Отушище
| Отушище Отушиште | |
| — село — | |
  Отушище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 540 m |
| МПС код | TE |
| Отушище в Общомедия | |
Отишище или Отушища (на македонска литературна норма: Отушиште, Отушишта) е бивше село в Северна Македония, квартал на общинския център Теарце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отушище е разположено в Долен Полог – северната част на Положката котловина, непосредствено от лявата страна на пътя Тетово – Яжинце, на 10 километра северно от Тетово. Селото е слято с разположеното на югозапад Теарце.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним Отушишти < -itji от личното име *Chotuš. Според Дуриданов формата Отушница, която дава Васил Кънчов, ако е записана точно, е възникнала в ново време под влияние на продуктивния топонимичен тип на -(ъ)ница.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Йоан Богослов“ в Отушище е от XIII век.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато във вакъфски документ от 1468 – 1469 година като Отушишта.[2]
Старата джамия в Отушище е от XIX век.[2]
Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Оттушище. — има около 60 арнаутски и български кѫщи. На близо до селото има църковище, при което селенитѣ българи, заедно съ гости отъ околнитѣ села, празднуватъ и колятъ курбанъ на 8 май.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Отушница има 215 жители българи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 160 християнски жители на Отушица (Otuchitza) са българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Отушище е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
С разрастването на Отушище и Теарце двете села се сливат и Отушище става квартал на Теарце.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
- ↑ а б в Стара џамија // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 61.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
| |||||||||||
