Продан Тишков – Чардафон
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Чардафон.
Продан Тишков – Чардафон | |
български революционер и офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 ноември 1906 г. (стар стил)
Габрово, Княжество България |
Продан Тишков Проданов, наричан Чардафон и Чардафон Велики(й), е български опълченец-поборник от Руско-турската война (1877 – 1878), сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година, по-късно офицер от Българската армия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Продан Тишков е роден през 1860 г. в град Габрово. Записва се в Българското опълчение и участва в Руско-турска война (1877-1878). След Освобождението служи като сержант-майор в милицията на Източна Румелия. Отговаря за резервистите от село Голямо Конаре, днес град Съединение.
До 1884 г. Продан Тишков носи прякор Чарда, означаващ стадо говеда.[1] Като подигравка с директора на милицията и жандармерията на Източна Румелия поляка генерал Август фон Дригалски към прякора на Продан Тишков прибавят частицата „фон“ (означаваща „от“ на немски, но възприемана като белег за аристократичен произход) и той става Чардафон. Наречен е иронично Чардафон Великий[2] от Захари Стоянов в негов хумористичен очерк от 1887 г., считан за първата романизирана биография в страната.
Включва се активно в подготовката и провъзгласяването на Съединението. Член е на Тайния революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив. Участва на тържествата в памет на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа (1885), които изиграват роля на катализатор в подготовката. Организира и предвожда най-голямата чета – Голямоконарската, която на 5 срещу 6 септември 1885 г. влиза в Пловдив. Участва в арестуването на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и провъзгласяването на Съединението.
В съединена България Продан Тишков служи в кавалерията на Българската армия, достига до военно звание майор. Умира в родния си град Габрово през 1906 г.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]През 1908 г. в Габрово, в леярната на Иван Недков, е излят първият бронзов бюст на Чардафон Велики по скулптурата на художниците-учители Недялко Каранешев и Стефан Ковачев, изработен от Митика Петреску. Днес до Боровския мост в Габрово е издигната негова конна статуя.
По прякора му Чардафон в Габрово са наречени спортни организации (по футбол, хандбал, волейбол, баскетбол, бокс) и ловно-рибарско дружество.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Чардафон Велики, който обърка плана за Съединението“ Архив на оригинала от 2020-10-29 в Wayback Machine. – в burgasnews.com, 06.09.2017 г.
- ↑ „Чардафон Великий“ – историята през призмата на хумористичната фамилиарност, Георги Стаматов – в liternet.bg, 25.10.2005 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Ангелов Ангел, Ганчо Танев, „Чардафон Велики“, Габрово, 2006; съвместно издание на Краеведското дружество „Илия Габровски“, ТД „Държавен архив“, Регионалния исторически музей и Ловно-рибарското дружество „Чардафон“ в Габрово