Направо към съдържанието

Ракитница (област Видин)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.

Ракитница
България
44.1219° с. ш. 22.6485° и. д.
Ракитница
Област Видин
44.1219° с. ш. 22.6485° и. д.
Ракитница
Общи данни
Население323 души[1] (15 март 2024 г.)
19,8 души/km²
Землище16,338 km²
Надм. височина62 m
Пощ. код3791
Тел. код09312
МПС кодВН
ЕКАТТЕ63700
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Ракитница
Илиян Бърсанов
(СДС)

Ракѝтница е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централен балкански говор е изгубен.[2] Получило е името си от растението ракита (Salix viminalis).

През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия. До 1905 г. въпреки че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява. През 1926 г. селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

При акцията на комунистическия режим за масово изселване на политически неблагонадеждни на 2 срещу 3 август 1950 година един младеж от селото е убит. През тази и следващата година 9 семейства (31 души) от селото са принудително изселени.[4]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 403 100,00
Българи 398 98,75
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 1 0,24

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Извор с лековита вода – КОДИЦА, дебит около 5 л/сек

Ежегоден събор провеждан през месец юни на празника „Свети Дух“.

  1. www.grao.bg
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 168 – 169, 206.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)