Направо към съдържанието

Паницово

Паницово
България
42.8333° с. ш. 27.6667° и. д.
Паницово
Област Бургас
42.8333° с. ш. 27.6667° и. д.
Паницово
Общи данни
Население111 души[1] (15 март 2024 г.)
4,21 души/km²
Землище26,451 km²
Надм. височина345 m
Пощ. код8254
Тел. код0554
МПС кодА
ЕКАТТЕ55350
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим политик; 2007)

Панѝцово е село в Източна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

През 2021 г. е включено в общ референдум за преминаване към нова община Обзор, но по-голямата част от участниците в него от селото гласуват против. [2][3]

Село Паницово се намира в планински район близо до небезизвестното село Козичино, през него минава Дюлински проход и другия път за Варна. Намира се на 21 km от Обзор, на 36 km от общинския център Несебър и на 51 km от областния център Бургас.

Старото име на селото е Алчáк дерé, назовавано още Алчак махлé, преименувано през 1910 г. на Паницово. Разположено е непосредствено на Дюлинския проход и по него минава шосе, което до прекарването на крайбрежния път Несебър – Слънчев бряг – Обзор – Варна е най-пряката и единствената шосейна връзка между Бургас и Варна.

През Паницово минавал и стар римски път. Южно от селото се намира преградният окоп със зидана стена, наречен Гермето. Там, където Гермето пресича шосето, южно от селото, има градище – останки от антично селище. Там се намират фрагменти от древногръцка керамика от V–IV век пр. н. е., [4] както и следи от градежи, силно повредени и видимо почти заличени поради работеща на същото място дълги години кариера за добив на камъни за строителни нужди. Много камъни за градеж са извлечени там и от населението, което ги ползва като строителен материал. Така са били заличени съхранените до края на XIX в. основи и стени от стари сгради. Във високия североизточен край на селището се намират останки на църква от края на IV век, опожарена в началото на VII век. [4]

На сегашното си място, което се е наричало Чомлека, селото се намира от 1927 г. Преди това то е било в местността Алчак дере, южно от сегашното му място и в близост до изградения през 2004 г. манастир (параклис) с аязмо ”Св. Константин и Елена". Някога то е било малка махаличка при дола Алчак дере, населена само от няколко турски семейства, обитаващи 6 – 7 колибарски къщи. Според преданието един ден, когато кадъните перели дрехи на реката, от гората при тях слезли български хайдути и започнали да ги разпитват за селото им. Жените разказали уплашени за тази случка на мъжете си и те, след като се съвещавали, решили да поканят няколко български семейства от съседното село Еркеч, за да ги пазят от българските хайдути, а те от своя страна щели да пазят българите от черкезите. Успели да привлекат няколко български семейства, на които селяните от Алчак махле построили и къщи. Селото пострадва през 1877 г. черкезки нападения. Когато по време на Освободителната война руските войски наближили Стара планина, турските семейства от Алчак махле напуснали селото и се изселили на юг. На тяхно място се заселили още български семейства от Еркеч. През 1890 г. в него живеят 189 души, само българи.

Алчак дере е преименувано на Паницово в чест на майор Коста Атанасов Паница (1857 – 1890), който пътувайки служебно от Бургас за Варна, останал няколко дни в селото, след което направил дарение и взел едно бедно момче да го изучи в София. Признателните жители издигат каменна чешма в селото, посветена на майор Паница. През 1921 г. селото е изместено от дерето на билото, където то се намира и сега. След 50-те години на XX в. населението на Паницово започва да намалява силно, независимо че е разположено сравнително недалеч от морския бряг, с който го свързва само черен път.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 65
Българи 63
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 2

Има православна църква, отворена на големи национални празници.[6]


  1. www.grao.bg
  2. Бунт след референдума: Три села от община Обзор не искат отделяне от Несебър, btv новините, 4.3.2021 г.
  3. Жители на села до Обзор поискаха да са част от община Несебър, btv новините, 25.3.2021 г.
  4. а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 155.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  6. Национален регистър на храмовете в Република България, Паницово