Паницово
| Паницово | |
  Паницово  Паницово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 111 души[1] (15 март 2024 г.) 4,21 души/km² |
| Землище | 26,451 km² |
| Надм. височина | 345 m |
| Пощ. код | 8254 |
| Тел. код | 0554 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 55350 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007) |
Панѝцово е село в Източна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.
През 2021 г. е включено в общ референдум за преминаване към нова община Обзор, но по-голямата част от участниците в него от селото гласуват против. [2][3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Паницово се намира в планински район близо до небезизвестното село Козичино, през него минава Дюлински проход и другия път за Варна. Намира се на 21 km от Обзор, на 36 km от общинския център Несебър и на 51 km от областния център Бургас.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Алчáк дерé, назовавано още Алчак махлé, преименувано през 1910 г. на Паницово. Разположено е непосредствено на Дюлинския проход и по него минава шосе, което до прекарването на крайбрежния път Несебър – Слънчев бряг – Обзор – Варна е най-пряката и единствената шосейна връзка между Бургас и Варна.
През Паницово минавал и стар римски път. Южно от селото се намира преградният окоп със зидана стена, наречен Гермето. Там, където Гермето пресича шосето, южно от селото, има градище – останки от антично селище. Там се намират фрагменти от древногръцка керамика от V–IV век пр. н. е., [4] както и следи от градежи, силно повредени и видимо почти заличени поради работеща на същото място дълги години кариера за добив на камъни за строителни нужди. Много камъни за градеж са извлечени там и от населението, което ги ползва като строителен материал. Така са били заличени съхранените до края на XIX в. основи и стени от стари сгради. Във високия североизточен край на селището се намират останки на църква от края на IV век, опожарена в началото на VII век. [4]
На сегашното си място, което се е наричало Чомлека, селото се намира от 1927 г. Преди това то е било в местността Алчак дере, южно от сегашното му място и в близост до изградения през 2004 г. манастир (параклис) с аязмо ”Св. Константин и Елена". Някога то е било малка махаличка при дола Алчак дере, населена само от няколко турски семейства, обитаващи 6 – 7 колибарски къщи. Според преданието един ден, когато кадъните перели дрехи на реката, от гората при тях слезли български хайдути и започнали да ги разпитват за селото им. Жените разказали уплашени за тази случка на мъжете си и те, след като се съвещавали, решили да поканят няколко български семейства от съседното село Еркеч, за да ги пазят от българските хайдути, а те от своя страна щели да пазят българите от черкезите. Успели да привлекат няколко български семейства, на които селяните от Алчак махле построили и къщи. Селото пострадва през 1877 г. черкезки нападения. Когато по време на Освободителната война руските войски наближили Стара планина, турските семейства от Алчак махле напуснали селото и се изселили на юг. На тяхно място се заселили още български семейства от Еркеч. През 1890 г. в него живеят 189 души, само българи.
Алчак дере е преименувано на Паницово в чест на майор Коста Атанасов Паница (1857 – 1890), който пътувайки служебно от Бургас за Варна, останал няколко дни в селото, след което направил дарение и взел едно бедно момче да го изучи в София. Признателните жители издигат каменна чешма в селото, посветена на майор Паница. През 1921 г. селото е изместено от дерето на билото, където то се намира и сега. След 50-те години на XX в. населението на Паницово започва да намалява силно, независимо че е разположено сравнително недалеч от морския бряг, с който го свързва само черен път.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | |
| Общо | 65 |
| Българи | 63 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Има православна църква, отворена на големи национални празници.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Бунт след референдума: Три села от община Обзор не искат отделяне от Несебър, btv новините, 4.3.2021 г.
- ↑ Жители на села до Обзор поискаха да са част от община Несебър, btv новините, 25.3.2021 г.
- ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 155.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Паницово
| ||||||||
