Недялко Каранешев
| Недялко Каранешев | |
| български художник и учител | |
| Роден | 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 1964 г.
|
| Националност | българин |
| Академия | Национална художествена академия |
Недялко Константинов Каранешев е български художник и учител.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в с. Хотница, Търновско, през 1876 г. Няколко месеца след раждането му, неговият баща се записва опълченец в III дружина, с командир полковник Калитин. Първоначалното си образование завършва в основното училище в с. Мекиш, Търновско, където и е учител баща му. След това продължава образованието си в Търновската гимназия.[1]
През 1895 г. е назначен за учител в с. Обчиларе, Горнооряховско. Тук той организира ученическа изложба, която е посветена на Васил Друмев. Той го препоръчва на Иван Вазов, по това време министър на народното просвещение, като човек с вродени дарби на художник. Тази препоръка му помага да се запише в Държавното рисувателно училище в София.[1]
През 1902 г. заминава за Флоренция, където се записва във Висшата художествена академия. Тук има възможност да се запознае с творчеството на големите представители на изкуството. След като се завръща в България устроява ателие в Горна Оряховица. През 1925 г. на панаира в Горна Оряховица, заедно с Петър Кънчев, прави художествена изложба. След този период е учител в Дряново, Габрово, Търново. Рисува предимно исторически и старинни творби. Заедно със сина си завършват голяма композиция, която илюстрира епохата на българите от началото на Първото българско царство до 9 септември 1944 г.[1]
Негови творения са портретите на просветителите Васил Априлов и Николай Палаузов. Работи предимно над исторически и старинни сюжети, които предава натуралистично и с национални окраски. Популярни негови картини са: „Възраждането на България“ отпечатана през 1905 г. във Флоренция в 30 екземпляра, „Освобождението на България“, в 12 цвята, отпечатана във Виена, "„Залавянето на златишкия каймакамин от четата на Панайот Хитов" и много други. Работи също в областта на българската иконопис и участва в изографисването на редица църкви и манастири във Велико Търново. Като изследовател на историческото минало събира стари документи, летописни бележки за историята на селища, манастири, църкви, паметници и сведения за видни революционери: Христо Ботев, Георги Раковски, Васил Левски, Никола Войновски.[2]
Наред със своята дейност като учител и художник участва дейно в обществения и политически живот. Непрекъснато пише статии по обществени въпроси. Има много приятели и почитатели из цялата страна. Водил е важна и интересна кореспонденция с видни лица – българи и чужденци.[1]
В дома си във Велико Търново, в продължение на 30 години урежда постоянна художествена изложба, която се посещавала от всички любители на старопрестолния град.[1]
Недялко Каранешев е първият основател на художествени провинциални изложби в България. Дълги години е организатор и ръководител на учителски и занаятчийски курсове. Умира през 1964 г.[1]
Части от личния му архив се съхраняват във фонд 932К в Държавен архив – Велико Търново, който се състои от 390 архивни единици от периода 1829 – 1963 г.[1]; във фонд 566К в Централен държавен архив, състоящ се от 172 а.е. от периода 1837 – 1964 г.[3]; във фонд 714К в Държавен архив – Габрово, състоящ се от 42 а.е. от периода 1873 – 1964 г.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Недялко Константинов Каранешев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 17 февруари 2018 г.
- ↑ а б Недялко Константинов Каранешев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 17 февруари 2018 г.
- ↑ Недялко Константинов Каранешев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 17 февруари 2018 г.