Направо към съдържанието

Николай Гяуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Гяуров
български оперен певец
Роден
Починал
2 юни 2004 г. (74 г.)

Учил вМосковска консерватория
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Гласбас
Направлениеопера
Активност1955 – 2004
Известни творбиБорис Годунов в „Борис Годунов
Крал Филип в „Дон Карлос
Мефистофел във „Фауст
Семейство
Братя/сестриКостадин Гяуров
СъпругаЗлатина Мишакова
Мирела Френи
ДецаВладимир Гяуров
Елена Гяуров

Уебсайт
Николай Гяуров в Общомедия

Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.

Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Негов по-голям брат е комунистическият функционер Костадин Гяуров. Родът им е по произход от драмското село Плевня, Егейска Македония.[1]

От ранна възраст има интерес към музиката, а по време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, като с това прави впечатление на Петко Стайнов. Учи оперно пеене в Софийската консерватория при Христо Бръмбаров, а през 1950 г. продължава обучението си в Ленинград, а след това и в Москва.[2]

Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.[2]

На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в Ла Скала, които го превръщат задълго в постоянен водещ бас на театъра.[2]

Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт Гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.

Орден „Стара планина“ на Николай Гяуров. Исторически музей, Велинград

От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. От 90-те години Гяуров живее и работи със своята втора съпруга – италианската певица Мирела Френи, в Модена, Италия. През този период той се ориентира към участия в концертни програми с нея в градове по целия свят.[2]

Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена, където е погребан.[2]

  • Бикс, Розалия. Николай Гяуров в големия театър на идеите. София, Музика, 1985. с. 273.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011.
  • Казака, Теню. Николай Гяуров : Откраднати мигове : [Творчески портр.]. София :, Нар. младеж, 1972.
  • Мулешков, Никола. Моите срещи с Николай Гяуров. София : Жарава, 2011.
  • Абаджиев, Александър. Николай Гяуров. : [Творчески портр.] София : Гея-Либрис, 1996. ISBN 954-8232-72-3
  1. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
  2. а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 139 – 147.