Ред на сглобяване на МКС

Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.

Заря е първият изведен в орбита модул изстрелян с ракета-носител Протон на 20 ноември 1998 г. С полет STS-88 на космическата совалка две седмици по-късно е изведен модул Юнити и е скачен с модул Заря. Той е първият от общо три възела на станцията. С ядрото от тези два модула станцията остава необитаема за следващите година и половина до юли 2000 г., когато е изведен и скачен модул Звезда, който позволява постоянното обитаване на МКС от поне двама космонавти.

Когато станцията бъде завършена тя ще има обитаем обем около 1000 m³, маса от около 400 000 kg, мощност от 100 киловата, 109 m ширина, 74 m дължина и екипаж от шестима космонавти. Сглобяването на цялата станция изисква извършването на над 40 монтажни полета. Към март 2011 г. 26 полета на космически совалки са скачвани със станцията за да добавят компоненти, 9 други полета на космическите совалки са извършени за снабдяване на МКС без да бъдат добавяни компоненти. Последните два полета на совалките са предвидени за извеждане и добавяне към станцията на единия от двата оставащи компоненти на МКС, а другият компонент (Европейската роботизирана ръка) ще бъде изведен с ракета-носител Протон. Други модули добавени към станцията са изведени с Протон, а в случая на модули Пирс и Поиск е използвана ракета-носител Союз-У.

План на полетите

Международната космическа станция се състои от 15 модула: осем американски (Дестини, Юнити, Куест, Транквилити, Хармъни, Купола, Леонардо и Заря), четири руски (Звезда, Пирс, Поиск и Рассвет), два японски (Японски експериментален модул, съставен от херметизиран модул и нехерметизирана външна платформа и един европейски (Кълъмбъс). Още един руски херметизиран модул (Наука) трябва да бъде добавен към станцията.

Въпреки че не е постоянна част от МКС, към нея често е скачван Многофункционалният товарен модул по време на някои мисии на Спейс Шатъл. Той е скачван основно с модул Хармъни (преди това с Юнити) и е използан за снабдителни мисии.

Космически кораби скачвани с МКС също увеличават обитаемия обем. Поне един кораб Союз е винаги скачен със станцията и служи като „спасителна лодка“ за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца заедно с подмяната на екипажа.

Таблицата по-долу показва реда на сглабяне на компонентите към станцията.

Компонент	Полет	Ракета-носител	Дата на изстрелване	Дължина (m)	Диаметър (m)	Маса (kg)
Заря FGB^[1]	1A/R	Протон-К	20 ноември, 1998	12,6	4,1	19 323
Юнити Възел 1^[2] с ХАС 1 и 2	2A – STS-88	Индевър	4 декември, 1998	5,49	4,57	11 612
Звезда^[3]	1R	Протон-К	12 юли, 2000	13,1	4,15	19 050
Ферма Z1 с ХАС 3	3A – STS-92	Дискавъри	11 октомври, 2000	4,9	4,2	8755
Ферма P6	4A – STS-97	Индевър	30 ноември, 2000	73,2	10,7	15 900
Лаборатория Дестини^[4]	5A – STS-98	Атлантис	7 февруари, 2001	8,53	4,27	14 515
Външна складова платформа (ESP) 1	5A.1 – STS-102	Дискавъри	8 март, 2001
Роботизирана ръка Канадарм2	6A – STS-100	Индевър	19 април, 2001	17,6	0,35	4899
Съвместна шлюзова камера Куест^[5]	7A – STS-104	Атлантис	12 юли, 2001	5,5	4	6064
Отсек за скачване Пирс	4R	Союз-У	14 август, 2001	4,1	2,6	3900
Ферма S0^[6]	8A – STS-110	Атлантис	8 април, 2002	13,4	4,6	13 970
Мобилна обслужваща система за Канадарм2	UF2 – STS-111	Индевър	5 юни, 2002	5,7	2,9	1450
Ферма S1	9A – STS-112	Атлантис	7 октомври, 2002	13,7	3,9	12 598
Ферма P1	11A – STS-113	Индевър	23 ноември, 2002	13,7	3,9	12 598
ESP 2	LF1 – STS-114	Дискавъри	26 юли, 2005	3,65	4,9	2676 (празна)
Ферма P3/P4^[7]	12A – STS-115	Атлантис	9 септември, 2006	73,2	10,7	15 900
Ферма P5^[8]	12A.1 – STS-116	Дискавъри	9 декември, 2006	13,7	3,9	12 598
Ферма S3/S4	13A – STS-117	Атлантис	8 юни, 2007	73,2	10,7	15 900
Ферма S5 с ESP-3	13A.1 – STS-118	Индевър	8 август, 2007	13,7	3,9	12 598
Хармъни Възел 2 и преместване на Ферма P6	10A – STS-120	Дискавъри	23 октомври, 2007	6,1	4,2	13 608
Лабораторен модул Кълъмбъс^[9]	1E – STS-122	Атлантис	7 февруари, 2008	6,87	4,49	19 300
Японски експериментален модул – херметизиран товарен модул и Декстър, роботизирана ръка	1J/A – STS-123	Индевър	11 март 2008	3,9	4,4	4200
Японски херметизиран модул JEM	1J – STS-124	Дискавъри	31 май, 2008	11,2	4,4	15 900
Ферма S6	15A – STS-119	Индевър	15 март 2009	73,2	10,7	15 900
Японска открито съоръжение	2J/A – STS-127	Индевър	15 юли 2009			4100
Поиск (МИМ-2)^[10]^[11]	5R	Союз-У (Прогрес М-МИМ2)	10 октомври 2009
Транспортно-складов палет Експрес 1, 2	ULF3 – STS-129	Атлантис	16 ноември 2009
Транквилити (Възел 3) с Купола	20A – STS-132	Дискавъри	2010	6,5; 1,5	4,25; 2,95	12 247; 1800
Рассвет	ULF4 – STS-132	Атлантис	14 май 2010	6	2,35	5075
Леонардо (ПММ)	ULF5 – STS-133	Дискавъри	1 март 2011	6,4	4,6	9896
Алфа магнитен спектрометър (АМС-02), OBSS и Транспортно-складов палет Експрес 3	ULF6 – STS-134	Индевър	2011			6731
Предстоящи полети
Наука (МЛМ) с Европейска роботизирана ръка	3R	Протон	2012 – 2015	13	4,1	21 300

Галерия

Снимките са в ред на сглобяването
1 A/R
1R
7A.1
4R
LF 1
ULF 1.1
12A
12A.1
13A
13A.1
10A
1Е
1J/A
1J
15A
2J/A
5R
ULF3
20A
ULF4
ULF5
ULF6
3R

Бележки

↑ Wade, Mark. ISS Zarya // Encyclopaedia Astronautica, 15 юли 2008. Посетен на 2 април 2011.
↑ Unity Connecting Module: Cornerstone for a Home in Orbit (PDF) // NASA, January 1999. Архивиран от оригинала на 2009-03-17. Посетен на 2 април 2011.
↑ Zvezda Service Module // NASA, 11 март 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-23. Посетен на 2 април 2011.
↑ US Destiny Laboratory // NASA, 26 март 2007. Архивиран от оригинала на 2007-07-09. Посетен на 2 април 2011.
↑ Space Station Extravehicular Activity // NASA, 4 април 2004. Архивиран от оригинала на 2009-04-03. Посетен на 2 април 2011.
↑ Space Station Assembly: Integrated Truss Structure // NASA. Архивиран от оригинала на 2007-12-07. Посетен на 2 април 2011.
↑ P3 and P4 to expand station capabilities, providing a third and fourth solar array (pdf) // Boeing, Юли 2006. Архивиран от оригинала на 2 декември 2008. Посетен на 2 април 2011.
↑ STS-118 MISSION OVERVIEW: BUILD THE STATION…BUILD THE FUTURE (PDF) // NASA PAO, Юли 2007. Архивиран от оригинала на 2007-12-01. Посетен на 2 декември 2007.
↑ Columbus laboratory // ESA, 10 януари 2009. Посетен на 6 март 2009.
↑ Zak, Anatoly. Docking Compartment-1 and 2 // RussianSpaceWeb.com. Посетен на 8 април 2011.
↑ Bergin, Chris. Russian module launches via Soyuz for Thursday ISS docking // NASASpaceflight.com, 9 ноември 2009. Посетен на 8 април 2011.

Външни препратки

Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети

[1] Wade, Mark. ISS Zarya // Encyclopaedia Astronautica, 15 юли 2008. Посетен на 2 април 2011.

[2] Unity Connecting Module: Cornerstone for a Home in Orbit (PDF) // NASA, January 1999. Архивиран от оригинала на 2009-03-17. Посетен на 2 април 2011.

[3] Zvezda Service Module // NASA, 11 март 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-23. Посетен на 2 април 2011.

[4] US Destiny Laboratory // NASA, 26 март 2007. Архивиран от оригинала на 2007-07-09. Посетен на 2 април 2011.

[5] Space Station Extravehicular Activity // NASA, 4 април 2004. Архивиран от оригинала на 2009-04-03. Посетен на 2 април 2011.

[nasa_ITS-6] Space Station Assembly: Integrated Truss Structure // NASA. Архивиран от оригинала на 2007-12-07. Посетен на 2 април 2011.

[boeing-pdf-7] P3 and P4 to expand station capabilities, providing a third and fourth solar array (pdf) // Boeing, Юли 2006. Архивиран от оригинала на 2 декември 2008. Посетен на 2 април 2011.

[STS-118-presskit-8] STS-118 MISSION OVERVIEW: BUILD THE STATION…BUILD THE FUTURE (PDF) // NASA PAO, Юли 2007. Архивиран от оригинала на 2007-12-01. Посетен на 2 декември 2007.

[9] Columbus laboratory // ESA, 10 януари 2009. Посетен на 6 март 2009.

[dc1_dc2-10] Zak, Anatoly. Docking Compartment-1 and 2 // RussianSpaceWeb.com. Посетен на 8 април 2011.

[11] Bergin, Chris. Russian module launches via Soyuz for Thursday ISS docking // NASASpaceflight.com, 9 ноември 2009. Посетен на 8 април 2011.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]