neuer Berliner Kunstverein, Берлин; Ulmer Museum, Улм
    • „20.10.2001“ – Galerie Erna Hecey, Люксембург
  • 2001
    • „Бъбрене“ – The Royal Academy Sculpture Hall / IASPIS Gallery, Стокхолм
    • „Vitiligo People", Galleria Laura Pecci, Милано
    • „Marginalia", Modulo Centro Difusor de Arte, Лисабон
    • „A (not so) White Cube", P.S.1 Special Projects Program, P.S.1 Contemporary Art Center, Ню Йорк
    • „Някъде“ – Tanya Rumpff Gallery, Хаарлем, Нидерландия
  • 2000
    • „Истории 1“ – Център за съвременно изкуство, Замък Уяздовски, Варшава
    • „Squared Baroque – Baroqued Square", Ikonen-Museum / Portikus, Франкфурт на Майн
  • 1999
    • „…….“ #2 – Galerija Dante Marino Cettina, Умаг, Хърватско
    • „Известието“ – официално участие на България на Венецианското биенале, Венеция
    • „…….“ – Център за съвременно изкуство АТА, София
  • 1998
    • „Коледно празненство“ – Galerie arsFutura, Цюрих
    • „Глупав“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
    • „Морско зрелище“ – Галерия ТЕД, Варна (заедно със Слава Наковска)
    • „Викторина“ – De Vleeshal, Миделбург, Нидерландия
    • „Тринайсет (може би)“ – Musee Nationale d’Historie et d’Art, Люксембург
  • 1997
    • „Жълто“ – Galerija Anonimus, Любляна
    • „Параноикът“ – Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж
    • „Човекът без разсъдък“ – FRAC Languedoc-Roussillon, Монпелие
    • „Войни“ – Galerie Erna Hecey, Люксембург
    • „Някъде (под дървото) – Deitch Projects, Ню Йорк
    • „Междувпрочем“ – Art Connexion, Лил
  • 1996
    • „Полубеден-полубогат“ – Резиденция на посланика на Швейцария, София
    • „Желания“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
    • „Драскулки“ – National Museum of Fine Arts’ mirrors, София
  • 1995
    • „Да докоснеш древността“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Господин Кураторът, заповядайте…“ – Studio I, Künstlerhaus Bethanien, Берлин
  • 1994
    • „Суеверният“ – Center for Curatorial Studies, Bard College, Annandale-on-Hudson, Ню Йорк
    • „Документация“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Колекционерът“ – Музей Лудвиг, Будапеща
    • „Суеверният“ – Музей за съвременно изкуство, Скопие
    • „Бележки“ – тоалетни на НДК, София
    • „Българо-американски сувенири“ – Американски културен център, София
  • 1993
    • „Техни митологични височества“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Другият свят“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Les aventures (et les visions) de Francois de La Bergeron en terre Bulgare“ – Френски институт, София
    • „4 (може би 5) стайни инсталации“ – Галерия Елемаг 2D, София
    • Галерия Леседра, София (заедно с Митьо Солаков)
    • „Късмет“ – Medizinhistorisches Museum, Цюрих
  • 1992
    • „Само си представи“ – BINZ 39/Artest, Цюрих
    • „Нов Ноев ковчег“ – ifa Galerie, Берлин
    • „Девет обекта“ – Национален исторически музей, София
    • „7 картини, 13 реликвария, 1 инсталация (Нов Ноев ковчег)“ – НДК, София
  • 1990
    • „Обекти“ – Галерия АЯ, Бургас
  • 1988
    • „Есенни изложби“ – Пловдив
    • Галерия Шипка 6, София
  • 1987
    • Bahnwärterhaus, Еслинген на Некар
  • 1985
    • Галерия градски площад, Варна
  • 1983
    • „Есенни изложби“ – Пловдив
  • 1982
    • Галерия Раковски 108, София

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „33 жени от колекцията на Слава Наковска и Недко Солаков“, „Култура.бг“, БНТ, 7 март 2014 г.
  2. ↑ Радиана Божикова, „В душата на художника: Големият Недко Солаков пред „Тази събота“, bTV новините, 5 октомври 2019 г.
  3. ↑ „Q&A: Димитър Солаков“, Egoist.bg, 2 ноември 2017 г.
  4. ↑ „Фамилията Солакови с обща изложба в Габрово“, интервю на Мариана Ганчева с Недко и Димитър Солакови за „Артефир“, БНР, 30 октомври 2019 г.
  5. ↑ Елизабет Радкова, „Солаков мечтаел да е барабанист на рок състав“, в. „24 часа“, 13 ноември 2011 г.
  6. ↑ а б Решение № 2 – 1288 от 23.04.2018 г. – вестник „Пулс“ // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2018.
  7. ↑ „Politische Zwischentöne“, В: art kunstmagazin, 17 октомври 2007 г.
  8. ↑ Елена Кръстева, „Картотека на ДС – лице на BG-арта“, в-к „Монитор“, 16 юни 2007 г.
  9. ↑ 3D-панорама и интервю Архив на оригинала от 2012-09-01 в Wayback Machine. на сайта hronline.de
  10. ↑ Светла Петкова, „Документа като състояние на ума“, в-к „Култура“, бр. 26 (2688), 6 юли 2012 г.
  11. ↑ Недко Солаков (1957) страница за него в artprice.bg
  12. ↑ Недко Солаков от Строго секретно до… Страхове, в-к „Култура“, бр. 28 (2467), 19 юли 2007 г.
  13. ↑ Избрани самостоятелни изложби на Недко Солаков на официалния му сайт

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Недко_Солаков&oldid=12355209“.