Направо към съдържанието

Рене Жирар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рене Жирар
René Girard
френски културолог
Рене Жирар през 2007 г. в Париж
Рене Жирар през 2007 г. в Париж

Роден
Починал
4 ноември 2015 г. (91 г.)

Религиякатолицизъм
Националност Франция
Учил вНационално училище по харти
Университет на Индиана – Блумингтън
Научна дейност
Областкултурология, филология
Работил вУниверситет Дюк
Университет „Джонс Хопкинс“
Станфордски университет
ПовлиянКлод Леви-Строс
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиФилософия на науката
Семейство
СъпругаМарта Жирар
Деца3

Подпис
Рене Жирар в Общомедия

Рене Жирар (на френски: René Noël Théophile Girard) е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 век развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.

Роден е на 24 декември 1923 година в Авиньон, Франция. От 1943 до 1947 следва средновековна история в университета École nationale des chartes в Париж. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).

През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация – на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940 – 1943)“. След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.[1]

Умира на 4 ноември 2015 година в Станфорд, Калифорния, на 91-годишна възраст.

Признание и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
Списъкът съдържа само самостоятелно издадени книги на Жирар:[5][6]
  • (1961) – Mensonge romantique et vérité romanesque (Романтическата лъжа и романовата истина). Paris: Grasset, 1961.
  • (1962) – Proust: A Collection of Critical Essays (Пруст: Сборник с литературоведски есета). Englewood Cliffs: Prentice Hall, 1962.
  • (1963) – Dostoïevski: du double à l'unité (Достоевски: от двойствеността към единството). Paris: Plon, 1963.
  • (1972) – La Violence et le sacré (Насилието и свещеното). Paris: Grasset, 1972.
  • (1976) – Critique dans un souterrain. Lausanne: L’Âge d’Homme, 1976. (Съдържа цялата книга Dostoïevski: du double à l'unité плюс няколко други студии, публикувани в научни издания между 1963 и 1972 г.)
  • (1978) – Des choses cachées depuis la fondation du monde. Paris, Grasset, 1978.
  • (1978) – To Double Business Bound: Essays on Literature, Mimesis, and Anthropology. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978. (Съдържа студии от Critique dans un souterrain, без онази за Достоевски.)
  • (1982) – Le Bouc émissaire (Жертвеният козел). Paris: Grasset, 1982.
  • (1985) – La Route antique des hommes pervers (Древният маршрут на перверзния човек). Paris, Grasset, 1985.
  • (1988) – Violent Origins: Walter Burkert, Rene Girard, and Jonathan Z. Smith on Ritual Killing and Cultural Formation. Ed. by Robert Hamerton-Kelly. Palo Alto, California: Stanford University Press, 1988. (Френският превод излиза двайсет и три години по-късно: Sanglantes Origines. Paris: Flammarion, 2011.)
  • (1990) – Shakespeare: les feux de l'envie (Шекспир: Театърът на завистта). Paris: Grasset, 1990 (Оригиналът е на английски, но излиза година по-късно: A Theater of Envy: William Shakespeare. New York, Oxford: Oxford University Press, 1991.)
  • (1994) – Quand ces choses commenceront... Entretiens avec Michel Treguer. Paris, Arléa, 1994.
  • (1996) – The Girard Reader. Ed. by. James G. Williams. New York: Crossroad, 1996.
  • (1999) – Je vois Satan tomber comme l'éclair. Paris: Grasset, 1999.
  • (2000) – Um Longo Argumento do princípio ao Fim: Diálogos com João Cezar de Castro Rocha e Pierpaolo Antonello. Rio de Janeiro: Topbooks, 2000 (Френският превод излиза четири години по-късно, а английският – осем: Les origines de la culture. Entretiens avec Pierpaolo Antonello et João Cezar de Castro Rocha. Paris: Desclée de Brouwer, 2004; Evolution and Conversion: Dialogues on the Origins of Culture. London: Continuum, 2008.)
  • (2001) – Celui par qui le scandale arrive: Entretiens avec Maria Stella Barberi. Paris, Desclée de Brouwer, 2001.
  • (2002) – La Voix méconnue du réel: Une théorie des mythes archaïques et modernes. Paris: Grasset, 2002.
  • (2003) – Le Sacrifice (Жертвоприношението). Paris: Bibliothèque nationale de France, 2003.
  • (2004) – Oedipus Unbound: Selected Writings on Rivalry and Desire. Ed. Mark R. Anspach. Stanford: Stanford University Press.
  • (2006) – Verità o fede debole. Dialogo su cristianesimo e relativismo. (В съавторство с Джани Ватимо.)
  • (2006) – Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007.
  • (2007) – Achever Clausewitz: Entretiens avec Benoît Chantre. Paris: Carnets Nord, 2007.
  • (2007) – De la violence à la divinité. Paris: Grasset, 2002. (Съдържа Mensonge romantique et vérité romanesque, La violence et le Sacré, Des choses cachées depuis la fondation du monde и Le bouc émissaire, снабдени с нов общ предговор.)
  • (2007) – Dieu, une invention?. Paris: Editions de l'Atelier, 2007. (В съавторство с Андре Гунел и Ален Юзио.)
  • (2007) – Le Tragique et la Pitié: Discours de réception de René Girard à l'Académie française et réponse de Michel Serres. Paris: Editions le Pommier, 2007.
  • (2008) – Anorexie et désir mimétique. Paris: L’Herne, 2008.
  • (2008) – Mimesis and Theory: Essays on Literature and Criticism, 1953 – 2005. Ed. Robert Doran. Stanford University Press, 2008.
  • (2008) – La conversion de l’art. Paris: Carnets Nord, 2008.
  • (2011) – Géométries du désir. Paris: Ed. de L'Herne.

Преводи на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жирар, Р., „Преследванията и техните стереотипи“. (превод от френски Александър Лозев). – сп. Философски алтернативи, 1994, кн.6, с.45 – 52.
  • Рене Жирар, „Случаят Йов“, превод от френски Тони Николов, Портал за култура, изкуство и общество, 10 август 2017 г.
  • Жертвопринасянето (Прев. от фр. Лидия Денкова; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972) Литературен вестник VII, 3 (5 – 11 февр. 1997), с. 10
  • От миметичното желание до чудовищния двойник (прев. от фр. Тони Николов; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972), Homo Ludens: списание за театър. ISSN 1311 – 5111. – Бр. 21 (2018), с. 241 – 264